МОСКВА – Светът ни търси на земния атлас, се пееше в една култова песен на Тодор Колев след великия 17 ноември 1993 година. Пеневата чета написа най-златните страници в българския футбол на Мондиал-94. И по балкански стана истински пример как се разваля готов отбор и как всичко рухва след две години слава.
След четвъртото място в Щатите тимът ни бе достатъчно силен, за да бие отново Германия и да се класира за първи път за еврофинали. Борбата за власт на върха в БФС обаче бе толкова силна и яростна, че никой не се интересуваше не само какви проблеми имат като отбор най-известните хора на България по това време, но и дори… срещу кого играят.
След отпадането от Евро 96 – с първа победа в историята, изпълкомът даде своята присъда. „Чичото – аут, Чичовото – в тъч“, каза покойният вече президент Иван Славков-Батето. Думите са за Димитър Пенев и Любо Пенев. От този ден Пенева чета вече нямаше. Царуваха бойкоти и скандали. А класирането за Мондиал-98 беше само на мускули. Оттогава стигнахме само до Евро 2004 и то благодарение на последния мохикан от четвъртите -
Красимир Балъков, който се върна за 2 години в тима. Оттогава се редят само провали.
Хърватия например стана трета в света през 1998-а и оттогава не е пропускала голям форум. Под вещото ръководство на голмайстор №1 от френския мондиал Давор Шукер „шахматистите“ не само почти винаги се класират, но сега са и сред фаворитите. Две поколения след първите хърватски герои малката страна представя на света голям футбол.