България може да се опита да пласира нов дълг до края на годината

Приходите в бюджета са по-малко от планираното

Забавянето в еврозоната ще се отрази на българския износ

Европейското икономическо охлаждане вече започна и това ще се отрази на нашата икономика. В икономиките от еврозоната вече се забелязват първите симптоми за навлизане в рецесия. Разбира се, към момента тя все още е слабо изразена, и е плитка рецесия, т.е. с много нисък към момента отрицателен знак на техническа рецесия.

Предстои да видим как ще се развие тази тенденция за в бъдеще, в следващите тримесечия. Това неминуемо ще окаже въздействие и на българската икономика, особено върху експортно ориентираната част от нашата индустрия, примерно за производство на различни машини, компоненти, части. Например износът за немската автомобилостроителна индустрия, може би ще понамалее.

В същото време забелязваме и известно задържане на вноса, като цяло това ще повлияе на платежния ни баланс и оттам също бихме могли да очакваме и някои ефекти за приходната част на бюджета.

Основната причина за забавянето на икономическия растеж е, че Европейската централна банка провежда много активна политика за увеличение на лихвите в еврозоната. Съответно, тези мерки се предприемат като начин за противодействие на инфлацията. И в действителност инфлацията в еврозоната намалява, тя слиза вече до предвоенните нива и вероятно много скоро, към края на годината, за еврозоната инфлацията ще слезе до 3%. Така че това от една страна влияе добре за сваляне на инфлацията, от друга страна, увеличените лихви влияят на бизнесцикъла, увеличават цената на кредита, което в известна степен забавя икономическата активност, тъй като субектите, които ползват кредити имат увеличени разходи. В общи линии, това е едно очаквано състояние на охлаждане, вследствие на лихвената политика на Европейската централна банка.

Българската икономика е почти четири пъти по-неефективна енергийно от средното за страните от Европейския съюз. Голяма е ролята за инфлацията в България на енергията и храните в потребителската кошница. Затова ефектът на висока инфлация в България е по-силен и по-продължителен, отколкото в повечето държави от ЕС. Това обяснява произхода и устойчивостта на високата инфлация в България. Продължават високата енергийна интензивност и пазарната неефективност в България, които допринасят за бавното спадане на инфлацията. Принос за високата инфлация има и фискалната политика на правителството.

Относно приходите в бюджета, летният ни туристически сезон тази година не оправда очакванията за бюджетни  приходи. Към края на септември предварителните данни са за 2 млрд. лв. по-малко събрани данъчни приходи от планираното. Това е преди още да са обобщени крайните резултати за тримесечието.

Причините за това са много. От една страна имаме продължаващо по-ниско ДДС на заведенията и ресторантите,  което до края на годината ще продължи да бъде привилегия за този сектор. От друга страна, вероятно посещаемостта, консумацията и потреблението не са оправдали първоначалните очаквания, както и размера на сивата икономика, която все още я има в туристическия ни бизнес. Не винаги издават касови бележки и не отчитат всички данъчни обороти, откъдето понамалява и събираемостта на данъци.

Това са рисковете и причините за това бюджетът да се задържа,  като данъчна събираемост и приходи. Едва ли до края на годината, за оставащите три месеца, може да се очаква тази тенденция да се промени.

В така очерталата се ситуация България може да се опита да пласира нов дълг на международните пазари до края на годината. В случай, че бъде реализирана, емисия от еврооблигации ще бъде един от инструментите за финансиране на бюджета, която да се използва за дългово управление и финансиране на планирания дефицит за тази година, така че да отговаря на критериите за влизането ни в еврозоната, осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.

В следващите месеци цената и достъпът до дългово финансиране ще представляват голямо предизвикателство. Причините за това са продължаващата геополитическа несигурност и политиките на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличение на основните лихвени проценти в Еврозоната и САЩ. България продължава да поддържа ниско ниво на задълженията си, като делът на дълга на сектор „Държавно управление“ спрямо брутния вътрешен продукт е под 25%.

За търсения обем на нова емисия целта би могла да бъде за поне 1 млрд. евро. Вероятно очакваната годишна лихва ще бъде в диапазона 5,25%-5,50% при срок от 10 години.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Румен Гълъбинов, финансист

Този уебсайт използва "бисквитки"