Дългове на Третия райх е трябвало да бъдат изплащани след края на Втората световна война
Така една от знаковите фигури на българската дипломация в миналото с ирония се отнасяше към безличната външна политика на България, която с пренебрежение гледа на българските национални интереси и с впечатляващо старание и упоритост отстоява интересите на външните сили, най-вече на големите държави.
Преди дни общонародната общност бе информирана за решението на Гърция и Полша да излязат с единна позиция по финансовите им претенции към Германия за причинените им от Третия райх материални вреди и човешки жертви по време на Втората световна война. Безспорно двете страни са жертва на военна агресия и брутален окупационен режим и тъй като Германия е първоприемник на Третия райх, тя е длъжна да поеме активите и пасивите на своите предшественици.
Българският казус, т. е. претенциите на България към Германия, е по-различен и по-лек за разрешаване от този на поляците и гърците. Както е известно на висшите управляващи среди по време и след войната според лична договореност на цар Борис III и А. Хитлер, целият български износ за Германия ще бъде изплатен след края на Втората световна война. И тъй като 73% от външно-търговския оборот на България е с Райха, неговият размер през военните години нараства на близо 23 милиарда дойче марки.
След 1945 година ответникът Германия не съществува. Държавността u е ликвидирана, а територията u е окупирана.
В началото на 60-те години на миналия век българската страна прави опит за разрешаване на този въпрос. Представители на Министерството на финансите посещават Бон, столицата на ФРГ. На проведените разговори германската страна признава задълженията по българския износ, изразява готовност за разговори и търсене на решение, но поставя едно условие. В тези разговори да бъдат включени и представители на ГДР, тъй като по време на войната Германия е била единна и населението на източните части, т. е. на ГДР, също е консумирало българските стоки.
Това обаче условие облива като с леден душ българската страна. Как България да иска Хитлеровия дълг да изплаща нашият съюзник - ГДР! А и знаейки сателитното си положение, София „забравя“ за финансовите претенции към ФРГ.
Повече от три десетилетия Съветският съюз не съществува. За първи път от столетия българските правителства, а не монарси и първи секретари получават уникалната възможност сами да се разпореждат със съдбата на българския народ, като на първо място се грижат за защита на неговите интереси във всички сфери на вътрешната и външна политика, което е и неотменно тяхно задължение. Защо почти 34 години българските правителства без изключение не обелват и дума пред германските си партньори за това безспорно финансово задължение, за което има перфектна документация? Разбира се българската страна няма право да претендира за жертвите и разрушенията от войната както гърците и поляците, защото е била съюзник на нацистка Германия. Но да се иска изплащането стойността на огромното количество стоки (зърнени храни, тютюн и кожи преди всичко), произведени с труда и усилията на българския народ, е абсолютен ангажимент на всяка власт в София. В случая няма място за сервилност, слугинаж и най-малко за традиционното ни любезничене на международната сцена, когато се касае за безспорни български интереси.
Ако все пак се намери българско правителство, което да има куража да постави въпросните ни претенции към Берлин, макар да имам сериозни съмнения, че това може да се случи, трябва страната ни да отдели специално внимание на проблема с давността. Може ли да тече давностен срок, когато страната - ищец е била десетилетия категорично възпрепятствана от мощни външни сили да търси реализация на правните си претенции?
Със споменаването на огромния външен дълг на Германия към България, бих искал да обърна внимание на българската общественост в чии ръце поверява съдбата си.