Георги Георгиев, юрист, специализирал международни отношения и международно право в Страсбург
Върховният административен съд вече определи, че решението на Министерския съвет за “български списък на “асоциирани лица” не следва да се изпълнява до окончателното произнасяне относно законосъобразността на това решение. Но в публичното пространство вече се чуха гласове, че проблем нямало – просто трябвало да се създаде законова база за прилагане на американския “Магнитски” от новия парламент. Това твърдение е пример за правен нихилизъм и мислене, което няма нищо общо с демократичните принципи, с европейския и българския правен ред. Трябва да е пределно ясно – никакъв български закон не може да налага санкции и ограничения на базата на американския “Магнитски”. Единственото, за което американският “Магнитски” може да служи – и трябва да служи! - е да бъде законен повод за образуване на административно-наказателно или наказателно производство. Нищо повече! Когато в резултат от такова производство бъде доказано, че има лица от американския списък “Магнитски”, които са извършили наказуемо деяние, едва тогава на тях могат да се налагат предвидените в българското законодателство санкции.
Въобще, на бъдещите законотворци трябва да е ясно, че санкция на едно физическо или юридическо лице може да се налага само след като по надлежен процесуален ред е установено и доказано с влязъл в сила акт на държавен орган, че е извършено нарушение на правния ред, за което е изрично предвидена именно такава санкция. Това е квинтесенцията на правото във всяко цивилизовано общество. Това отличава организираното човешко общество от джунглата. И демокрацията от тоталитаризма. Не може да се санкционира според произволни решения на този или онзи чиновник, по хрумвания, слухове, недоказани твърдения, оплаквания, виждания, подозрения, мнения на български или чужди граждани, или по дипломатически ноти, пресконференции и изявления на други държави. Защото трябва да има справедлив процес, в който да бъдат доказани фактите, а обвиненият да може да възрази и да се защити. И още - никой не може да бъде санкциониран за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за нарушение/престъпление към момента на извършването му, т.е. санкционният режим не може да има обратно действие, а действа само занапред. Това се отнася както за административно-наказателното производство, така и за наказателния процес.
Правото на справедлив процес, публичността на процеса, правото на защита, презумпцията за невиновност, забраната за обратно действие на санкционните норми – това са базисните принципи на европейския и на българския правов ред. Закрепени са и в Конституцията, и в Европейската конвенция за защита на правата на човека, и в Хартата за основните права на Европейския съюз. Те са базисни и за повечето от държавите-членки на ООН, включително и за САЩ. Именно поради това “български закон “Магнитски” е конституционно невъзможен и недопустим според правото на ЕС и основните международни инструменти по правата на човека.
Неслучайно, САЩ, например, не прилагат закона “Магнитски” към американски граждани, защото това би било флагрантно погазване на тези принципи и на основните права на гражданите. Друг е въпросът ако някой туземен сбирщайн, нарекъл се “държава”, реши, че може да наказва, само защото така са казали от финансовото министерство на САЩ – без данни, без публичност, без съд и присъда. Никоя друга държава не прилага така на сляпо американския “Магнитски” без да е доказано, че съответните лица са извършили нарушение/престъпление и без да има влезли в сила съгласно националния правен ред осъдителни присъди или административни наказания. Дори и да бъде направен такъв опит в България, това само ще демонстрира за пореден път, че нашата страна има много тежък проблем с правовата държава и върховенството на закона. Тогава Конституционният съд и Европейският съд в Страсбург ще се окажат единствените защитници на правата на гражданите и въобще на правото и справедливостта от един парламент, превърнал се в революционен конвент и присвоил си власт, каквато не му е отредена. Това не трябва да се допуска.