Развъдникът на Георги Симеонов създава животни, които откриват бомби
В немските овчарки „Гергова стража“ има вълча кръв
След края на Втората световна война немското овчарско куче (НОК) започва да страда от различни болести, най-често от дисплазия на тазобедрената става, което влошава работните му способности. По тази причина в Чехлословакия създават програма, с която да опреснят кръвта на най-добрите работни кучета с такава от вълк.
Ученият Каръл Хартъл експериментира с кръстоската, създавайки нова порода - чехословашки вълчак, целейки кучетата максимално да приличат на вълци. Докато неговият колега Иржи Новотни е на мнение, че това не е необходимо и се насочва към модифициране на НОК и по-конкретно в разрешаване на проблемите със здравето, наблягайки на интелекта и работните качества. Той оглавява програма на световно известния развъдник за немски “Погранични Стражи” (Z Pohranichni Straze). Новотни прави над 3000 кучила с изключително силни, здрави, мощни, интелигентни и работоспособни кучета.
Като дете Георги притежавал лудогорско гонче, но винаги е искал немска овчарка, каквато получава на 11-ия си рожден ден. Години по-късно проучва развъдниците и пътува до Чехия, за да си вземе истински НОК. Връща се с две кучета - Бонт (Bont Jipo-Me) и Дара (Dara od Roubenky), след като се запознава лично с Иржи Новонти. Не след дълго вижда на видео и женската Карин (Karin od Roubenky), много я харесва и решава отново да отиде до Чехия, за да вземе и нея. Така след време Георги става собственик на още 4 кучета (деца на Бонт и майка от Унгария) – Ханк, Хектор, Хиро и Гита.
Интересуваме се дали този екперимент от 60-те години е полезен за кучетата, а Георги споделя, че тази кръстоска носи много позитиви като отлично здраве и дълголетие, но и негативи, тъй като вълкът е интелигентно диво животно, което има смъртен страх от човека, бивайки избиван от хората в продължение на хиляди години.
“Затова всички опити до този момент са се проваляли с гръм и трясък. Единствените, които са успели досега, са създателят на породата немска овчарка Макс фон Щефаниц и Иржи Новотни.
Според направените генетични изследвания вълчата кръв в чехословашките работни линии НОК е между 0,6% и 29%. Тя не е разпространена хомогенно и при някои екземпляри е повече, а при други изобщо липсва. Това, което ги обединява, е смелостта, бойният дух, силата, интелигентността и способността да вземат самостоятелни решения, отличното здраве и дълголетие, разказва Георги.
Сега в Пожарево има 5 възрастни работни кучета (Ханк, Карин, Арон, Арабел и Азара), две кучета мъжко и женско – алфа двойката (Ханк и Карин) и техни три деца от миналогодишното кучило. Вълчата нотка се изявява, когато посрещат Георги: “Щом чуят колата и започват да вият, така ме поздравяват. Щом сляза, млъкват веднага. Ако ме няма при тях, също ме викат с вой”.
Намирането на стопани е трудно, търсени са основно зад граница (САЩ, Канада и Русия). “Тази година засега съм продал две малки. Продавам ги на 3 месеца и половина, с четири ваксини, чип, обезпаразитени за външни и вътрешни паразити с бравекто за 4 месеца напред. Горе-долу на 3 месеца и половина са 22-29 кг”, разказва Георги, който е машинен инженер, а развъдникът му е само хоби.
“Тяхното бъдеще не е да са домашни любимци, а работни кучета за армията и полицията”, сигурен е стопанинът им. Различават се от другите немски овчарки по силата, интелекта, мускулите, високите и здрави задници, голяма глава и по-малки уши. По-бързо учат и освен от разходки имат нужда и от интелектуални занимания. Социални са и подлежат на контрол.
Георги се занимава постоянно с тях. Ежедневно ги разхожда - между 5-10 км, освен това тренира способностите им - следа, послушание, защита, откриване на предмети.
“Това са изключително енергични кучета. Трябва да се канализира енергията им в правилната посока. В противен случай са много разрушителни. Това не е куче, което просто ще си стои вкъщи и ще бездейства. То ще си намери занимание, ако не му намерите вие. И това определено няма да ви хареса, беладжии са”, предупреждава Георги.
Той е твърд противник на насилието над кучета и домашни животни. “Това е сериозен проблем. У нас дори в полицията кучето е помощно средство, а не е редно. В САЩ например то е действащ полицай. За нараняване на полицейско куче там съдят като за посегателство и нараняване на униформен и присъдите са много тежки”, обяснява Георги Симеонов.
Той не дели кучетата си и ги обича всичките: “Те са ми като деца, прекрасни са”.
Граничар теглил кредит, за да си купи от развъдника