Намаляват както площите, така и количествата зарзават всяка година
Най-сериозно е понижението при доматите и чушките
Вносът се увеличил с 15 на сто през последната година
Ръстът при площите - там където дават повече субсидии
Според производители реалният спад на родното производство е далеч по-голям от официалните данни на земеделското министерство
Производството на традиционни за България зеленчуци като домати, корнишони и чушки намалява. Това показва годишният анализ на Министерството на земеделието, горите и храните за реколтата зеленчуци у нас през миналата година.
Срив както в площите, така и в произведеното количество има при доматите. От реколтивирани 4,4 хиляди хектара през 2017 г., през миналата те намаляват до 3,9 хиляди хектара. Произведените родни домати са 148 000 тона, при 159 000 тона година по-рано. Спад има и при чушките, като за година площите, засети с тях, са се свили с 500 хектара, а родната продукция се понижава от 72 хил. тона през 2016 г., до 54,8 хил. тона през 2017 г. и 51,9 хил. тона през миналата година.
Недостиг има и при българските корнишони, като реколтивираните площи намаляват със 70 хектара, а произведеното количество е едва 7300 тона при близо 12 000 тона година по-рано.
Почти двойно се е свило и производството на зеле у нас пред последните две години - от 75,6 хил. тона до 47 000 тона през 2018 г. Все по-малко са и българските дини на пазара, като количеството им от 108 хил. тона се свива до 95 хил. тона през миналата година.
Според производители обаче реалният спад на българското производство е далеч по-голям от официалните данни на министерството (мнението на бранша виж в карето). Според тях ръстът при площите на отделни зеленчуци се дължи на увеличението на субсидиите за тях. Такъв е примерът с картофите.
Данните на земеделското министерство отчитат двойно увеличение на произведените у нас картофи. През 2016 г. са добити 127 хил. тона, а през 2018 г. - 261 хил. дка. Количествата са далеч от нужните, за да задоволят вътрешното потребление. Около 200 000 тона е недостигът на година картофи родно производство у нас на година, твърди председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите Тодор Джиков. По думите му едва 35-40 процента от картофите у нас са български, а останалото е внос. След януари месец на пазара на практика български картофи няма. Внасят се обаче полски, които се пакетират у нас в чували и се продават като български по борсите, посочи той. Друг проблем са "схемаджиите" по директните плащания, които прибират субсидии без реално да гледат картофи.
И докато родното производство се свива, на пазара расте вносната стока. През 2018 г. у нас са внесени 282,6 хил. тона зеленчуци, което е с 15,2 на сто повече спрямо предходната година.
При плодовете вносната стока стига близо 334 хиляди тона или ръст с 13 на сто за година.
Най-много се увеличават доставките на домати - с 16,7% или с 12,6 хиляди тона, на краставици - с 44% или с 9 хиляди тона, и на чушки - с близо 30 на сто - със 7,1 хил. тона.
Съществено повишение за година има и при вноса на моркови - с 15,6%, лук - с 19%, зеле - с 21,4% и тикви - с 26,7%. Ядем и все повече вносни ябълки - ръст от 13,6%, пъпеши - със 17,3%, череши - с 25,1% и сливи - над три пъти.
Атанас Кунчев, Асоциация на производителите на оранжерийна продукция:
Търговци надуват двойно цената на краставиците
Има и гръцки краставици, които са по-евтини от нашите. Те се продават на борсите по 1,40 лв. за кг. Все още оранжериите не изкарват достатъчно количества домати, за да предлагат на пазара. До края на месеца ще започнем да зареждаме български домати, посочи председателят на асоциацията. По думите му цените в момента са високи, защото няма родно производство на пазара.
Драстично е паднала цената на салатите - на борсата бройката се продава по 35 стотинки. Преди седмица беше по 50-60 стотинки. На пазара обаче салатата върви по левче за бройка.
От 26 до 29 април цената ще се вдигне заради Великденските празници, прогнозира Атанас Кунчев.
Нашите са малко
Ядем гръцки ягоди от американски сорт
Ягодите, които се предлагат в момента на пазара, са вносни от Гърция, твърди агрономът Николай Недялков. Те са американски сортове, които се преразмножават от италианците. „Освен това ягодата не трупа нитрати и пестициди. Самият плод е така създаден да е абсолютно чист”, добави агрономът.
У нас ягоди произвеждат най-вече млади ентусиасти, които според мен си губят времето, тъй като пазарът е залят с вносни ягоди. Но все пак успяват да си ги продадат по някакъв начин, заяви Недялков. И добави, че със затоплянето на времето и на пазара ще се намират български ягоди, но в малки количества.
Относно въпроса с износа на ягоди, Недялков смята, че едва ли има такъв. „Аз лично съм правил износ на ягоди към Белгия, но това е една много трудна работа”, допълни агрономът.
Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите:
Вносът стана монополист у нас, стига над 85%
Градинари вече се преориентираха в зърнопроизводството
Данните за родното производство са още по-трагични от тези, които дава министерство на земеделието, защото официалните не са реални. Това заяви пред „Труд” Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България. Увеличават се площите на тези зеленчуци, за които субсидиите скачат. Такъв е и примерът с картофите, където субсидиите са големи, посочи той.
Най-сериозният проблем за сектора е пазарът на зеленчуци у нас. Докато се толерира вносът и то незаконният, нещата ще стават още по-зле, категоричен е Слави Трифонов.
Става въпрос за стоката, която се вкарва с бусове от Гърция, без да се декларира. „Внасят се 20 тона, а се осчетоводяват 3 тона и само върху тях се плаща ДДС. Българският производител обаче не може да продава без ДДС и това ни поставя в неконкурентна среда”, посочи той. Трифонов беше категоричен, че държавата не насърчава родното производство. Много от зеленчукопроизводителите преминават към зърнопроизводството, защото субсидиите там са по-големи.
„Един зеленчукопроизводител има 10 дка и за тях взима по 40 лева субсидия. Докато при зърнопроизводителят декарите са 10 000, и смятайте какви пари взима. В Европа субсидията се дава на стопанство - 5000 евро на месец, а не на площ”, обясни председателят на асоциацията. По думите му докато страната ни е зависима от вноса, цените у нас ще стават все по-високи. „Вносът стана монополист - у нас той е над 50%. С неофициалния внос става над 85 на сто от пазара”, изчисли Трифонов.
По думите му в момента по магазините има български краставици, лук, чесън и салати. До 2 седмици трябва да излязат и българските домати.