Тези дни държавата се тресе от обявения от нашите американски партньори списък с фирми и физически лица, на които Вашингтон налага санкции по силата на т.нар. Глобален закон “Магнитски”. Това е тяхно суверенно право и без съмнение ще има значителни последствия за субектите, включени в американския списък.
Българската държава – също без съмнение – трябва да вземе мерки да опази държавните предприятия от бъдещи транзакции с лицата, санкционирани от американците. Но дотук! Вместо това, служебното правителство тръгва в съвсем погрешна посока, която може да създаде много сериозни правни и икономически проблеми пред страната. Посока, дотолкова погрешна, че в бъдеще може да стане причина за търсене на съдебна отговорност от държавата и в частност от служебните министри, които неправомерно и в разрез с българския конституционен ред и с правото на ЕС дописват американския списък по “Магнитски” и така увреждат български граждани и фирми, които не са санкционирани от САЩ.
Трябва да сме наясно с един основен правен императив относно самия Глобален закон “Магнитски”. Този акт има действие само занапред. Тоест, посочват се лица, спрямо които за в бъдеще САЩ и нейната финансова система няма да влизат в каквото и да е взаимодействие. На тези лица се замразяват активи на територията на САЩ и се забранява за в бъдеще осъществяване на сделки и финансови операции с правни субекти с американско участие. “Магнитски” няма обратно действие. Защото фундаментален принцип на съвременната правна цивилизация е, че санкционните режими нямат обратно действие и заедно с това – санкции се налагат само за конкретно извършени нарушения, доказани по съответния ред при спазване на правото на справедлив процес.
Какво прави обаче служебното правителство – съставя свои, български списъци, спрямо лица, които не са посочени в американския списък по “Магнитски”. При това, този български списък включва лица, за които очевидно няма влезли в сила съдебни и административни актове (а най-вероятно няма дори разследвания и проверки), с които да са установени техни нарушения на българското и европейското законодателство.
Отново подчертавам – не говоря за американския списък, а за българското му дописване. Осъзнавайки в крайна сметка пълната противоправност на подобен български списък, някои среди вече говорят, че трябвало да има законодателни промени, които да дадат правно основание за налагане на санкции по българския списък. Това също е открит произвол. Никакъв закон на територията на Европейския съюз, а това се отнася и за САЩ по отношение на американските граждани, не може да въвежда санкции спрямо лица, за които няма установени по съответния административен и съдебен ред нарушения и/или престъпления. Включително не може да се възлага на банките да анулират банковите сметки на физически лица, освен в случай на доказано по съдебен ред участие в изпиране на пари. Има директива на ЕС за правото на всеки европейски гражданин да има поне по една разплащателна сметка във всички държави-членки.
Второ, никакъв “български закон “Магнитски” не може да заобикаля Конституцията и установените в нея и в международните актове по правата на човека право на защита и право на справедлив съдебен процес. Не може да санкционира със задна дата и не може да “правораздава” без съд и присъда. Впрочем дори и в Сомалия и Уганда това не е възможно. Никакви списъци за 5 или 15 годни назад, включително ако са предвидени в национален закон, не могат да произведат правомерни санкции спрямо определено лице, ако няма влязъл в сила административен или съдебен акт, който установява извършено нарушение или престъпление от това лице. И ако на въпросното лице не е осигурен ясен и конституционосъобразен механизъм за защита, обжалване, възражения и пр.
Трето, очевидно противоправния характер на самата идея за “български списък”, който да допълва американския списък “Магнитски”, навежда на мисълта, че се преследват политически цели, а не публично обявената цел - защита на държавните предприятия. И това е проблем. Проблем, който може да докара много съдебни неприятности на служебните министри, които ще ги преследват дълго време след като напуснат временното си кресло във властта. Защото за защита на държавния интерес е повече от достатъчно всеки принципал да събере мениджърите на съответните държавни предприятия и да им разпореди да преустановят отношения с лица от американския списък “Магнитски”.
Въобще, нека бъдем държава, а не сбирщина. Държава на европейския правов ред, а не на административния произвол. Разликата между едното и другото е във върховенството на правото и защитата на основните конституционни права.
*Георги Георгиев е юрист, специализирал международни отношения и международно право в Страсбург