Заразата „Асен Василев“
„Санитарният кордон“ на финансовия министър е като да ампутираш ръка заради счупен пръст
Знаете ли откъде идва фразата „черен списък“? Датира назад във времената на Реставрацията на британската монархия. При възкачването си на престола пред 1660г. Чарлс II разпорежда да бъдат наказани всички, отговорни за екзекуцията на баща му Чарлс I. Монархът издава заповедта с уговорката, „ако някой невинен попадне в този черен списък“, да не се обижда на него, а да се „замисли дали погрешен принцип или интерес не го е довел до това“.
Оттогава са минали над три века и половина, а законодателството и нормативната уредба уж трябва да са основани изцяло на демократичните не авторитарните правила не само във Великобритания, а и у нас, но служебният кабинет „Янев“ все още действа на същия принцип. Възползвайки се от липсата на каквото и да било българско законодателство, свързано с глобалния закон „Магнитски“, прави черни списъци по неясно как избрани критерии. Вкарва и изкарва когото си реши от тях. Разпорежда на администрациите и банките да не ги обслужват. А брутално лишените по този начин от гражданските си права лица да му мислят как да се оправят. И така вече повече от два месеца.
Какви са фактите? В списъка по закона „Магнитски“ на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ фигурират 3 физически лица - Васил Божков, Илко Желязков и Делян Пеевски и 64 юридически лица. Това е точният брой на хората и фирмите, с които „американските физически и юридически лица не трябва да правят бизнес“. Да, само американските лица, защото за други държави тези санкции не важат и съответно не се прилагат. Още повече за държави от Европейския съюз, каквато е и България – но явно само на хартия, защото няма нищо европейско, демократично или законно в действията на служебния кабинет.
В сряда се проведе първото заседание на ресорната временна анкетна комисия в парламента. На него министър Василев сравни санкциите по „Магнитски“ със зараза и допълни, че българските институции не могат да обслужват нито да работят с тези лица, защото ще „бъдат веднага изключени от системата SWIFT“. В допълнения от МФ български вариант на списъка обаче лицата са почти двойно повече – 121. Там фигурират още 21 физически и 33 юридически лица, с които институциите и банките също отказват да работят, защото така им е разпоредено. На първите – от работната група, създадена с Решение 441 на МС и ръководена от министъра на финансите. А на вторите – от БНБ. Която вместо да прояви здрав разум, непосредствено след решението на МС разпрати до търговските банки също толкова мракобесни указания, с които на практика лиши от достъп до банковата система лица и фирми. В 21 век, в Европейския съюз. Без съд, без присъда, само на базата на административен произвол.
Защо изобщо са вкарани тези лица в българския черен списък?
Заради данни от американските институции? Категорично не. OFAC не е подавала допълнителни имена извън тези, обявени официално още на 2 юни.
Заради присъди? Пак не. Нито едно от лицата в допълнителния списък не е вкарано в него заради разследване или присъда.
Всъщност единствената причина тези 21 души и 33 фирми вече над 2 месеца да са със запорирани сметки, а банките и администрацията да отказват да ги обслужват е, че през последните 5 години са били в управителните тела на фирми, свързани с лицата от американския списък. Само че САЩ никога не са слагали времеви критерий при налагането на санкциите си. Т.е. въпросните 5 години са изцяло български патент.
По думите на Асен Василев, това бил „санитарен кордон, за да не се разпространява заразата“. Разбира се, подобно твърдение е комично, защото е като да ампутираш ръка заради счупен пръст. Но фактът е, че подобни обяснения са само параван за гротескната истина. А тя е, че
списъкът реално действа като бухалка в ръцете на служебния кабинет.
Лицата в него, са вкарани изцяло по усмотрение на работната група, оглавена от служебния финансов министър и далеч не обхващат всички, които биха могли да попаднат в него заради 5-годишната давност. Така например още при публикуването на т.нар. „допълнен списък“ лъсна, че в него не фигурира половинката на забегналия в Дубай Васил Божков– Елена Динева. Липсата й е мистериозна предвид факта, че Динева освен негова половинка е и обвиняема за участие в ръководена според прокуратурата от Божков организирана престъпна група. Но тази липса далеч не е единствената. Също толкова енигматично от списъка изчезна фирма, първоначално фигурираща в него – гръцката „Интралот“. Уж заради допусната техническа грешка при проверката в търговския регистър. Но докато „Интралот“ бе изкарана от списъка буквално за нощ, то няколко дузини български дружества и хора, част от „допълнения списък“ продължават да са лишени от гражданските си права. Въпреки двойния стандарт на работната група, трябва да е без значение кой е вътре в списъка и кой е извън, тъй като самото съществуване на какъвто и да е „черен списък“ е невиждан административен произвол и то в една европейска държава. Произвол, лишаващ от граждански права десетки европейски граждани, както санкционираните по OFAC, така и допълнените в българските списъци. При това дори не заради липсата на правосъдие. Защото присъда има под формата на определение на ВАС от 5 юни 2021 г.
Според него решение № 441 на МС е индивидуален административен акт и съответно, ако бъде жалено, се спира неговото изпълнение. Само към края на юли административните дела, образувани от лица от БГ списъка по „Магнитски“ срещу МС заради решение 441 и срещу Министерството на финансите и БНБ заради блокирането на сметки и отказ за обслужване от страна на институции са над 54.
Ако кабинетът „Янев“ наистина беше воден от законността, както се опитва да изкара финансовият министър Асен Василев, то допълнителният списък вече щеше реално да е недействащ заради жалбите. Вместо това обаче, лицата в него продължават да са без вина виновни, защото не законността е водеща за този кабинет. Ако беше, служебният МС не само щеше да се съобрази с решението на ВАС, но щеше приоритетно да се занимае и с липсата на законодателство по казуса. Само че правителството „Янев“ явно няма интерес от това. Защото, ако имаше ясен регламент и закони, нито едно от тези нормативни своеволия като правенето на „санитарен кордон“ например нямаше да може да се случи. Нито Василев щеше да може да посича като зараза де що демократична норма има в тази държава. А на първото заседание на парламентарната комисия Василев лъжеше нагло в опитите си да оправдае незаконните действия на служебния кабинет. Българските списъци не били прилагане на закона „Магнитски“, а какво са тогава, след като в самото решение на министерския съвет именно това се сочи. И без никакво основание се разширява кръга на санкционираните лица. Списъците били „санитарен кордон“ – кордон за какво и срещу какво. Кордон прикриващ единствено явната саморазправа на изпълнителната власт с неудобните лица. Неудобни за частни олигархични интереси.
Което поставя въпроса какво, или по-скоро кой, стои зад този произвол?
Не е трудно човек да се досети – достатъчно е само да се види пионерския плам, с който изданията от кръга „Капитал“ бранят действията на служебния кабинет и тези на министър Василев. В обратната ситуация, ако някой „техен“ беше ударен от българския „черен списък“, само си представете какъв вой щяха да нададат „медиите“ на Иво Прокопиев. То щяха да бъдат дефилета по телевизионните студиа от грантовата му НПО-гвардия, то щяха да са правозащитници, които да ни надуват ушите от сутрин до вечер, то щяха да са сигнали и жалби до европейските институции. Както го правят вече десетилетия за далеч по-малки провинения на властимащите, позволили си да нарушат правата на някой клет бежанец, ром или на осъден убиец, когото глутницата на Сорос е припознала като невинен „правозащитен активист“. Само че сега мълчат. Няма ни дума, ни вопъл, ни стон, по темата за нарушаването на правата на стотици физически и юридически лица.
Прокопиевият мейнстрийм мълчи, Асен Василев действа. Така кой всъщност е бухалката и кой е човекът, който я държи в ръцете си, за да удря икономически по нарочените от него за врагове, става кристално ясно.