Дойде времето на протестния вот - според характера и умствените възможности на избирателите
Въпреки принципните си икономически и вътрешнополитически различия, двамата популисти споделят едни и същи остарели геополитически догми
Тръмп буквално разруши Републиканската партия, щом почна да очертава сериозен кандидатски профил в 2016 г. Макар продукт на републиканския душевен строй от последните десетилетия - апелиращ към недоволния от всичко необразован бял работник, който мрази мексиканските незаконни имигранти, и защото са „мюсюлмани“, и защото са мързеливи и паразити, и защото са наркотрафиканти, тровещи децата му, и защото му отмъкнали работното място и го оставили безработен - Тръмп е живо отрицание на републиканското номенклатурно партийно строителство.
Той е независим от техните каси и спонсори, финансира кампанията си сам, пълен е с презрение към републиканските апаратчици и „говорещи глави“. Въплъщение на вечно живия народен консерватизъм на ограничения провинциален мизантроп с кисел характер, опиращ се на оптимистично напомпаните си оценки за възхода американската икономика, Тръмп е сериозна сила, която може да се спре само с превъзхождаща сила.
Очевидно такава насрещна сила може да е само Бърни Сандърс. И той е живо отрицание на демократическото партийно статукво. Което го мрази в червата и искрено предпочита Тръмп пред него. Бърни доминираше убедително демократическите първични избори още на миналата президентска кампания в 2016 г. С него бе народът, съзнателната, активната му част. Но тогава президент беше Обама и цялата мощ на държавата, а не само за демократическата партийна върхушка, както и на медиите и либералните „говорещи глави“ бе впрегната за борба с народния кандидат.
И сега повечето анти-Бърни фактори са налице, освен че президент не е Обама. И че срещу него няма номенклатурно могъщ демократически съперник като Хилари в 2016 г. Джо Байдън по начало си беше измислена кандидатура, вече напълно безнадеждна след разкритията от лагера на Тръмп за украинската му семейна корупционна сага.
Пийт Бутиджидж също е измислена кандидатура, при все силното си начало в Айова - това е американски Макрон, млад, симпатичен, центрист, който обаче няма и грам шанс срещу Тръмп - открито хомосексуален е, женен за мъж... Америка може да е донякъде либерална, но не е готова за „пръв джентълмен“, помилващ пуйката в Деня на благодарността.
Майкъл Блумбърг - безцветен, неприятен за почти всички плутократ - има и твърде непопулярни изказвания по важни въпроси. Започна участието си в дебатите съвсем слабо и бе напълно разнищен от Елизабет Уорън. Но жените-кандидати този път също явно няма да имат успех. Няма нова изгряваща Хилари сред тях. Бутиджидж и Блумбърг губят също, защото са традиционни политици, а бъдещето е на нетрадиционните популистки герои като Тръмп и Бърни.
В Айова Бърни всъщност разгроми Бутиджидж с над шест хиляди гласа на първо преброяване, преди да започнат тънките сметки, преразпределянето на гласовете и вътрешнопартийните машинации. Тоя път обаче машинациите не успяха като в 2016 г. Напротив, обявяването на Бутиджидж за победител с два делегатски гласа при загубен народен вот с над две хиляди гласа, не бе признато за редовно не само от от лагера на Бърни и мнозинството редови демократи, но дори от медиите, много от които се отказаха да нарочат победител. Станалото в Айова бе прието от всички за крупен гаф на демократите. И вероятно няма да се повтори.
В предишни коментари съм показвал, че икономическите идеи на Бърни не са комунистически фантазии („баница в небето“ по Хилари), а са напълно реалистични и спадат към главното течение на съвременната американска икономическа мисъл. И поставят конкретни и изпълними цели, вече постигнати в други културно близки на САЩ страни - Канада, Австралия, Британия.
„Социализъм“ за американците значи неща като всеобщо достъпно здравеопазване - „Медикеър“ за всички, добри масови държавни училища, в които се учи, безплатни държавни (щатски) университети, откъдето се започва добра кариера и без стотици хиляди долари дълг, платен отпуск по майчинство, бащинство и за гледане на болни, държавна подкрепа за дребните добросъвестни длъжници с ипотечни и студентски заеми, повече държавни инвестиции в публични блага - детски градини, паркове, чист въздух и храна, обществен транспорт... Всичко това - за сметка на прогресивното данъчно облагане на най-богатите капиталисти и на големите корпорации, които сега плащат (ако изобщо плащат) непропорционално малки данъци.
Кой възразява срещу тези разумни и популярни мерки? Да, възразяват само най-богатите, хората от горната една десета на най-горния един процент. Плюс обърканите от тях с расистки, ксенофобски, антифеминистки, антигейски и други подобни залъгалки неуки бедни, гласуващи против себе си.
Силата на Бърни не е случайност. Америка узря за „социализма“ му. Съвсем неслучайно Тръмп в речта си за състоянието на съюза пред Конгреса пак размаха плашилото на социализма и злодея Мадуро, издигна сламеното чучело Хуан Гуайдо. Тръмп призна за пореден път, че истинският му опонент е Бърни. Това е изборът на днешна Америка: „демократичен социализъм“ или клоунски, популистки турбокапитализъм.
С победата на Тръмп в 2016 г. времето на „лайфстайл“ политиката, покриваща класовите противоречия с расови, полови, културни модни драперии, свърши. И се върна с пълна сила класовата политика. Честно изразена като у Бърни, или мошенически маскирана като у Тръмп, който се кълне във вярност на работниците и дребните бизнесмени и служи на ухажващия го едър капитал, поне от „патриотичните“ отрасли. Свърши и времето на кандидатите на статуквото като Байдън и Бутиджидж. Дойде времето на протестния вот, поделен между Бърни и Тръмп, според характера и умствените възможности на избирателите.
Засега не може да се прогнозира със сигурност дали демократическата върхушка ще успее пак да потопи гемията на Бърни като в 2016 г., което ще значи автоматична победа за Тръмп през ноември, или социалистът ще преодолее съпротивата им, след което ще има наистина оспорвана, историческа идейна борба. Шансовете за двете в момента са равни.
Читателите, които като мене симпатизират на Бърни, не бива обаче да забравят, че геополитическите идеи на американските прогресисти не се различават от обичайните за демократите от поколениeто на Обама и Хилари. Няма основание да вярваме друго, колкото и да ни се иска.
Може и да е от страх да не ги обвинят за руски агенти - всъщност бившият шеф на флагмана на „Уолстрийт“, инвестиционната банка „Голдман Сакс“, Лойд Бланкфайн вече туийтна, че да би бил руснак, би желал Бърни да спечели. Може да е от обикновена липса на интерес към външна политика поради погълнатостта им от вътрешната. Но засега е факт, че и Бърни в общи линии робува на изтърканите клишета на американския псевдолиберален империализъм. Възможни са и някои отклонения от досегашната линия при евентуално негово президентство, например по отношение на Венецуела. Или на Куба, което бе опитано по-рано и от Обама. Но едва ли много повече. Разочарованието ни от уж прогресивния Обама във външната политка беше голямо, но сега виждаме, че е било логично.
Читателите знаят също, че Русия определено предпочита републиканец пред демократ и Тръмп пред Бърни в Белия дом. Нищо чудно - антируската психоза, раздухана от Обама и Хилари срещу Тръмп, пусна толкова дълбоки корени в демократическата партия, че в момента е едва ли не единственото общо звено на различните им президентски кандидати при всичките им други различия. Пък и демократите след смъртта на големия Франклин Рузвелт имат традиция на много по-голяма враждебност към СССР и Русия, отколкото републиканците. Остава да се надяваме на почти невъзможното - Бърни да ни изненада приятно, ако успее да спечели номинацията на партията си и разгроми Тръмп.