Бюджет 2017: По-голям, но не по-различен

Залага се драстичен ръст на разходите за отбрана и сигурност

Проектобюджетът за 2017 г. вече е публикуван за обсъждане. Нещо повече, за втора поредна година бюджетът се публикува предварително, т.е. още преди да е приет от правителството и дори преди да е гледан на тристранката. Това е положителна тенденция от гледна точка на прозрачност, макар че има още какво да се подобри - например да се остави повече време за обсъждане и да се публикува резюме на разбираем език, защото в крайна сметка бюджетът не е насочен само към специалистите.

Сюрпризът от 2016-а

Макар че говорим за бюджет 2017, всъщност едно от най-интересните неща, които разбираме от документите, е какво се очаква от бюджета през… 2016 г. По първоначални планове през настоящата година бюджетът трябваше да е със значителен дефицит - по-точно един милиард и осемстотин милиона лева. Това щеше да бъде осма поредна година на дефицит, и то сериозен дефицит.

Да, ама не. До момента тази година бюджетът отчита не дефицити, а значителни излишъци (над 3 милиарда до края на септември). Както винаги към края на годината се очаква увеличено харчене, но въпреки това прогнозата е бюджетът да завърши 2016 г. без дефицит. Така се прекъсва една черна серия от цели седем години на постоянни дефицити и съответното увеличаване на дълговете. Вместо през 2021 година, както беше първоначалният план, дефицитът беше премахнат през 2016-а.

Елиминирането на дефицита стана на два етапа. Още през 2015 г. беше премахнат дефицитът в националния бюджет, основно благодарение на повишените приходи, макар че разходите не бяха съвсем дисциплинирани и се наложи актуализация. Обаче малко хора забелязаха промяната, защото тя беше захлупена от огромния еднократен дефицит при еврофондовете. В последните дни на 2015 г. се приключиха и разплатиха много забавени проекти, но ЕС плати фактурите по тях едва в началото на 2016 г. Така през 2015-а имаше един чисто счетоводен дефицит.

На втория етап през 2016 г. отново имаме значително подобрение на приходите - данъчните приходи се увеличават с близо 1,7 милиарда лева, а неданъчните с още близо 400 милиона. Икономическото възстановяване и подобрената събираемост осигуряват по-висока приходна част. В същото време повечето проекти по еврофондовете бяха завършени през миналата година и през 2016 г. останаха много малко проекти, които да са напреднали и да получават сериозни плащания. Така през 2016 г. разходите автоматично намаляха - въпреки одобрените допълнителни средства за коледни пенсии, ремонти и пр.

2017 - най-после “нормален” бюджет

Седем години споровете по бюджета бяха основно по въпроса къде и колко ще се режат разходи - просто приходите бяха ниски, а дефицитите - хронични. Сега се връщаме към една ситуация, която бяхме позабравили, а именно дискусиите са основно насочени към въпроса на кой сектор колко повече пари да се дадат. Преминава се от “кризисен” режим към “нормален” режим на работа.

След като икономиката вече е в растеж и приходите растат, е резонно и бюджетът да се нормализира, макар че 2017 г. отива в крайности - залага се мащабно увеличение на бюджетните разходи в размер на 3,6 милиарда лева! Такъв растеж на разходите сме имали в една-единствена година - 2007-а, точно преди десетилетие, но в една съвсем друга среда. Тогава пари имаше много и се харчеха лесно, макар и със спорна ефективност.

Драстичен растеж през 2017 г. се залага при разходите за сигурност и отбрана - увеличение от 825 милиона лева, включително средства за нови изтребители и военни кораби. Очакват се и 600 млн. лв. от концесията на летище София, които ще се похарчат за покриване дълговете на железниците. Растат и разходите за образование (230 млн. лв.), здравеопазване (270 млн. лв.), социалните разходи (330 млн. лв.) и т.н.

Значителна част от растежа на разходите идва от очакването, че усвояването на еврофондовете ще скочи почти двойно спрямо настоящата година и ще достигне 4 милиарда лева през 2017 г. (включително националното съфинансиране). Дали подобен скок в усвояването е реалистичен, е трудно да се каже, но знаем със сигурност, че през настоящата година също беше планирана подобна сума, обаче тя така и не се реализира. В усвояването през 2017 г. се включват и 160-те милиона евро спешна финансова помощ от ЕК за охрана на границите - дейност, която досега падаше изцяло върху националния бюджет.

Икономически ефект?

Бюджет 2017 ще бъде рекорден откъм разходи - те ще достигнат 36,8 милиарда лева. Това, че има повече харчене, ще се усети, макар че фокусът не е към продуктивни и насърчаващи икономиката дейности, нито пък се заявяват някакви големи реформи. Така че директният икономически ефект на бюджета ще е ограничен. Бюджетът ще е по-голям, но не по-различен.

По-важен е индиректният ефект. Заради финансови и бюджетни проблеми през 2014 г. кредитният рейтинг на страната беше намален значително, а ЕС ни постави в групата на проблемните страни с “икономически дисбаланси”. Това влияе негативно върху рисковите премии, цената на финансиране и инвестициите в страната. Ето това е конкретен проблем, който може и трябва да бъде решен чрез фискалната политика.

Бюджет 2017 ще бъде успешен, ако създаде необходимото доверие, така че да се стигне до повишение на кредитния рейтинг, излизане от групата на страните с дисбаланси, повишение на чуждите и местните инвестиции, повишение на кредитирането за продуктивни начинания. По този начин индиректно бюджетът би могъл да повлияе позитивно на общата икономическа среда и да даде солиден тласък на стопанското развитие.

Има възможност това да се случи. За разлика от 2014 г., когато беше заложен оптимистичен бюджет, а накрая се оказахме със свръхдефицит, през 2015 г. и особено през 2016 г. се следваше точно обратната политика: бюджетът значително се преизпълняваше и като приходи, и като подобрение на салдото. На тази база през 2017 г. за първи път се залага значително намаление на държавния дълг - таванът на държавния дълг ще намалее с около 2,7 милиарда лева. Ако тази заявка наистина се реализира, а бюджетът отново се преизпълни, през 2017 г. ще можем реалистично да очакваме положително развитие при рейтинга, класирането на страната и рисковите премии.

 

*Авторът е старши икономист, институт “Отворено общество”

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Георги Ангелов, ст. икономист, институт "Отворено общество"

Този уебсайт използва "бисквитки"