Очакват се рекордни двуцифрени дефицити и заеми за близо 50 млрд. лв. до 2025 г.
Обичайният заподозрян, когато се стигне до съкращаване на разходи, винаги са държавните инвестиции
Министерството на финансите потвърди информацията за рекордни дефицити и необходимостта от теглене на колосални по размера си заеми в следващите три години. Държавната прогноза е икономиката да нарасне с 2.2% догодина и брутният вътрешен продукт да достигне 166 млрд. лв. в номинално изражение. В същото време дефицитът в бюджета ще е 11.3 млрд. лв. (6.3% спрямо БВП) и ще остане в диапазона 5-7% до края на програмния период.
Прогнозата на финансовото министерство се прави при допускане, че следващите правителства не предприемат никакви отклонения от сегашните политики, а енергийните помощи за бизнеса се спрат. При положение, че те продължат или модифицират по някакъв друг начин, разходите на държавата ще са дори по-големи и ако нещо не се предприеме - ускоряване на икономическия растеж или вдигане на данъците - държавата дори ще увеличи прогнозираните дефицити.
В прав текст финансовият министър Росица Велкова даде да се разбере, че:
- в тазгодишния бюджет няма буфери, с които да се финансират популистки мерки и напъни;
- следващите правителства ще са принудени да оптимизират разходите, но това ще бъде изключително трудно или да повишават данъци и осигуровки;
- без незабавни мерки за ограничаване на бюджетния дефицит България може да влезе в процедура на Европейската комисия по свръхдефицит и да се сбогува с амбициите си да влезе в еврозоната през януари 2024 г.
До тази перспектива се стига, след като в изминалите месеци „Продължаваме промяната“ прекъснаха четвъртвековната политика на благоразумно управление на публичните финанси. Само от повишаването на пенсиите ефектът за догодина ще е покачване на държавните разходи с 3.8 млрд. лв. Залагането на останалите социални разходи ще струва на държавата 1.2 млрд. лв. догодина. Вдигането на заплатите в публичния сектор дава ефект от допълнителни 1.6 млрд. лв.
Проблемът на тези действия не е принципен. Ясно е, че когато и с колкото и да се повишат пенсиите на възрастните българи, ще бъде късно и недостатъчно. Проблемът е, че „Продължаваме промяната“, БСП, ДБ и ИТН днес си приписват вдигането на пенсии, заплати, помощи като заслуга, но не понесоха отговорност да платят цената на действията си, като компенсират бюджета с повече ефективност в други сектори или с повишение на осигурителните плащания и данъци.
Както Росица Велкова постави въпроса - разходите за пенсии през 2023 г. спрямо 2019 г. (последната предкризисна) се увеличават с 90%, а осигурителният доход расте с едва 40%.
Тази седмица започва предизборната кампания и аксиоматичното правило, че в такива времена не се говори за вдигане на данъци, ще принуди партиите да се правят, че не забелязват слона в стаята.
Обичайният заподозрян, когато се стигне до съкращаване на разходите, погрешно, но винаги са били държавните инвестиции. Макар почти да няма пространство за орязване, икономии все пак ще се направят, но това е вредно, защото пречи на икономиката да достигне потенциала си. Росица Велкова обясни натегнатото положение простичко. Първите 4 млрд. от инвестициите ще са с европейско финансиране, т. е. предназначението на тези пари не може да се промени. 1.2 млрд. лв. са за пътна инфраструктура и още 1 млрд. са за общините. Други 1.1 млрд. лв. капиталови разходи са предназначени за модернизация на въоръжените сили, което също не трябва да се орязва, предвид на водената в Украйна война.
Много е вероятно част от тези средства да се спестят, тъй като инвестиционният цикъл на държавата започна твърде късно през тази година. Причината за това отново е в управляващата коалиция. Водени от усещането за месианство и непогрешимост, именно те решиха да гласуват бюджета за годината чак през март, а изпълнението му да започне от април, което няма да позволи голяма част от обществените поръчки да достигнат пълен обем.
Всичко това обаче няма как да се признае от Министерство на финансите на този етап, защото веднага ще се появят аспирации за още харчене, при липсата на идея как да се постигне пробив за по-добри постъпления.
Изходът от подобна ситуация засега е само в тегленето на нови заеми. Според Министерство на финансите това означава всяка от следващите три години да се теглят по около 15 млрд. лв. Дефицитите ще са между 11 и 12 млрд., но допълнителните суми ще са необходими за изплащане на падежиращите в тези години стари дългове.
Конкретно за тази година финансовият министър посочи, че ще се обере целият лимит за нов дълг, който с актуализацията се увеличи на 10 млрд. лв. Към момента държавата е емитирала ДЦК за 1.8 млрд. лв., което означава, че в оставащите точно четири месеца до края на годината ще се изтеглят малко повече от 8 млрд. лв. А операциите по привличане на дългово финансиране започват още от септември.
(От glasove.com)