Това не е древногръцка колония, а важен тракийски култов център между долината на Камчия и нос Емине
В залива са открити амфори, превозвани чак от Северна Африка
И през последните дни на август морето продължава да ни привлича, да буди необяснима радост и чувство на свобода. Това навярно се дължи и на паметта за отминалите епохи, съхранена по нашето Черноморие. Кой не е изпитвал вълнение при срещата си с древни градове и крепости като Несебър (паметник от световно значение в листата на ЮНЕСКО), Созопол, Поморие, Ахтопол, Калиакра... Да не забравяме, че морската ни столица наред с всичко останало, е огнище на загадъчната „цивилизация Варна“ от каменно-медната епоха? За нея ще разкажем в някоя от следващите „серии“ на нашата поредица, а днес ще се насочим към археологическите открития на нос Св. Атанас в град Бяла, Варненска област.
Знанията за миналото на малкия черноморски град доскоро бяха оскъдни. За щастие, през последните десет години археологическите проучвания под ръководството на доц. Валери Йотов дават изключително интересни резултати. Редно е да споменем имената и на Деян Янчев, директор на градския музей в Бяла, на доц. Александър Минчев и други специалисти. Към познавачите и ценителите на миналото без капка куртоазия трябва да прибавим и кмета на общината Анастас Трендафилов. Хубаво е да се знае, че в разкопките вече осем години участват и бесарабски българи, студенти от университета „Григорий Цамблак“ в Тараклия (Молдова). Води ги проф. Николай Русев от единственото извън нашата страна висше учебно заведение с български национален облик. Нека разкажем накратко за онова, което ни провокира, макар и като добронамерена игра на думи, да говорим за Бяла като за „бялата мистерия“ на нашето Черноморие.
Възникването на градските средища по черноморския бряг е резултат от контактите между древногръцките колонисти и местните тракийски общности. През VIII - VII в. пр. Хр. земите на траките влизат в обсега на „великата елинска колонизация“: Агатополис (Ахтопол), Аполония (Созопол), Анхиало (Поморие), Месамбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик) и т.н. В случая с античното минало на нос Св. Атанас нещата са различни – не става дума за древногръцка колония, а за тракийски култов център, може би най-важният между долината на Камчия и нос Емине. Бил е свързан с околните селища, включително с близкия Хелиополис или Теополис – съседният на Бяла град Обзор. Възможно е това сакрално място да има още по-дълбоки корени, тъй като на територията му са открити следи още от каменно-медната епоха. Доц. Валери Йотов е проучил останките на дървен храм, съществувал преди две хиляди и петстотин години, заменен по-късно от каменна сграда. Може да се предполага, че светилището е било посветено на прочутия древен бог, когото гърците наричат Дионис. Става дума за тракийския Сабазий – покровителят на живата природа, земеделието и медицината, богът, който има грижата за продължението на човешкия род и дарява безсмъртие. Дали е случайно, че нос Св. Атанас носи име, което означава „безсмъртен“? Столетия по-късно като продължение или допълнение на тази сакрална обредност на нос Св. Атанас се развива култът към Херакъл, наричан от римляните Херкулес. Свидетелство за това са няколко статуетки, скулптурни композиции и оброчна плочка от II-III в.сл. Хр. Върху тях са представени сцени с подвизите на митичния герой и полубог. Поради това съществува мнение, че по-късната антична крепост се е наричала Хераклея. Струва си също да припомним името на нашумялата през последните години местност Иракли близо до Емона, в което също е запечатан споменът за култа към Херакъл.
През III-IV век на нос Св. Атанас се развива укрепен античен град – неголям като мащаби, но за сметка на това оживен център на производството и търговията, както и на християнската религия. Развитието му преди всичко се е дължало на удобното пристанище, на практика единственото, достъпно за по-големи кораби, в акваторията между Месамбрия и Одесос. Това го е правело важен пункт на корабоплаването и търговския обмен. В онази епоха нивото на Черно море е било с 5 метра по-ниско от сегашното, а нос Св. Атанас и несъществуващият вече нос Св. Иван са продължавали с десетки метри навътре в морето. Съответно, заливът е бил по-голям и по-добре защитен от бурите. В залива са открити амфори, превозвани чак от Северна Африка, да не говорим за активния обмен с оживените древни пристанища от басейна на Егейско и самото Черно море. Днес посетителите на нос Св. Атанас остават изумени от огромните глинени съдове за съхранение на жито и други насипни товари, от пещите за керамика и руините на някогашните винарни. Развитието на лозарството и производството на вино отново ни насочва към култа на Сабазий/Дионис и ни припомня прочутата максима „Във виното е истината!“ Силно впечатление прави голямата епископска базилика от втората половина на IV век, към която са били изградени два баптистерия – помещения за кръщение на възрастни. Всичко показва, че култовият комплекс на новата вяра, изграден на нос Св. Атанас, е бил един от водещите центрове на християнизацията на населението в околния район. Откритата от екипа на доц. Валери Йотов мраморна олтарна маса е сред най-добрите образци на епохата, и то не само от нашите земи. Красив светилник, глинени и бронзови лампи, монети, най-разнообразни артефакти – многобройни са находките през десетте години на проучванията. Особено ценни са фрагментите от живописна украса, сред които е обичаният в онази епоха образ на „младия Исус“. Открити са и надписи на латински с имената „Исус“ и „Мария“, както онази епоха е обозначавана Света Богородица.
Античната крепост на нос Свети Атанас е просъществувала до 614-615 г., когато е изоставена. Когато през 602 година рухва отбраната на византийската дунавска граница, нашествията на аварите и „миролюбивите“ уж славяни носят гибел за десетки градове и крепости на юг от голямата река. Сред тях са Одесос (Варна), Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм (Никюп при Велико Търново), Нове (Свищов), Ескус (Гиген), Рациария (Арчар) и т. н. Краят на укрепения град на територията на днешна Бяла обаче е бил различен – местните жители са напуснали крепостта организирано преди поредното нашествие на „варварите“, като преди това са изнесли своето имуществото и сами са опожарили домовете си. Такава е картината, разкрита при изследваните от археолозите над 30 къщи. Изключение прави двуетажна сграда, принадлежала на местен гражданин, който наред със своя „бизнес“ е бил посветен и в тайните на медицината. В пожарището на неговия дом са открити хирургически инструменти, съдове за съхранение на лекарства и т. н., което свидетелства за лечебница. „Последният останал човек“, както метафорично го нарича Деян Янчев, е останал човек до последно – лекарят се е грижил за своите пациенти до идването на нашествениците, жертвайки богатството, а може би и живота си.
Археологическите открития в Бяла са интересен пример за придобиването на неподозирани знания за миналото дори и през XXI век, както и за бързото и успешно превръщане на научната информация в „енергия“ за културния туризъм. Експонирането на археологическите открития е реализирано с отговорност към автентичната картина, а и с много вкус. С право потребителите на един електронен сайт определят античната крепост на нос Св. Атанас като най-добрия туристически обект в България за 2017 г. Трябва да се отбележи обаче, че почти цялата тежест на проучванията се поема от община Бяла – факт, който не отменя необходимостта от повече финансова подкрепа от страна на държавата, а напротив. Благодарение на местната инициатива, в Бяла е създаден модерен музей, за какъвто могат да мечтая дори някои от областните ни градове.
В заключение, няколко думи за природната среда, един от знаците на която е близката местност Кара дере. Старите автори, например византийският историк Теофилакт Симоката (първата половина на VII век), не крият възторга си от красотата на този край, от вековните гори, зелените поляни, изобилните води. В старобългарските паметници е останало името „Веригава“ – „Зелената планина“, спомен от езика на древните траки. Така предците ни са наричали източната част на Балкана, чиято „стъпка“ в морето е нос Св. Атанас. Иначе казано, заедно с историческата памет, „бялата мистерия“ по свой начин отразява хармонията на древните с майката природа.