Важно е да развиваме разузнавателна дейност в съседни страни, за да си имаме доверие
Хитро активно мероприятие разбуни духовете в Белград, в резултат сработи старият антибългарски рефлекс на техните политици. Повод стана пускането в мрежата на видеоматериал със стар секретен запис на конспиративна среща на руски разузнавач със сръбски военен.
Мероприятието е умело подадено на широката публика в навечерието на срещата между руския и сръбския президенти на 4 декември в Сочи. С очевидната цел да се злепостави проруския уклон в Белград и се представи в неблагоприятна светлина активността на Москва в Сърбия.
Успешен удар в условията на хибридната война, предизвика силен дискомфорт сред властите в Сърбия. Нанесен е в пакет с още няколко по темата „бой по агресивната Русия“. Разкрива, че масовостта на русофилството в тази страна е доста спорна. Всъщност значително по-силна е нагласата сред населението срещу влизането в НАТО поради ролята на пакта в ликвидирането на малката балканска империйка Югославия. Антизападните настроения в тази страна са значително по-слаби, а русофилството сред сръбските елити винаги е било двусмислено и користно.
Президентът Александър Вучич е принуден да признае, че тази среща е от миналия декември, имало е други 10 подобни руски подходи. Но добавя, че така действали военни представители и на западни държави. Документирането на въпросната конспиративна среща следователно е отпреди година, несъмнено е извършено от служители на контраразузнаването. От тези среди е изтекло към заинтересувани външни фактори, които сега го използват за очевидни свои цели.
Изглежда изтичането на информацията от тайните служби най-силно е стресирало важни фактори в Белград и ги е мотивирало да пренасочат обвинения към околни държави, но най-агресивно да зинат срещу България. Председателят на парламентарната комисия за Косово Милован Дрецун голословно заяви, че на територията на Сърбия действа голяма мрежа от български разузнавачи на прикрития в структури на ООН и КФОР. В Скопие бил замаскиран разузнавателен център, където действали шпиони от България, Хърватия, Северна Македония.
Министърът на отбраната Александър Вулин, сочен за много близък до президента Вучич, заядливо се изцепи в същия провокационен стил. За разлика от България, Сърбия не допускала друг да u избира приятелите и враговете u. Което въобще не е вярно. След 1878 г. и досега никоя друга държава не е работила толкова последователно и злобно срещу нашата, колкото това е правила Сърбия. При това винаги с чужда подкрепа и поръчка, най-често на Русия, Австро-Унгария и Великобритания. С военни удари в гръб през 1885 г. и през Балканската война.
А колко жестоки репресии извършиха и българска кръв проляха през югославския период в Македония! Мразим хората за онова зло, което сме им причинили, знаем от Лев Толстой. Оттам, от причиненото ни зло извира хроничната сръбска недоброжелателност с епизоди на агресия, която таят в душите и умовете си сръбските политици, интелигенция и групи от сръбското население. Тя блика тези дни в изявленията на официални лица в Белград по наш адрес.
Остро тъгуват по разгромената си империйка, по изгубените изгоди от ухажването от Запад и Изток по време на Студената война. Ухажването от Москва днес им струва доста скъпо. Справедливо са бесни от отнемането на Косово и от собственото безсилие. Можем да ги разберем, но не и да оправдаем сегашното им сърдито съскане по наш адрес. Излишна е обаче бурната реакция на МВнР и мъмренето на техния посланик.
Така се придава ненужно голямо значение на заядливите подмятания на политиците им.
Надяваме се, че наистина развиваме активна разузнавателна дейност в съседни страни, включително и в Сърбия. Да не би в НАТО да не го правят помежду си! От този вятър завет няма, дейността всъщност е в полза на повишаване на взаимното доверие между страните. Без външно разузнаване особено тежко страда външнополитическата дейност на държавата. А на въпроси дали това се прави, в сериозните страни е прието да се отговаря кратко и ясно: „no comment“.
Изтезанията в югославските затвори
Българското общество изглежда има къса памет, особено за пострадалите в чужди затвори, какъвто е случаят с т. нар. „Люблянски процес“. В края на комунизма българинът Александър Александров е обвинен в шпионаж, държавен тероризъм и пропаганда, а последвалата присъда е 12 години затвор.
Процесът започва в столицата на днешна Словения на 16 февруари 1984 г. и завършва на 22 октомври същата година. На него са осъдени петима българи и четирима югославяни.
Преди да преживее ада зад решетките, българинът изкарвал прехраната си в бивша Югославия от 1971 г. като музикант. Заради интриги в състава - единият от музикантите (от ромски произход) го наклеветил пред тамошните власти, че е шпионин, на 16 януари 1984 г. 38-годишният тогава българин е арестуван в лунапарка в град Сплит. Последвали няколко дни безконечни разпити по 22, дори по 33 часа. Без сън и без храна. Следват 8 години затвори в Словения и Сърбия. Българинът получава амнистия и присъдата му е намалена с 3 години. На 15 октомври 1992 г. е освободен.