Повече от нахалство - Европа му кажи
Такова нещо по света няма
Твърдял съм го винаги, твърдя го и днес, когато равнодушна Европа се топи пред очите ни. България винаги е била, е и ще бъде най-доброто място за живеене в света. Оптимизмът ми не е напразен и внезапен, той е сбор от впечатления и опит, еманация на усещания и практичност. България е не само приветлива, тя е страна с много мило население, особено когато „трябва да се представим пред чужденците“. Да, социалистическото ни минало обогати малко балканския ни образ с надутите келнери и надбавените сметки, но... Но, нещата са в пъти по-добри от някои западни модели на обслужване и съществуване.
За онези, които са били в Америка, а по-специално аз, в Ню Йорк, ясно е че там задължителният бакшиш е 22% . В Лондон е 12 %, плюс понякога безбожните цени. Персоналът не е от англичани, за да оправдаем този високосен бакшиш, а обикновено от индийци, поляци, румънци и... българи. Персонал, който живее по петима или седмина в общ апартамент, често в отдалечен квартал, при мизерни условия. В България ни обслужват българи, много от които живеят със семействата си, при условия на собствен имот и убедително самочувствие. В България задължителен бакшиш няма. Има бакшиш на собственото ти решение и той е приблизително 10% от сметката.
За паметливите - да, ще призная, че често съм писал за проклетията на обслужващите, но днес намирам, че може и да съм прекалил. Признат грях, половин грях, надявам се. Но да сте в централен Лондон или Берлин и да ви поднасят ПОС терминал с възможните проценти - 10, 15, 20, дори 25 е долнопробно и нахално. Освен това тази информация идва на терминала преди самата сметка. Повече от нахалство - Европа му кажи. Ако отминем това с великодушие, погледнете наемите в България и наемите да кажем, в Англия . И пак - в Германия. Погледнете китните заведения по „Шипка“ и около Докторски паметник, където за 3 лева кафето, 4 лева малкото уиски и безалкохолно за 2 лева, подчертава рязко европейската ценова несправедливост.
В България все още можеш да почукаш на съседната врата и да поискаш 10 лева до аванс. Можеш да поискаш филия хляб или на вересия в ресторанта. Такова нещо по света няма. Няма достъпния транспорт, няма достъпните курорти, като изобщо не визирам тук порочно скъпите СПА дестинации, където да се плацикаш в минерална вода е по- скъпо, отколкото да напълниш ваната с френско шампанско. В България хората са и по-добре облечени. Можеш да се напиеш с българи, да се нахраниш с българи. Много харесвам този лаф, в който се казва, че по цял свят те псуват, но най-добре да те псуват на собствения ти език. Не е ли това парадоксален лукс, с който не искам да се разделя.
Fashion idol
Илиана Раева
Светлина и самочувствие извират от този кадър, в който Илиана Раева отново надминава себе си. Този път похвалната позиция е за бродираната предница на роклята. Тя изпъква още по-обаятелно на фона на бляскавото сако, което може да бъде прието също като част от намека за традиционна носия. Казвам намек, защото функцията на този ефект е ограничена до бродерията, иначе би било неподходящо разточителство на патриотизъм. Модата допуска подобни поклони към съответния фолклор и Раева уместно е усетила дозата, с която да го изтъкне.
Отличие от Великобритания
Ребека Риофрио с голямо признание
Председателят на Британското парламентарно общество за мода, изкуство и спорт Ребека Риофрио, получи огромно признание. На церемония в Британския парламент, тя бе удостоена от Глобалната Менторска мрежа с награда „Почетен Ментор“ , за своите дългогодишни заслуги. Тази титла се дава на хората заради тяхната мъдрост, щедрост и положителното въздействие, което са оказали върху техните общности, допринасяйки за хуманизирането на човешкия опит. С над 25 години наставнически опит, Ребека винаги откликва в подкрепата и ръководството на младата общност, която я съпътства. Пътуването в пространството на емоциите и възпитанието беше пълноценно за бизнесдамата и в речта си тя благодари за възможността да промени живота на хората, с които се е срещала. Ребека издава парламентарното списание, в което често има очерци за България и някои благотворителни събития в София, на които тя е била почетен гост. Очаква се тя да бъде и в основата на грандиозен форум за жените - енергийни одитори.
Шампионски неволи
Демонично куче тормози Нешка
Безстопанствено куче, спонтанно прибрано от Нешка Робева в къщата ѝ в Трудовец обърка живота ѝ. Първоначално то показвало дружелюбен характер, а после започнало да се справя посвоему с останалите кучета на националната ни легенда. Една нощ то започнало да души фаворитката на Робева - Машенка и след като изяла пет удара с тиган по главата се успокоило. Тормозът продължил и в следващите дни, а на Нешка съвсем не й до това, защото подготвя своя прощален спектакъл „Шампионът“. Вероятно тя ще повика специализирани служби да вземат демоничното куче и да го отведат в приют. В спектакъла си Нешка Робева е поканила да вземе участие Йорданка Христова, която ще се представи с емблематичните си песни „Иде есен“ и „Ще продължавам да пея“.