Старата песен на нов глас обаче става все по-фалшива и неубедителна
Политическото блато въвлече в обятията си много красиви обещания
С обилни валежи и гръмотевици в някои котловинни полета премина и тази предизборна кампания. Днес е ден за размисъл, но нямахме ли време да мислим през всичките тези, последни 35 години. Години, в които построеното при социализма бе неподдържано или най- лошото възможно - рушено. Политическите пеленачата, чиито памперси народът търпеливо сменяше с идеята да ги види съзряли и целесъобразни, не можаха и не искаха да пораснат. Политическата обстановка отново се оказа като пътната - кални пътища, дупки в асфалта, наноси от клони, които задръстваха бистрите води на обещанията да текат и образуват пълноводни реки.
Политическото блато въвлече в обятията си много красиви надежди и обещания, без да го е грижа за изпълненията им. В резултат от това се родиха костюмирани папури, готови да приемат всякаква окраска и да се размножават като плевели. За да оцелеят! Политическата обстановка е като пътната обстановка. Избирателят все има под ръка някой износен чадър срещу внезапните повици на дъжда, но за „онези отгоре“ не намери нито една сопа или ръжен, за да им напомни, че ако не са тези отдолу да гласуват, онези отгоре могат да останат листовка от предизборна агитация, стъпкана от минувачите на тротоара.
Обещанията, дадени през отминалия месец могат да бъдат дадени за рециклиране и да послужат като платформа за следващите избори. Те ще са много скоро, така че само им трябва претопляне и нова интонация, с която да бъдат произнесени. Чувството и резултатите ще са пак едни и същи.
Старата песен на нов глас обаче става все по-фалшива и неубедителна, защото изостреното електорално ухо се е наслушало на индивидуални и хорови изпълнители. Затова изборната пропаганда няма да се води по зали и с обективно съдържание, а пред входа на пластмасова бутилка ракия и червено вино. И пак „ония отгоре“ ще са една имагинерна величина, същността на която всъщност могат да решат „тези отдолу“. Гласуването днес се е превърнало в ненужна и срамна работа. Всички се облягат на мнението, че нищо не може да се направи, пустосва се всичко. От икономиката, до спорта, до пенсиите, примиренчеството е стигнало размери на източен язовир с напукани стени и ръждясали съоръжения. Пискливи рекламни автомобили обикалят градовете за агитация, в която има съдържание на плод, колкото в плодов сок за 2.80 кутията.
Онова, което не сме направили в годините за размисъл, няма да може да бъде обмислено в денят за размисъл. Размисълът е процес и той не се случва пред панелните входове. Той не бива да се случва и във вилите на съвременните чорбаджии, защото и двете посоки са еднакво порочни. Ако се отдръпнем встрани от личните си интереси и параметри, ще разберем всъщност, че основен приоритет тук е България. Тя е кожухът, който ни топли, планините, които ни разхлаждат, Балканът, който ни изпълва с гордост. И онази 1300 годишна история, която да ни вдъхновява.
Fashion idol
Джъстин Балдони
Няма как да не симпатизирам на Джъстин Балдони, най-малкото за решението му да постави брошка. Звездата от филма „Никога повече“ има смелостта да носи розов костюм, което в качеството му на алфа мъжкар е истински сензационно. Мисля, че тази снимка трябва да обходи бюрата на бюрокрацията и офисите на облечените в сиво и синьо господа. Артистичността не само е освободила в Джъстин този порив, тя се е самоизразила чрез него. Двуредното сако подчертава идеалната фигура, а плетената блуза създава усещане за топлина и уют. С такава усмивка и прическа портретът на един изтънчен мъж е истински довършен. Оценката ми е отличен 10, основанията са премислени и убедителни.
Нова книга
Сиромахов почита своите будители
В новата си книга „Моите вдъхновители“ телевизионната знаменитост Иво Сиромахов разказва за бележити българи, които го вдъхновяват. Най-личната книга на Иво досега е предшествана от бестселъровите сатирични романи като „У майкини“, „Бай Тошо“ и „Певицата взема властта“, през обичаните от хиляди български деца приказни истории „Тони и Гари обикалят света“ и „Приказно пътешествие“ до най-новото издание на емоционалния сборник „Очила и нови разкази“. Иво Сиромахов продължава да доказва, че не се страхува да твори в нови жанрове. Сега журналистът, телевизионен водещ, сценарист и писател изненадва читателите с обемист и четивен материал, в който са поместени над 60 текста за някои от най-бележитите българи от миналото до днес. По страниците на „Моите вдъхновители“ оживява споменът за личности като Васил Левски и Христо Ботев, незабравими поети и писатели като Пейо Яворов, Виктор Пасков и Валери Петров, спортисти като Гунди и много други.
Млад талант
Синът на Лафчиева - оперна звезда
Фото: Даниел фон Зоттл
Световноизвестната кларинетистка Деница Лафчиева е повече от горда със своя син Алексис Изар Гордън, който пя на Европейския Академичен фестивал в Кралския музикален колеж в Стокхолм. Това бе един изключително рядък концерт, на който Алексис пя в 4та симфония на Густав Малер с фестивалния младежки оркестър под диригентството на Александър Земцов Гордън. Изключително рядко, солото на 4та симфония на Малер се изпълнява от момче сопрано, защото е нужен подходящият ангелски глас и музикални умения в тази ранна възраст - именно четвъртата част на симфонията, в която за първи път Малер използва глас, се нарича „Райски живот“. Алексис е на 11 години. Само няколко момчета броени на пръстите на едната ръка в историята са изпълнявали Малер, симфония номер 4. Едва 11 годишен, момчето-сопрано Алексис Изар Гордън е възпитаник на оперното училище на Виенската държавна опера.