В Монако ставаш поданик с 10 млн. евро в банката

Туристите влизат в казиното срещу вход, баровците залагат в друг салон

Григор Димитров също избра княжеството за свой дом

Ако не сте роден в Монако, но искате да станете поданик на една от най-богатите държави в света, имате само два варианта. Да внесете 10 милиона евро в местна банка или да инвестирате за тази сума в страната. Купуването на някой от мегаскъпите имоти в княжеството, които също струват милиони е добро допълнение към молбата ви за гражданство. По този начин поданици на Монако са станали музикалната легенда Елтън Джон, българският тенисист Григор Димитров и съперникът му на корта Новак Джокович.

Вторият начин да се сдобиете с гражданство в княжеството е да се ожените за местен жител. Това обаче не ви дава гаранция до живот, защото при евентуален развод автоматично се разделяте и с гражданството си.

Избралите да живеят в Монако са предпочели княжеството заради високия стандарт и сигурност, добрата компания от богати и известни съседи и не на последно място заради факта, че държавата е данъчен рай.

Ексклузивността да сте поданик на втората най-малка в света страна след Ватикана произтича и от факта, че площта на цялата държава е по-малка от 2 квадратни километра. Затова и като турист можете да я обиколите само за ден. Княжеството е заобиколено изцяло от територията на Франция. Липсата на реални граници може да ви обърка кога точно навлизате на територията на Монако, затова трябва внимателно да следите табелите.

За сметка на малката си площ страната е сред най-гъсто населените в света с малко над 35 000 души, от които една трета са родени в богатото княжество. Въпреки този факт държавата не изглежда пренаселена.

Безспорно най-известният район на Монако и символ на успех и престиж е един от 4-те квартала в страната - Монте Карло. Дори асфалтът, по който карат уникалните спортни коли, а и пилотите на Формула 1 при провеждането на един от кръговете, блести. Като че ли в него са вградени злато и диаманти. Такива са и колите, които можете да видите паркирани пред известното Казино или съседния емблематичен хотел “Париж”. Докато си пиете кафето в близкото заведение само в рамките на 30 минути ще се почувствате като на дефиле на известни луксозни автомобили.

Сградата на казиното е притегателният център за всички, посещаващи княжеството и Монте Карло. Може би защото историята на най-прочутият местен квартал започва именно с тази на Голямото казино. То е най-старото в света и е завършено през 1863 г. Сградата е проектирана от Шарл Гарние, който е и архитект на парижката Гран Опера. Дрескод естествено има - сакото и вратовръзката са задължителни за господата, а дамите често са с вечерни рокли. Залите са в стила на различни епохи - Салонът на Ренесанса, Европейски салон, Бялата зала, залата на Американските игри, Салон на грациите. Залата на Тузовете, “Гран” и великолепната зала “Гарн” не са достъпни за простосмъртните. За туристите има отделен вход и изискванията за облекло не винаги се спазват. Казиното отваря врати в 14 часа.

Ако желанието ви да си пробвате късмета в най-старото казино на света е непреодолимо, направете като най-запалените комарджии. Първо потъркайте лявото си коляно за късмет в бронзовата статуя на коня на Луи ХIV, която е пред съседния хотел “Париж”.

Ако обичате да се наслаждавате на лукса, макар и не от първа ръка, можете да се разходите и до пристанището, на което са акустирали баровски лодки.

 

Директор на Океанографският музей бил Жак Ив Кусто

Над 700 г. страната се управлява от фамилията Грималди

Оркестърът е по-многоброен от армията

Сред забележителностите на Монако е и Дворецът на принца, който и днес се свърза с любовната история на Рение III и американската актриса Грейс Кели, загинала при трагичен инцидент. Караулът пред двореца се сменя точно в 12 часа, а туристите правят пълен шпалир около входа му, за да видят церемонията.

Още от 1297 г. Монако се управлява от фамилията Грималди, произхождаща от Италия. Тогава Франческо Грималди и хората му, преоблечени като францискански монаси, с хитрост успяват да завземат княжеството. Негов наследник е и сегашният принц Албер II. Знамето на страната също напомня за делото на първия Грималди в Монако и изобразява двама въоръжени францискански монаси. Заради това, че малката държава просъществувала благодарение на френската армия е и днешният официален език и влияние в княжеството.

Монако няма собствена армия, а броят на гвардейците с бели униформи е по-малък от този на хората в княжеския оркестър, който наброява цели 82-ма души.

В близост до двореца започват и малките улички на Стария град, в който можете да намерите всякакви сувенири и вкуснотии. Въпреки стандарта, в княжеството цените не са много по-различни, отколкото тези във френските перли Кан и Ница. Валутата, която използват всички в страната е евро.

Сред другите задължителни спирки в миниатюрната държава са още Океанографският музей, пред който е поставена и подводницата на вдъхновителя му - Жак-Ив Кусто. Изследователят е бил и един от директорите на музея.

Не пропускайте да се разходите и из японската градина или да посетите Катедралата на Монако - ако е достъпна, тъй като там често се извършват тържества на местни граждани и тогава е затворена за туристи. В светата обител са погребани бившите владетели на княжеството.

До Монако можете да достегнете с автобус или влак от Франция или съседна Италия. Ако тръгнете от Италия, ще имате шанс да разгледате и близките градове и забележителности като Генуа, Савона, Сан Ремо, Чинкуе Тере, Портофино и защо не Милано и Торино. Ако предпочете да пристигнете от обратната посока на вашето внимание са Ница, Кан, Езе, Сен Пол дьо Ванс и Антиб.

Тъй като в Монако няма летище, богаташите кацат най-често в Ница, а след това изминават разстоянието до Монако за 7 минути с хеликоптер.

 

Съседна Франция изкушава с ароматите на Езе

Броите 1000 евро за парфюм със собствен мирис

На една ръка разстояние от Монако, извън задължителните курорти на Лазурния бряг, можете да посетите и редица не по-малко прочути и китни малки градчета, които ще ви очароват и вдъхновят. Най-ароматното селце, което като че ли е кацнало върху скала е Езе. Гледката към крепостните стени и романтичните тесни улички са достатъчна причина да се отбиете до него. Но селцето е прочуто и заради друго - фабриките за парфюми тук. Ароматите, създадени от най- добрите “носове”, можете да закупите както от магазините за сувенири, така и от фирмените фабрики. Истински парфюм, а не вода или одеколон, се предлага на цени от около 60 евро за 100 милилитра. Ако броите около 1000 евро, можете да се сдобиете и със собствен аромат, произведен по ваш вкус и предпочитания. Магията на градчето е отчетена и от детския вълшебник Уолт Дисни и е вдъхновение за редица предпочитани от малчуганите филми. В Езе, твърдят, е написана и последната глава от знаменития труд на Фридрих Ницше “Тъй рече Заратустра”.

За любителите на кактусите и секулентите задължителна спирка е посветената на тях градина, която се намира на върха на градчето. Ако искате да погледнете от най-високото място в Езе, отбийте се и до църквата “Успение Богородично”. В градчето няма как да се изгубите, защото има две посоки - нагоре и надолу. За сметка на това и двете ви водят до прекрасни местенца, картинни галерии, магазинчета с ръчно направени стоки и сувенири.

 

Сен Пол дьо Ванс е любим на художниците

Артистите плащали сметките си с шедьоври

Сен Пол дьо Ванс е френската любов на всички художници и артисти. Пикасо, Марк Шагал, певецът и актьор Ив Монтан са само малка част от запленените от магията на малкото градче. Неслучайно и Шагал е погребан тук, като че ли вперил поглед в синевата на морето под него в далечината. А последният му дом и днес е посещаван от почитатели на художника и любопитни туристи. Няма начин и вие да не се влюбите в градчето. То като че ли е музей на открито, а всеки детайл е вълшебен и изпипан. Галериите за модерно изкуство се редуват с магазинчета за сувенири, които са ръчно направени и артистични като мястото, в което се продават. И днес можете при достатъчно богата сметка да си купите прочути шедьоври, тъй като артистите на само обичали да посещават Сен Пол дьо Ванс, но често плащали и сметките си в кръчмата с някоя от творбите си.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Наталия Малчева

Този уебсайт използва "бисквитки"