Проектът за национална здравна карта намалява болничните легла по акушерство и гинекология в област Сливен, от второ ниво на компетентност, от 118 на 45. В същото време областта е с най-високата раждаемост в страната, според официалната статистика: 12,5 на 1000 при среден показател от 9 на 1000. А голяма част от родилките са под 16-годишна възраст, с непроследена бременност и съпътстваща патология, недоносеността е висока. Проектът оставя без каквато и да е болнична медицинска помощ 20-хилядното население на балканската община Котел, която е трудно достъпен район при зимни условия. Това са част от възраженията срещу предложенията за национална здравна карта, които бяха изразени от лекари, ръководители на болнични заведения, представители на общините и на пациентските организации в Сливен.
За цялата област се предвижда болничните легла да бъдат намалени със 138, от 1012 на 874. Чувствителна редукция на леглата от второ ниво на компетентност се предвижда в единственото неонатологично отделение в региона, което се намира в най-голямото лечебно заведение – областната МБАЛ „Д-р Иван Селимински”. Използваемостта на леглата в тази болница е над средната за областта. В инфекциозното отделение пък от 40, болничните легла от второ ниво на компетентност трябва да останат едва 2.
„Резултатът от това ще е, че ще напуснат лекари-специалисти. Пациентите ще трябва да пътуват до други градове, което не означава само, че ще се увеличат разходите им. Не означава и че веднага ще бъдат приемани на другите места. Така че листата с чакащи пациенти може да е ужасно дълга”, коментира д-р Богдан Сотиров, председател на регионалната колегия на БЛС. „За съжаление, на всички пациенти ще се наложи да преживяват това, което преживяваме ние, онкологично болните. За нашите терапии, изследвания и други процедури пътуваме до Стара Загора, понякога всеки работен ден за дълъг период от време. Цената на билета само в едната посока е 8 лева”, заяви Димитър Димитров, председател на Сдружение „Онкологично болни и приятели”.
Позицията на община Сливен е, че безспорно трябва да има реформа в болничната помощ заради натрупаните дисбаланси, каза кметът Стефан Радев. Ръководството на най-голямата община в Сливенска област се надява, че новата здравна карта няма да лиши областния център от медицинския капацитет, който има в момента, от възможността хората да бъдат лекувани на място и от възможностите за обучение на млади лекари-специалисти.