Прилаганите схеми в отделните страни имат различни характеристики
Един от най-значимите и най-бързо въведените в действие механизми за облекчаване на последствията от пандемията от коронавирус в България е възможността за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества, по-известен като мораториум върху кредитите. Той влиза в сила на 10 април, а до края на месеца са разсрочени кредити в размер на 3,4 млрд. лв. - 2,6 млрд. лв. към нефинансови компании и 764 млн. лв. към домакинства. Първоначалният вариант на схемата в България предвижда разсрочване на плащанията по лихви и/или главница за период не по-дълъг от шест месеца и до 31 декември 2020 г., а в началото на юли влизат изменения, които предвиждат удължаване на крайната дата до 31 март.
С настъпване на пандемията в ЕС Европейският банков орган (ЕБО) приема Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19. Доклад на ЕБО показва както общия обхват на приложените мерки, така и различията в отделните страни членки към 30 юни 2020 г. До средата на годината са разсрочени кредити в размер на 860 млрд. евро за домакинства и нефинансови компании, които представляват около 7,5% от кредитите за домакинства и нефинансови компании. Около 60% от разсрочените кредити са към нефинансови компании, а 40% са към домакинства. Разсрочените кредити в България към края на юни са в размер на 8,1 млрд. лв. (4,1 млрд. евро), като 76% от тях са към нефинансови компании и 24% са към домакинства.
Въпреки общите насоки от ЕБО прилаганите схеми в отделните страни имат различни характеристики, както се вижда например от продължителността на разсрочване на плащанията. Към края на юни около 50% от разсрочването по кредитите е с продължителност до края на август, а 85% са с продължителност до края на ноември. Има сериозни разлики в продължителността на мораториума по кредитите, като тя е най-кратка в Ирландия, където близо 90% от разсрочването по кредитите е за период не по-дълъг от три месеца, докато в Унгария около 90% са разсрочени за шест месеца. В България около 30% са разсрочени за три месеца, а почти всички останали са за шест месеца.
Наблюдават се сериозни различия при възползването от мерките за облекчаване на плащанията както между отделните страни, така и между отделните банки. Така например в Кипър около 50% от общите кредити към домакинства и нефинансови компании са с разсрочени плащания, а в Унгария и Португалия този дял е над 20%. Делът на разсрочените кредити е най-нисък в Германия, Люксембург и Латвия.
Въпреки всичко разсрочването на кредити не е безрисково и дори и при този механизъм се наблюдават затруднения при покриване на разходите. Към края на юни около 20 млрд. евро от разсрочените кредити се класифицират като необслужвани. Това е съотношение на необслужваните кредити от около 2,5%, което е малко по-добре от средното за ЕС от 2,9%. Въпреки това се наблюдават значително по-високи нива на кредитите, класифицирани във фаза 2 (значително нарастване на кредитния риск) по Международните стандарти за финансово отчитане.
Продължаващата икономическа несигурност, както и новата вълна от социални и икономически ограничителни мерки в ЕС водят до променя в насоките на ЕБО за удължаване на продължителността на мораториума, както и крайния му срок. Българската народна банка вече обяви готовност да приеме нови мерки, включително удължаване на продължителността на девет месеца (в сравнение с шест в момента), като се чака предложение от страна на Асоциацията на българските банки.
От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика, със съкращения