Основният проблем е очертаващият се прекомерен бюджетен дефицит през 2025 г.
Способност на политиците е да избягват и заобикалят неудобните за тях въпроси
Бюджетният дефицит не трябва да бъде пречка за еврозоната
На 27 октомври се проведоха поредните избори за Народно събрание. Окончателните резултати все още не са потвърдени и предстоят опитите за формиране на мнозинство и съответно на правителство. Независимо от вида (редовно или служебно) и от състава на правителството то е изправено пред определени краткосрочни проблеми, за които са необходими политически решения. Целта ми с настоящата статия е да посоча някои от най-важните проблеми на политиците, за да вземат необходимите мерки за решаването им. Тя обаче е насочена най-вече към избирателите, тъй като те трябва да следят дали политиците се занимават с важни или не толкова неща и да отсъдят при следващите избори. Моят фокус, разбира се, ще бъде насочен към публичните финанси.
Основният проблем, който трябва да бъде признат от политиците, е очертаващият се прекомерен бюджетен дефицит през 2025 г. Темата беше повдигната вяло в телевизионните дебати, а освен това способност на политиците е да избягват и заобикалят неудобните за тях въпроси, така че всъщност вниманието към нея беше доста ограничено. Повечето участници или отричат изобщо за съществуването на такъв проблем, или се опитват да го представят като обичайното оплакване от страна на министъра на финансите при изпълнението на бюджетната процедура.
Принципът е, че отделните министерства и ведомства оценяват „необходимите“ за дейността им през следващата година разходи и отправят искания към МФ те да бъдат включени в държавния бюджет за следващата година. Тук се проявява ключовата роля на министъра на финансите, който се явява до голяма степен арбитър кои от исканията са по-съществени и действително се нуждаят от финансиране и кои не са приоритетни. Тук обаче се проявява един от основните недостатъци на правенето на държавни бюджети – липсата на ясни и обективни критерии за оценка. Изискването за представяне на оценка на въздействието се изпълнява съвсем формално, понякога липсва дори качествена оценка, а случаите на количествена оценка са минимални. Дори самото МФ в своите предложения рядко използва числа, освен когато може да има пряко въздействие върху държавния бюджет.
Проблемът произтича както от административния капацитет т.е. недостатъчните знания и умения за извършването на такива оценки, но също така и от нежеланието (това се приема като излишно усилие), както и заради недостатъчен контрол от страна на съответния министър, който не изисква от служителите си да спазят закона. Всъщност някои от изискванията се спазват – извършват се обществени консултации със заинтересовани страни, събират се статистически данни, но в крайна сметка тази информация не се използва за изготвяне на оценки, а това би било от полза както за останалите членове в Министерския съвет (той е органът, който предлага проекта за бюджет), така и за гласоподавателите, които по този начин могат да се убедят, че мярката или политиката трябва да бъде приложена.
Тоест народните представители чрез контрола, който упражняват върху изпълнителната власт, могат да изискат Законът за нормативните актове да бъде спазен. Във връзка с това е принципът на капиталовото бюджетиране, който би следвало да се прилага за капиталовите разходи от консолидирания бюджет. То може да послужи за подреждане на проектите според ползите от тях в зависимост от обективни финансови и икономически критерии и по този начин да се реши проблемът с политическите предпочитания при финансирането на общинските проекти, което понастоящем се прави в зависимост от това дали кметът е от една или друга политическа партия, а не дали проектът решава конкретен значим проблем.
Една от коалициите използва проблема с големия очакван бюджетен дефицит в своята предизборна кампания, за да атакува бившия си (а вероятно и бъдещ) коалиционен партньор, който напълно отрича за наличието му. Същевременно решението, което предлага тя, изисква повишаване усвояването на европейските фондове и на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Това би било решение, ако проблемът произтичаше от твърде високи капиталови разходи.
Само че всъщност настоящият и бъдещите дефицити са резултат от твърде високия растеж на разходите за издръжка, за пенсии и за заплати на работещите в обществения сектор през последните години. През 2025 г. заради приетите повишения на заплатите на служителите в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, правилото средната учителска заплата да бъде 125% от средната за страната и заложения механизъм за повишаване на минималната основна работна заплата спрямо средната брутна заплата за страната ще доведе до скок на разходите за заплати. Според разчетите на МФ това нарастване ще бъде 4,4 млрд. лв. спрямо планирания размер за 2024 г., докато разходите за издръжка ще се повишат с 2,4 млрд. лв. (част от тях също са за възнаграждения на персонала).
Отделно заради правилото за увеличаване на пенсиите с половината от растежа на осигурителния доход и половината от темпа на инфлация от 1 юли всяка година разходите за социални и здравноосигурителни плащания се очаква от МФ да нараснат с 5,4 млрд. лв. Всички тези изчисления са базирани на вече приети от НС закони и решения, които следва да бъдат приложени от началото на 2025 г. Тоест критиката, че това биха били резултатите от исканията на министерствата при подготовката на бюджета, не е основателна. Когато тези искания бъдат отчетени и ако част от тях бъдат удовлетворени, бюджетният дефицит би се увеличил допълнително.
Ситуацията с капиталовите разходи е резултат от неправилни практики – вместо общините да кандидатстват с проекти за европейско финансиране за тях е по-лесно да поискат тези средства от МФ и по този начин за тях няма необходимост да подготвят и отчитат проекти и да се опитват да обосновават, че има конкретни резултати. Това е една от причините за значително по-висок дефицит през 2025 спрямо 2024 г., но съвсем не е единствената и най-значимата. Така дори по-голяма част от финансирането на капиталовата програма да е за сметка на средствата от Европейския съюз вместо на националния бюджет това може да повиши ресурса за тях, но няма да реши проблема с дефицита.
Данъчната система работи добре, като данъчно-осигурителните приходи изпреварват растежа на икономиката, така че дефицитът не е заради тях. За да се реши проблемът, трябва да се коригира размерът на разходите. Тъй като според разчетите на МФ очакваните приходи през 2025 г. ще са близки до разходите през 2024 г., решението за дефицита се състои в минимални нараствания на разходите спрямо 2024 г. Това би следвало да означава приетите вече, но все още неприложени мерки, които водят до увеличения на разходите, да не влязат в сила през 2025 г., а след нея и това би помогнало за значително свиване на бюджетния дефицит.
Разбира се, увеличаването на пенсиите от 1 юли 2024 г. ще се отрази и върху разходите за пенсии през 2025 г., тъй като не е било в сила през първата половина на 2024 г., но ще бъде през 2025 г. През 2024 г. бяха приети и приложени увеличения на заплатите във висшите училища и в други бюджетни структури, така че това ще се отрази и през 2025 г. Освен това цените на някои стоки и услуги са се повишили, така че разходите за издръжка също ще нараснат през следващата година.
Аналогично на това разходите за лихви по държавния дълг също ще са по-високи заради новите емисии през 2024 г., които ще бъдат обслужвани, както и вноската в общия бюджет на ЕС заради по-големия размер на икономиката. Споменатата вече капиталова програма за общините вече е започнала, но основните плащания по нея са предвидени именно за 2025 г. и голяма част от тях вероятно няма как да бъдат отложени.
Ако само влезлите през 2024 г. в сила промени в разходната част бъдат приложени заедно с обективно променените за 2025 г. такива, това ще допринесе и за по-малко от очакваното от МФ нарастване на приходите. Така свиването на дефицита (според разчетите на министерството) всъщност ще бъде по-малко от това на разходите. Ефектът може да се окаже недостатъчен, за да се постигне поне дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт и това би наложило допълнителни мерки. Възможно решение е отмяна на всички изключения и намаления по данъчните закони или да не се удължава срокът на изтичащи такива. Това би било в съответствие и с възприетата философия на широка данъчна основа и пропорционални ставки, които да осигурят еднакво третиране на всички субекти.
По този начин не би се наложило повишаване на данъчни или осигурителни ставки или въвеждане на нови данъци, които също представляват възможни подходи.
Защо е необходима консолидация?
Дефицитът е резултат от твърде високия растеж на разходите за издръжка, за пенсии и за заплати.
Един от аргументите е изпълнението на критерия за бюджетния дефицит, който да не се яви пречка пред евентуално членство в еврозоната. За някои политически субекти обаче приемането на еврото не е приоритет или дори са против него, така че те трудно биха могли да бъдат убедени да подкрепят такива промени с този аргумент. За останалите, които вероятно ще бъдат мнозинство в НС, тази стъпка би следвало да е изключително важна, но те първо трябва да признаят за наличието на прекомерен дефицит през 2025 г.
По-важното основание е нарастващият риск за устойчивостта на публичните финанси. До 2020 г. близкият до балансиран бюджет беше утвърдената практика, но след това изведнъж за нормално се прие наличието на дефицит и то на горната граница на критерия - 3% от БВП. Както отбелязах вече, тези дефицити не се дължат на инвестиции, защото нарастването на бюджетните заплати или пенсиите е твърде далеч от инвестиция. Растежът, базиран на вътрешно потребление, което не се дължи на по-голямо производство, а на заеми, е неустойчив и дори при ниско начално равнище на държавния дълг финансирането му ще става все по-скъпо, а достъпът до него ще става по-труден. Тоест освен по-високите лихви все по-малко инвеститори ще са склонни да купуват българските облигации. Това може да доведе до ситуация, при която да започне търсенето на механизми за подкрепа от ЕС или от Международния валутен фонд – нещо, през което вече сме преживели и е по-добре да не го правим отново.