За научна дейност или пропаганда
Мисловните органи на най-видните учени и партийни лидери били изложени в музей
Гениалността на Ленин трябвало да се докаже чрез особената структура на сивото му вещество
В Москва има уникален научен център, наречен Институт за мозъка, отдел за изследване на мозъка към Центъра по неврология на Руската академия на медицинските науки. В недрата на тази институция има уникална колекция, наречена Пантеонът на мозъците. Тук се съхраняват мисловните органи на Жданов, Киров, Калинин, Куйбишев, Луначарски, Горки, Маяковски, Крупская, Цеткин, Павлов, Сахаров и много други представители на съветския партиен, научен и творчески елит. Разбира се, специална гордост на тази колекция са мозъците на Сталин и Ленин. С последния всъщност започва всичко.
Нарязан на тънко
Веднага след като В. И. Ленин умира, най-близкото му обкръжение решава да запази мозъка и да балсамира тялото на лидера, за което е създаден набързо Ленинският институт. На 24 януари 1924 г. другаря Аросев, представител на Ленинския институт, оставя разписка със следното съдържание: “Аз, долуподписаният Аросев, получих от другаря Беленки (член на борда на ГПУ) на 24 този януари в 18 часа и 25 минути вечерта за института “В. И. Ленин” стъклен буркан, съдържащ мозъка, сърцето на Илич и куршума, изваден от тялото му. Поемам ангажимент да пазя полученото в института на В. И. Ленин и лично да отговарям за пълната му цялост и безопасност.”
Мозъкът на Илич не се запазва дълго време цял. Година по-късно германският невролог Оскар Фогт пристига в Съветска Русия заедно със своя асистент Велке. Мозъкът на лидера, който е във формалин преди пристигането на неврологичното светило, е напоен с парафин, след което Фрау Велке, следвайки инструкциите на своя шеф, разделя мозъка на 30 953 най-тънки пластини - всяка с дебелина 0,02 милиметра. Пластините са закрепени върху специални държачи и описани. Мозъкът на Ленин е разрязан и препариран с немска педантичност. Оскар Фогт получава старо имение в центъра на Москва, където прави проучванията си. Осигурен му е персонал от интелигентни научни работници, създадени са му всички необходими условия за научна дейност. През 1928 г. лабораторията на Фогт вече носи официалното име “Институт за мозъка”.
Нови попълнения
Постепенно в Мозъчния институт започват да се появяват нови образци. Бурканите с формалин запазват мисловните органи на видни партийни и държавни лидери, както и на представители на културата и науката. Така на рафтовете на “Пантеона на мозъците” се появяват буркани със сивото вещество на Павлов и Менделеев. Мозъците на други представители на интелектуалния и културен елит са премахнати по собствено усмотрение, без да питат никого. В мемоарите на писателя Юрий Олеша е описан епизод за това как безцеремонно този орган е изваден от тялото на поета Владимир Маяковски, който се самоубива: “Изведнъж се чуха силни тропания от стаята... Това беше отваряне на черепа за отстраняване на мозъка. Слушахме мълчаливо, изпълнени с ужас. Тогава от стаята излезе мъж в бял халат и ботуши - или министър, или някакъв медицински помощник... и този човек носеше леген, покрит с бяла кърпа, повдигнат в средата и леко оформящ пирамида, сякаш този войник в ботуши и халат носеше сирене. Мозъкът на Маяковски беше в легена...”
Към 1930 г. Сталин губи интерес към изследванията и Фогт се завръща в Германия, но Институтът продължава работата си и с течение на времето там се появява мозъкът на самия Сталин. Последният експонат, добавен към колекцията, е мозъкът на създателя на водородната бомба Сахаров. Той е иззет и изложен по молба на вдовицата на академика.
Академик Бехтерев е един от основателите на Института за мозъка.
Каква е целта
Болшевиките поставят пред Фогт много специална задача: гениалността на водача на революцията трябва да бъде доказана материалистично, въз основа на идентифициране на характеристиките на структурата на мозъка. Фогт напълно оправда доверието на партийния елит. През 1929 г. той изнася лекция, в която твърди, че разликите между структурата на мозъка на обикновения човек и тази на Ленин са очевидни. Германският невролог установява, че в третия слой на мозъчната кора на Илич “пирамидалните клетки са много по-развити и свързващите асоциативни влакна между тях са много по-многобройни”. Самите клетки също са по-големи от обикновено. През 1993 г. обаче е публикувана статия, в която заключенията на Фогт са опровергани и се посочва, че мозъкът на Ленин не се различава от мозъка на никой друг човек. Днес науката не вижда връзка между структурата на сивото вещество и надареността на човека.
Но въпросът не е само в това често срещано шарлатанство. 20-те години е ера на много смели, понякога екстравагантни научни изследвания. Тогава мнозина смятат, че науката ще допринесе за отглеждането на нов човек, блестящ във всички отношения. И именно изследването на мозъка на великите хора ще помогне в тази трудна задача.
Малко скандално
В момента само учени и тези, които са получили специално разрешение, имат право да посетят Пантеона на мозъците. В медиите има публикации за това как руски и френски журналисти са влизали в него. Мозъкът на Сталин и Ленин не са показани на никой от кореспондентите, което се обяснява с особения режим на съхранение. В интернет обаче има разкрития на блогър, който в началото на 2000-те години, заедно с приятелите си, многократно успява да влезе в Пантеона на мозъците, кой по това време е изоставен и лошо охраняван. Според него, мозъците в банките по това време са обект за игри и снимки, те служат за забавление и дори за сувенири. Ето защо мозъкът на Сталин не е показан. Най-вероятно няма какво да се покаже.