Ние сме страна на контрасти – хубаво и грозно са едно до друго
Как един българин може да успее в Испания? Какви са разликите и има ли прилики с България? Защо синдикатите там са толкова мощни и всеки работодател се страхува от тях? Откога е толкова силно движението за независимост в Каталуня? По всички тези въпроси разговаряме с един българин, успял в Барселона, който снима известни модели, актьори, а отскоро и за новата марка на Лео Меси – DIOS, там.
- Господин Кунов, от доста години живеете в Барселона, където сте известен фотограф. От няколко години участвате в най-големите изложби там, разбирам, че сте един от фотографите, които снимат за новата марка на Лионел Меси. Как така един българин успя да постигне всичко това сам, далече от родината?
- От четири години не съм си идвал в родината, аз съм от Враца. Имам фотографско студио в Барселона, което не ми позволява да правя дълги почивки. Работя сам и клиентелата не трябва да ме забравя. В такъв бизнес е добре, когато в квартала местните те търсят. Постоянно правя фотосесии на модели, на сайтове за дрехи. Повече от година участвам в проекта ДИОС (DIOS или още 10 S). Това е игра на думи с номера на фланелката на гениалния футболист – 10 и Господ, както го наричат всички там, това е игра на думи. DIOS е новата марка на Лео Меси и ние правим рекламните снимки – шалчета, фланелки, шапки и най-различни негови рекламни продукти. Меси е невероятно скромен човек, много земен. Ако го видиш в ресторант или някъде другаде, никога няма да откаже снимка. Голям фен съм на „Барса” още от 80-те години от времето на Стоичков. Освен това сега имам и възможността да работя за вестник „Спорт”, който реално се финансира от „Барса”. Всъщност работя и за Тони Клоса – доайена на спортната журналистика там.
- Какво виждате в България сега с вашето фотографско око? Какво ви се набива най-много в очите?
- Ще бъда честен – контрасти. Контрасти на хубаво и грозно едно до друго. Това не ми харесва. В София виждам хубави неща, които лъхат на Европа, лъхат на цивилизация, на напредък, но в същото време и неща, които са меко казано стряскащи. В Каталуня България е много популярна – най-вече заради Стоичков. Българинът изглежда много добре в Барселона, дори и циганите ни също. Те се радват на невероятно уважение от страна на испанците. Защото нашите роми, както ги наричаме, са едни от най-работливите. Има села, в които най-голямата част от работната ръка там са точно български роми. Преди няколко години един българин спечели 110 милиона евро, но това не се знае, не се шуми по този случай. Експонира се само случаят с леля Гошка, която спечели 68 милиона евро. Тези хора ги пазят по принцип в тайна, тотализаторът им предлага веднага лична охрана, която ги поема, предлага им и жилище в затворени комплекси за по 4-5 милиона. Те вече не са свободни, затова не смятам, че е толкова хубаво да спечелиш такива суми.
- Да се върнем на България – какво друго виждате тук?
- Боли ме най-много това, че България е изостанала и то преди всичко в манталитета. Българинът е доста позитивен, но когато е извън България. Средата в която живее, го разкрепостява, падат му всички предразсъдъци и тогава става страшно. Това е една от причините да не контактувам с много българи в Испания. Ужасявам се от факта, че в България омразата още е национален спорт. Сравнявам това с агитките на „Левски” и ЦСКА. Тази омраза просто витае във въздуха.
- Намерихте ли обяснение защо това е така? И как е в Испания?
- Като чета българските медии, виждам с каква омраза българи говорят за други българи. Това е ужасно. Правейки паралел с медиите в Испания – испанците не се обиждат така лошо. Там няма такива грозни лични обиди. Дори когато говорят за някого, те не обиждат директно персоната. Но мога да направя следния паралел - в Каталуня точно това направиха въпросните сепаратисти, които искат отделяне на областта от Испания. Те успяха да разделят едни супер добри и толерантни хора.
- Човек, когато погледне нещата отстрани, като че ли може по-лесно да си обясни много неща. Какво ви учудва в политиката ни, например?
- В България няма ляво и дясно. Няма синдикати. В Испания има конкретно леви, центристки и консервативни партии. А тук всичко е размито. Най-големите синдикати в Испания са синдикатът на социалистите, след тях е на комунистите, а третият - на анархистите. Това са истински синдикати, които защитават слабия човек. Всички работодатели се страхуват невероятно много от синдикатите. И когато се стигне до някакъв спор, те винаги се намесват и непременно се стига до споразумение. Там дори не се стига до съд, защото ако синдикатите се намесят, става страшно.
- Какво имате предвид?
- Ако властите хванат някого, че няма документи, че пребивава неофициално в Испания и е нает на работа, тогава става страшно за работодателя. Глобата за него е от 6000 до 30 000 евро. А какво ще прави, ако наетите са например 10 – сумата тогава става много сериозна. Ако не плащаш редовно заплатите на работниците си, можеш да попаднеш в затвора до 3 години плюс глоба. Там нещата наистина са ефективни, няма шега и поради тази причина системата им върви. Всеки, който иска да работи – няма проблем.
- Значи техните синдикати умеят да защитават работниците. Нашите синдикати обаче някои още ги именуват леви и десни. Помните след промените през 1989-а как беше.
- Помня, разбира се. На испанец, ако му кажеш, че има десен синдикат, той веднага те гледа учудено и казва: „Моля?!” Как може да има десен синдикат? Във всяка цивилизована страна няма десен синдикат – синдикатите са леви. И това е нормално, защото те защитават по-бедните слоеве. Скоро там имаше протест на пенсионерите и след една седмица им вдигнаха пенсиите. В Испания се действа бързо. Ако стане някакъв инцидент, който не отговаря на очакванията на обществото, веднага се правят промени и никой не чака.
- Какво е здравеопазването в Испания, намирате ли близки неща или разлики с нашето?
- За българското здравеопазване въобще не ми се говори, от роднините ми зная за какво става дума тук. В Испания най-важното е, че всеки човек има право на медицинско обслужване. При това безплатно. Отварям скоба – тяхната здравна каса плаща дори и трансплантация на орган. В Испания в момента се правят най-много трансплантации на органи, в частност това е в Барселона. В Испанската здравна каса най-много повярваха англичани и германци. За сериозни заболявания и всякакво лечение – особено най-скъпото, най-много хора идваха оттам, макар сега да ги ограничиха. За болните от диабет например, сега се предлага един много хубав нов американски препарат - инжекцията се поставя веднъж седмично и тя стимулира панкреасът да произвежда инсулин.
- Колко струва това за пациента?
- Сигурно няма да ми повярвате, но този препарат, който струва 1600 евро на месец, за него болният плаща само 4 евро и 26 цента – другото го поема държавата. Поинтересувах се и разбрах, че това не е популярно тук, няма го. А в Испания не се отказва на никого.
- Любопитно е какво мисли един българин за случилото се миналата есен в Каталуня - референдума за отделяне на областта от Испания. В България много се пишеше за него - според вас защо се стигна до допитване и откога е това желание?
- Станалото през септември, октомври и ноември миналата година бе доста драматизирано от българските медии, разбира се имаше и много пропаганда. Каталуня никога в историята си не е била независима. Тя винаги е била под нечие влияние – арагонска или френска корона, както и период на управление на маврите. Има много интересен факт - преди 3-4 години хванаха един от лидерите на каталунския национализъм Жорди Пужол – бивш президент на Каталуня (от 1980 до 2003 г.), в присвояване на огромна сума пари. В банка на Андора засякоха милиони евро – според някои медии може и да са милиард, на негово име. И това се е случило след влизането на Испания в ЕС в средата на 80-те години на миналия век. Парите са били карани с вертолети и след като отвориха банковите тайни в Андора до 1 юли се очаква да се разбере за каква сума става въпрос. Той е жив, над 85-годишен е, има няколко сина, които също бяха арестувани, още когато се разкри всичко. Та тази идеология за независимост на Каталуня е наречена на него - пужолизъм.
- Има ли други интересни неща, които сега излизат наяве?
- О-оо, и те ще стават все повече и повече. Например, скоро се разбра, че са били пренасочени много пари на държавата Испания като цяло за пропаганда на каталунския език. Установи се, че са дадени 800 милиона евро само за смяна на табели на техния език, който се нарича катала. И най-смешното е, че всички табели вече са на катала, а като тръгнеш из Барселона, можеш да установиш, че най-малко се говори на този език.
- Защо?
- Ще ви споделя, че там наблюдавам нещо, което се случва и в България сега – манипулират историята, която децата учат в каталунските училища. Но в политиката има и друго много интересно – в Испания и особено много в Каталуня левите движения са много силни. Комунистическата им партия например, е много популярна. Но там има истинско ляво и истинско дясно. А в България няма – понякога действията на лявата партия са десни и обратно.
- Има ли силни антиевропейски настроения?
- Да, антикапиталистическите партии са против ЕС. Но те са шепа хора. Подлъгаха мнозина с някаква абсолютна химера за независимост. А те не могат да станат независими, защото икономиката, която сега е в Каталуня, реално е направена от Испания. Преди влизането на Испания в ЕС Барселона като град е бил много зле. Със сигурност мога да кажа, че България е била много по-добре. Ако видите снимки оттогава, няма да повярвате какво е сега. Особено след Олимпиадата в Барселона през 1992 г. този град е в друго измерение. Сега пуснаха дори електрически автобуси, които вървят сами. Е, има шофьор, но той е там само за да следи системата. Говорим за много високи технологии. Дори омразният диктатор Франко е дал на Барселона заводите на СЕАТ. В тях сега се произвеждат супер модерни автомобили. На всяка улица в Барселона има колонки за зареждане на коли и мотори. В градския им транспорт почти няма дизели, всичко вече е хибрид и електрическо.
- Как коментират испанците и в частност каталунците огромните световни политически скандали? Интересно ще е да разкажете какво е отношението им към руснаците, например?
- Казах ви, че много следя българските медии какво пишат и то редовно. Прави ми впечатление, че всяка световна новина у нас се представя истерично. Докато в Испания новините се съобщават спокойно. Ето – за прословутия случай „Скрипал” испанските медии съобщават всички новини, но без никакъв драматизъм. Не е тайна, че в Испания има много руски бизнесмени, много руски инвестиции в бизнеса. Разбрах, че испанците са по-хитри от евреите и винаги знаят как да си приберат парите. За тях парите не миришат. И са страшно лоялни, когато имат бизнес с някой. Този дебат, която го има в България толкова години – Изток или Запад, в Испания не съществува.
- Значи живеят в мир с всички?
- Ама разбира се, испанците харесват и едните, и другите. Срещу руснаците няма никаква истерия. Но е факт, че испанците не обичат много американците. По този въпрос обаче няма никаква драма. Както няма срещу Тръмп, срещу Русия или Путин. Когато се майтапят срещу Тръмп и Путин, то винаги е в рамките на добрия тон. Те не мразят никого. Когато наскоро арестуваха Карлос Пучдемон в Германия - да сте видели първата и четвъртата икономика в Евросъюза да се скарат заради някакъв сепаратист? Абсурдно е и си го казаха директно.
- Щастлив ли сте в Испания, какво ви харесва най-много в Барселона?
- Хубавото на Барселона е, че тук човек не се чувства чужденец, и всеки способен човек, без значение на националността, е добре дошъл. Наистина съм щастлив тук. Имах мечта да живея и работя именно в Барселона и я постигнах. Разбира се, всичко това се случи с невероятен труд и лишения, но явно си е струвало. Искам да цитирам гениалния Пабло Пикасо „Барселона е моят истински дом”. В Испания отношението към изкуството и културата са поставени по съвсем различен начин от този в България. Тук талантливите и можещи хора имат шанса да се изявят в пълната си светлина. Барселона неслучайно е привлекателен център за толкова много творци от световно значение. В този град дори въздухът ухае на изкуство. Вървейки по улиците му, човек постоянно среща Пикасо, Миро, Салвадор Дали, Гауди, Монтамер и още стотици творци от различни епохи. Това няма начин да не те кара да се чувстваш специално, бих казал магически.
Нашият гост
Валери Кунов е роден във Враца през 1963 година, работил е в ТВ „Враца” 18 години. Свири на фагот 25 години във Филхармонията на родния си град. Завършил е Националната музикална академия в София и Институт за аудиовизуални продукти във Валядолид. От години живее в Барселона, където има фотографско студио. Работи и за вестник „Спорт”, а от година е част от екипа, който снима за новата марка на Лео Меси „DIOS”.