ДСБ умря! Погребаха идеята! Сбогом ДСБ!
Чалгата е най-лошото нещо, което ни бе натрапено с бухалките
Музиката е направила много повече за мен и стои по-високо от религия и политика
При откриването на кампанията на „Синя България“ Васко каза, че коалицията е шансът на всички десни българи „най-сетне да гласуват по убеждения, а не с отвращение“. Свирих на откриването, защото ще гласувам за тях. С появата на тази коалиция се зарадвах, че пак ми се явиха надежди и хора, за които да гласувам, казва Кръпката. Според него ентусиазмът от началото на СДС не може да се повтори, но той вярва, че тази енергия съществува и винаги ще напомня за себе си, но по неповторим, различен начин.
- Васко, при откриването на кампанията на „Синя България“ каза, че шансът на всички десни българи e „най-сетне е да гласуват по убеждения, а не с отвращение“. Това ли е дясната формация, според теб, с какво те привлече тя?
- Откакто Костов напусна СДС и направи ДСБ, се радвах, че има една засега малка, но чиста партия, без ченгета и др. прикрити комунисти и внедрени червени манипулатори, с каквито за съжаление се беше напълнило СДС. Затова гласувах за тях по съвест, каниха ме от други партии да свиря за тях, аз отказвах. До ден днешен не съм свирил за партия, за която не гласувам, независимо от предлагания хонорар. Когато започнаха протестите преди 3 години, излязох да протестирам и веднага се прибрах, защото видях кой протестира против Борисов. Президентът Радев излезе с юмрука и поведе протестите. Винаги съм го смятал за подмолен про-руски уж-натовец, човек на Кремъл. Слави Трифонов, който казва „мутри вън“, за мен е по-голямата мутра... Манолова, или както е известна - сестра Галева... Костадинов, така нареченият „Копейкин“... "отровното трио"... Нинова, Румен Петков... и пр. все про-червени кремълски, съответно мутренски подлоги. Е, не се виждам редом с тези хора. Радан Кънев пък в Европарламента се сдуши с Елена Йончева, разследвана за пране на пари на КТБ, да борят корупцията у нас... На два пъти Христо Иванов, след поредните избори подмазвайки се на Трифоновата пишман-политическа формация на чалгарите, каза „готови сме да подкрепим правителство с мандата на ИТН“...??? И това с моя глас!!! Абе, кой те кани да го подкрепяш, та се буташ, само и само да влезнеш във властта??? Започнах да гласувам с отвращение. И така с моя глас и все по-малкото верни на тъмносинята идея хора, за шеф на комисията по култура в Парламента беше избран Тошко Йорданов, сценарист на чалгарско-парвенюшкото, арогантно и безпардонно шоу..., а за шефка на СЕМ авторката на известния хит на Трифонов „Ш’ти скъсам г@зъ“... Красота, драги зрители! Върхът обаче беше, когато от ППДБ позиционираха за кмет на София човек, обграден от най-близки роднини, все шефове на отдели на ДС. И как един от ДСБ не излезе и не каза, че не е съгласен... как нито един??? В този момент за мен ДСБ умря! Погребаха идеята! Сбогом ДСБ! Тогава на хоризонта се появи уважаван от мен човек, участвал в създаването на СДС и ДСБ - Вили Лилков. Написал няколко книги против комунизма, човек ерудиран и с достойна политическа позиция и история. За него гласувах по убеждение на изборите за кмет и когато разбрах, че прави партия, се зарадвах, че пак ми се явиха надежди и хора, за които да гласувам. Синя е моята България... каква да е?!
- Кога всъщност престанахме да гласуваме по убеждение и започнахме или да гласуваме с отвращение, или въобще да не гласуваме?
- Нали за това ходихме по митинги и бутнахме Стената - да имаш избор. И никак не ме кефи изразът „всички са маскари“! Моля, моля, Алеко е измислил Бай Ганьо, за да осмее тази проклета черта на част от българите да слагат всичко и всички под един знаменател. Навсякъде има и лоши и добри хора. Да, политиката е мръсна работа, пълна с подмолни чувства, но няма как без политици. Дори и индианците са си имали вождове и старейшински съвет. Мисля, че и медиите, които в началото на 90-те се узурпираха от ченгета, са виновни за оплюването на Демокрацията и онези политици, които искаха България да се откъсне от Съветска Русия и резултатът е налице - България на края на Европа, с тъжни и онеправдани, намусени и недоволни поданици, които или не гласуват, или гласуват против.
- През 90-те беше иконата на СДС и на сините митинги. Кога за последен път участва в митинг и по какъв повод бе той - „за“ или „против“ нещо? Би ли участвал и сега на митинг?
- Началото на 90-те беше подем, с много ентусиазъм и без никакви пари. Бедни, но свободни, беше нашето мото. Щом се разреши частният бизнес, много интелигенция, останала без държавна работа, започна да се опитва да започне нов живот. Както тогава пееха БТР „Хей, хей, слушай ме, хвани живота си в ръце“... и така много хора си взеха живота в ръце. Който може да ремонтира коли, си отваря в гаража автосервиз, който може да готви - частно кръчме или сладкарница, фризьорски салон, транспортна фирма, най-различни фирми, някои партия, други оркестър (като мен)... и т. н... И тъкмо да се заформи нещо като средна класа, някой (знаем кой) надъха и спонсорира едни момчета с едни бухалки, които ти чукат на вратата на гаража и казват, а-а-а не може така, плащай да те пазим, иначе бой... и така още в зародиш ентусиазмът на способните българи беше убит с директиви на партията майка кърмилница, останала без СССР зад гърба си, но с едни скътани за черни дни черни пари... По-интелигентните предавания и инакомислещи журналисти по радио и тв бяха лека полека отстранени за сметка на водевилни, откровено просташки предавания. Жълтите вестници процъфтяваха. Например веселяшкото и културно шоу на Тодор Колев „Как ще ги стигнем“ беше отстранено и заменено с „ръгай чушки в боба“... порно списания на всяка крачка из големите градове, за сметка на вестник „Демокрация“, „Свободен Народ“, „Земеделско знаме“... Така се уби най-важното за един народ според мен, а това е настроението. Да, настроението на нацията е най-важното за нейния просперитет и стратезите на постсоца, повелителите на кагебисткия ни преход, знаеха много добре и се постараха да убиват по всякакъв възможен начин порива ни за Свобода.
- Този порив като че ли си остана в края на миналия век и за малко се възроди през 2013 година?
- Ентусиазмът от началото на СДС, разбира се, не може да се повтори, но аз вярвам, че тази енергия съществува и винаги ще напомня за себе си, но по неповторим, различен начин. И въпреки всичко мисля, че България си върви полека към по-хубави дни. Енергията на митингите от 90-те за мен не беше толкова за политика, а повече за свободата. Свободата да си избираш как да живееш, къде да живееш, да си гледаш и изучиш децата. Вече няма митинги, сега има предизборни събития и онзи ден свирих на откриването на предизборната кампания на „Синя България“, защото ще гласувам за тях. Не съм съгласен с отвратителната българска максима „който плаща, той поръчва музиката“, особено когато става въпрос за съдбата на България. Мисля, че ние музикантите и изобщо културата на една страна трябва да води хората, а не обратното.
- Какви са пораженията, които чалгата нанесе на поколенията след 1989 година? Чалгата от 90-те вече си има и партия...
- Чалгата е най-лошото нещо, което ни бе натрапено с бухалките. Имах 3 албума на пазара тогава - „Комунизмът си отива“, „Кучето на крайния квартал“ и „Нека бъде светлина“. Имаше бум на групи и изобщо по митингите имахме китарна революция. Един ден ми се обадиха от склада и казаха да отида и да си прибера албумите, защото дошли други началници с дебели вратове и казали всичко да изчезне, а по рафтовете бяха наредени "Радка пиратка" и сие... От рафтовете на склада за музика и малкото музикални сергии и магазини бяха премахнати моите албуми, както и Янка Рупкина, Валя Балканска, "Мистериите..." Георги Минчев, Вили Кавалджиев, Ваня Костова, Милена, Богдана Карадочева, "Щурците", ФСБ, БТР, "Атлас", "Медикус", Теодоси и т.н... културната музика беше заменена насила с новите чалги. В най-гледаното тв време се натрапиха послания като „за крадец не ставаш сине“... „дънките ш’ти цепна, само да те гепна“... и прочее гнусотии. Смятам, че песента „Комунизмът си отива“, която измислих и подарих на онези времена, изпълни своята мисия да повдигне духа на хората и да ги окрили с нови надежди за по-свободни бъднини. Това е социалната функция на Рокендрола, на музиката и изобщо на изкуството - да вдъхва вяра и надежда. Властимащите тогава бая се стреснаха от този бум на енергия за свобода и независимост. Затова им беше нужна чалгата.
- Кои са любимите ти групи?
- Beatles, Rolling Stones, Led Zeppelin, Pink Floyd, Bob Dylan, Jimi Hendrix, Георги Минчев и много много още от този род... Блусът, Рокендролът от шейсетте, та до днес е моят живот и начин на мислене. Поривът за свободен полет с мир и любов е философията, която е заложена в тази музика и смятам, че тя промени света за добро. Музиката е направила много повече за мен и стои по-високо от религия и политика. Затова не се включих в политиката. Не че не съм имал тази възможност, но смятам, че с музика мога да направя много повече. Песните на тези хора са ме спасявали в трудности и са ми давали криле да продължавам напред. Блусът и Рокендролът се оказаха най-упоритите стилове и колкото и младите да си търсят други, много бързо еднодневките избледняват и на стадионите, на фестивалите пак са момчетата с китари.
- Джон Ленън бе казал, че „Животът е това, което ти се случва, когато правиш други планове“. При нас често се употребява „Каква я мислехме, каква стана“ или „Оти ги ручахме жабетата“. Твоят коментар?
- Понеже ги ручаме тия жабета от 35 години, вече злите сили не могат да ни изненадат. Знаем им вкуса и си правим сметките. Живеем в интересни времена и Татковината си върви по правилния път, кой каквото и да мрънка и да злослови по днешна България. Знам, че много хора ще кажат - София не е България, и веднага отговарям: ами да бъде! Бъдете като София, поучете се, вземете се в ръце, бачкайте, съзидавайте и ще просперирате. Така че драги ми мрънкачи, вие, дето чертаете само мрачни прогнози и жалите за безвремието, викате - ама каква я мислихме, каква стана, си оставате от тъмната страна на стената, а много хора си живеят за мига и си намират радости от свободата. Това е право на избор! Стената има светла и тъмна страна. Търсете светлината!
- Две големи национални цели бяха изпълнени - България влезе в НАТО и ЕС. Какви трябва да бъдат следващите, които да обединят, а не да разделят българите?
- Влизането в Еврозоната и Шенген. Без да съм специалист, когато видя, че най-проруските партии, съответно мафията у нас, са против въвеждането на еврото, значи нещо им пречи, най-вероятно ги е страх от европейския надзор над парите и черният им пазар ще бъде по-лесно контролиран. Чаках с нетърпение 2023-та година, защото тогава изтичаше срокът, според договора ни с ЕС да сме в Шенген и Еврозоната. Да, ама не..., нещо държавата не се справи с изискванията, пък и с този про-руски президент ги гледаме през крив макарон. Президентът си управляваше с негови хора и нито метър път не се построи, нито се изпълняваха условията за Шенген и Еврозона, нито се извърши реформа в образование, медицина, нито се подкрепяше Украйна открито и ясно, а правосъдната реформа се сведе до отстраняването на Гешев, изобщо пълен хаос и загубени три години на вятъра. Абе, хора, във война сме! Вместо да се съсредоточат в геополитиката на България и да търсят какво ги обединява, потънаха в отвратително словесно блато от нападки и оскърбления от най-ниско ниво. Спор с аргументи и решения е истината. Ако им уври акълът, след изборите ще седнат неруските партии и ще се разберат да карат влака към Европа и цивилизацията, а не към заплахата от Изток. Надявам се!
- Кой според вас е най-успешният ни политик в т. нар. преход?
- Мисля, че Обединените демократични сили, синята коалиция, която управлява един мандат, свърши най-важната работа за завръщането на България в нормалния свят, за откъсването ни от прегръдката на Русия и влизането в Европа и в НАТО. Когато видя някой от онези времена да говори сега по медиите, си викам, Боже каква класа, какви културни хора са управлявали у нас. Как се докарахме до днешните поплювковци, не ми го побира акъла. Президентът Стоянов посрещна Бил Клинтън, Джими Пейдж и Робърт Плант от Led Zeppelin в София. После президентът Първанов, който ходеше на протести против НАТО, беше начело на държавата, когато влязохме в Алианса, а Борисов като премиер ходи на крака на Путин, подари му каракачанско кученце и газопровод. Никога няма да забравя как Надежда Михайлова като външен министър застана до политици като Хелмут Кол, Тони Блеър, Маргарет Тачър и стоеше добре. Почувствах се горд, че съм българин, а когато излезе със сълзи на очи по телевизията и обяви „От утре без визи!“, се просълзих от кеф и веднага на другия ден отидохме до Гърция само с личните си карти, ей така, да минем границата, където се е стреляло на месо. Ето, сега живеем в свободен свят и можем да пътуваме, без да бягаме.
Нашият гост
Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката и “Vasko The Patch”, китарист-блусар, певец и автор на песни, е фронтмен и създател на група "Подуене блус бенд". Роден е на 6 юни 1959 г. в София. Свири на барабани, хармоника и китара. Започва музикалната си кариера през 1980-те като барабанист в група “Паралел 42” (1984 - 1986) и “Старт” на Мими Иванова и Развигор Попов (1986 - 1989). През септември 1989 създава групата “Подуене блус бенд”, която е една от първите блус-формации в България, а Васко се превръща в една от най-популярните фигури в началото на 1990-те. Сред известните песни от началния период на групата са “Бюрократ”, “Слънчев бряг блус” и “Комунизмът си отива”. Участва в много митинги, барикади и други прояви за сваляне на комунистическия режим. Ежегодно е организатор на фестивала “Цвете за Гошо”, посветен на Георги Минчев. Бил е водещ на радиопредаването “Карай да върви, това е блус”. На 18.04.2019 става почетен гражданин на София.