САЩ са убедени, че ще потопят „непотопяемия газов самолетоносач“ на Путин със „стратегическо торпедо“
Ердоган има остра нужда от твърда валута
На 25 февруари във Вашингтон, на Масачузетс Авеню, в офиса на фонд „Карнеги“ мина конференцията на „Балканските енергийни битки: „Газопроводи и геополитика“. На нея по същество беше обсъден само един въпрос: как да се затвори „Турски поток“ (TurkStream). Спирането на строителството на „Северен поток-2“ беше разгледано от участниците във форума като „добър знак“, показващ, че САЩ се движат по правилен път.
Зад океана не крият надеждата, че рано или късно „непотопяемият газов самолетоносач“, наречен на името на Путин, ще бъде потопен. Е, и тогава, след затварянето на „Турски поток“ и на другите руски обходни газопроводи, цялото синьо гориво на „Газпром“ ще преминава монополно през Украйна. И транзитните такси ще се изсипят върху Киев като златен дъжд. Това означава, че ще се появят парите на Москва, необходими за конфликта отново с Руската федерация.
Тук не става дума за мненията на отделни анализатори русофоби, а за дългосрочната държавна политика на САЩ.
Както знаете, петгодишното руско-украинско споразумение за транзит, подписано в навечерието на 2020 г., според Юри Витренко, изпълнителен директор на „Нафтогаз“, гарантира на Украйна общи приходи от $ 7,2 милиарда за препомпване на 225 милиарда куб. метра газ (65 милиарда куб. метра през 2020 г.) и по 40 милиарда куб. метра през 2021-2024 г.).
Това не е достатъчно за американците. Службата за научни изследвания в Конгреса на САЩ подготви специален доклад, в който се посочва, че Вашингтон трябва да се стреми към това Русия да пълни газопроводна система на „независимата“ със 146 милиарда куб. метра газ годишно при условията на „помпай или плати“. Тоест, без значение колко газ ще купува Европа, Москва ще бъде задължена ежегодно да превежда по $ 4,6 милиарда на Киев.
В същия документ, публикуван между другото на 6 февруари 2020 г., много ясно е казано как трябва да се формират такива гигантски обеми: за сметка на всички клонове на Северен поток -2 и Турски поток. Всъщност, американците биха искали да видят в своя източноевропейски васал нов газов хъб, контролиран от далечен Вашингтон.
САЩ се ръководят от принципа на стратегическо търпение и засилващ се натиск върху Русия, така че спирането на „СП - 2“ всъщност вече е записано като актив в неговите победи. Сега трябва да разберем, че наред е затварянето на „Турски поток“, на което всъщност беше посветена конференцията „Балканските енергийни битки: газопроводи и геополитика“.
Но да се направи това не е толкова просто. Зад океана разбират, че Анкара е изключително заинтересована от „Турски поток“, поне в средносрочен план. Ердоган има остра нужда от твърда валута, включително пари за препомпването на руски газ през своята територия. Както пише киевската информационна агенция „112.ua“, докато украинските власти бяха приспивани в Турция с цялата възможна подкрепа под формата на непризнаване на анексията на Крим и тържественото представяне на Томоса в Истанбул, самите турци се погрижиха за много по-прозаични и по-малко духовни сентенции. А именно, как да се отнеме от Киев около $ 1 милиард от транзитни такси годишно, като бъде погребан в земята потенциалът за създаване на газов хъб в Украйна“.
Дефицитът по текущата сметка в Турция се изчислява на $ 17 милиарда, а милиардът на Путин пада в ръцете на Ердоган, като подарък. В същото време Анкара намалява покупките на руски газ, включително и на газ от Азербайджан, който започна да тече по тръбопровода TAP - а той, между другото, беше построен според условията на третия енергиен пакет на ЕС. А това от своя страна поставя Баку в турските и европейските очи над Москва.
Безспорно американците виждат Азербайджан като по-привлекателен доставчик за ЕС и Турция от „Газпром“. По-специално Робърт Чекута, посланик на САЩ в Азербайджан (2015-2018) беше поканен като експерт на горепосочената конференция. По време на кариерата си в Държавния департамент Чекута получи девет висши отличия за работата си в дипломатическата служба, главно за насърчаване на международни енергийни проекти от голямо значение за геополитиката на САЩ. За TAP той получи медала на честта, който се присъжда по правило за военни подвизи и за храброст.
Но да се върнем към перспективите на „Турски поток“. Днес Москва и Анкара преживяват поредната политическа криза в Сирия, тъй като и двете страни водят така наречената прокси война помежду си. Тоест, те се бият за своите национални интереси чрез силите на своите съюзници. Не се знае кога може да се случи и военен конфликт между частите на руската и турската армия. Вярно е, че експертите се съмняват, че „Турски поток“ ще бъде затворен заради политиката.
Газопроводът „Турски поток“ може да бъде блокиран завинаги, ако Анкара „отхапе“ своето парче от тортата в най-голямото газово находище в източното Средиземноморие - Левиатан - близо до границата на Израел с Ливан. Според американските изчисления под морското дъно се съхраняват около 3,5 трилиона куб. метра природен газ, който за сравнение би могъл да осигури на държава като Германия синьо гориво за 40 години. Освен това се очаква там да има и 1,7 милиарда барела нефт.
Днес Гърция, Кипър, Израел и Египет искат да си сътрудничат в добива на въглеводородите на Левиатан без Турция, което предизвиква яростните пристъпи на Ердоган. Така че по гръцката телевизия най-сериозните проблеми с Турция от няколко месеца са тема №1 Анкара вече обяви, че ще разположи сондажни кораби край бреговете на Северен Кипър, за да получи достъп до газта още тази година, а Атина обещава военен отговор.
„Ние подчертаваме на всяка стъпка, че нито един проект, чрез който страната ни може да бъде изолирана в Източното Средиземноморие, няма шанс да бъде реализиран от икономическа, правна или дипломатическа гледна точка“, каза Ердоган на Путин.
Факт е, че Анкара сключи с признатото от ООН и базирано в Триполи либийското Правителство за национално съгласие на Фаиз Сарадж споразумение за границите между двете държави в Средиземно море. То разширява територията на Турция в Източното Средиземноморие до гръцкия остров Крит и игнорира твърденията на Гърция и Кипър. Москва разчита на маршал Хафтар, който е подкрепен от либийския парламент.
Ердоган пък разчита на споразумението в Триполи и иска сам да продава своя „собствен“ средиземноморски газ в Европа чрез национален хъб, към който е включен „Турски поток“. Вероятно този проблем отдавна щеше да е решен, ако Израел, Гърция и Кипър бяха допуснали Турция до проекта за газопровода EastMed. Но Тел Авив не планира да дели с Анкара.
Няма съмнение, че страните търсят компромис. Но как вървят закритите преговори между САЩ, Израел и Атина, може само да се предполага. Според непроверени източници от Анкара, на Ердоган е било предложено обезщетение под формата на един милиард (в замяна на пари за транзита през „Турски поток“), но той не е съгласен. Явно, сумата не го устройва. Но много експерти не се съмняват, че този проблем ще бъде решен в бъдеще.
Трябва да се предположи, че американците чакат края на епохата на „несговорчивия и упорит султан“, за да погребат „Турски поток“, „принадлежащ на руския цар“. Освен това, разработването на газово находище в Източното Средиземноморие ще отнеме около 10 години. Трудно е да се прецени дали „Турски поток“ ще се изплати в този период, защото има твърде много фактори, включително климатичното затопляне.
Едно е ясно, че американците са подготвили голямо торпедо за „непотопяемия газов самолетоносач“, кръстен на Путин. Но кой ще е победителят в тази история, ще покаже само времето.
(Превод за “Труд” - Павел Павлов)