- Г-н Рашидов, как ще коментирате месечните възнаграждения от 4400-5200 лв., които служебният министър Минеков е раздавал на съветници, пиари и административни кадри?
- Да, чух за този скандал. За съжаление, не мога да кажа нищо положително за такъв тип поведение. Този човек, това нещо, което в рамките на почти година наричаха министър, аз лично многократно съм предупреждавал за него, че е болезнено комплексиран за власт, който желае да управлява, но не знае как. Един човек, доведен на времето от баща си да следва нещо, което трудно владее… Още в началото предупредих, че миналата година е изгубена за българската култура. В световната действителност той е пример за класически разпад на държавността – той е доказателство, че можеш да получиш изключително отговорен държавен пост и това не е беда за един или друг, а е беда за цялата българска общественост. И не за нещо друго, освен за това, че вместо на човек, претендиращ да се грижи и да милее, да се жертва за българската култура и да опазва както достойнството, така и идентичността на културното ни наследство, то властта бе дадена на онуй нещо да сбъдне мечтата си да управлява нещо, като единственото, с което ще бъде запомнен, ако въобще го запомнят, е неговата реализация: да мрази, да носи ковчези и бесилки, да хвърля павета по националната полиция и да замерва с яйца паметници на културата. И за тази му заслуга да стане министър – светът не помни такова нещо, за такива „грандиозни„ успехи да станеш министър. Едно нищо, което ревеше по площадите, че ще премахнат корупцията , за да удовлетворят своите низки страсти да командват. Обкръжили се бяха както на площада, така и по министерствата от мразещи тунеядци.
При тежката пандемична криза за българската култура и не само за нея, аз като председател на Комисията по култура положих големи усилия българското кино да получи невиждани досега 40 милиона лева, когато ние раздавахме помощи на творци, когато опазвахме културното наследство, то туй нещо вместо да се бори реално срещу въображаема корупция, той самият демонстрира какво е това корупция. Туй нещо, от амбиция да води някакви грозни и ненужни битки, за да се хареса на главните над него, не стига че не направи нищо за българската култура, не стига, че провали възможността кинодейците да получат законните си средства, то той назначи себеподобни хора, освобождавайки стари администратори в министерството. Назначи хора, които нищо не значат за българската култура и за кратко време ги нахрани с безразборно даване на големи средства за сметка на данъкоплатците. И нищо друго. За една година аз като министър направих алеята на творците на централните гробища, където лежат велики и достойни български творци от Хайтов до последния достоен творец. Още в първите месеци от моя мандат спасихме от разпад ценни обекти от културното ни наследство, църкви, гробници – все неща видими. Бих посъветвал вашите читатели да видят какво съм направил аз като министър. И да видят какво е направило онуй нещо, освен облагодетелстване на шепа самозванци. И моля прокуратурата да се самосезира за това. И ще се окаже, че държавата е абдикирала от себе си. Хора като онуй нещо се появиха с мантрата за корупция на предишните и не дадоха нито едно доказателство за намерена корупция.
- Вие колко съветници имахте като министър на културата и по колко месечно сте им плащали?
- В двата си мандата общо съм имал четирима съветници. В първия мандат имах за съветник Борис Панкин за сценичните изкуства, а за интелектуалната собственост – Георги Саракинов, един много опитен специалист, автор на закона за авторското право, по-късно – проф. Николай Овчаров, с когото работихме много добре, защото е отлично подготвен и ерудиран в областта на археологията, а за кратко съветник ми беше и Стефан Димитров – за сферата на музиката и изпълнителското изкуство. Заплащането им беше не повече от хиляда лева.
- Какво свърши Минеков като министър на културата и как си обяснявате огромната му амбиция да остане на този пост?
- Когато човек не може нищо, а иска да бъде известен и на предна линия, видимото е след мандата му. Аз бих обърнал въпроса – а можете ли Вие да ми покажете поне едно нещо, свършено от него за българската култура. Единственото, което той изпълни на сто процента, е заканата, че за три месеца ще направи това, което други министри не са направили за десет години. Да, той успя за три месеца да натвори и наговори толкова глупости, колкото никой друг за десет години не е направил. Това нещо се държеше като фатмак и успя да прогони една медия, спечелила законен конкурс за помещенията си. И не за това, че са нарушили закон, а заради това, че г-н Блъсков е мой приятел. Отмъщението на хора, които са ми близки – това ли е работата на един министър? Ако е имало забавени плащания – има си законов ред. Това нещо си позволи арогантно и просташки да се държи с генералния директор на БНТ, който успя да развие обществената медия в положителна посока и да стопи един доста голям финансов дефицит, натрупан в предишни години. Вместо да бъде поздравен за развитието на БНТ, генералният директор беше оплют по каруцарски начин от едно нищо. Да не пропусна и поведението на онуй нещо, което искаше да изгони една партия от законните й офиси, за да преживее своята омразна полюция и да окаля терена.