Невероятно е усещането, когато вкъщи те чакат и има кой да те обича
Много обичам тази суетня около подготовката за празниците
На един от летните ми концерти имаше 600 жени с летни жълти рокли
Доскоро се правех на Дядо Коледа, но внуците вече започнаха да ме разпознават
Един от любимите изпълнители на българската публика - Веселин Маринов е роден в Полски Тръмбеш. Родителите му не са професионални музиканти, но пеели много хубаво и от тях той наследява този талант. Покрай баща си Стефан, който като млад е бил състезател по борба в клуб „Спартак“, Веселин се увлича и по спорта. Бъдещата звезда, започва да се занимава с музика в седми клас, когато става част от ученическа група. През 1981 г., той е поканен за вокалист на известната рок група „Импулс“. Пробивът му като самостоятелен изпълнител е съпътстван с много трудности. Преди да се наложи в България, Веселин Маринов работи в Германия, където оценяват таланта му и дори записва два албума на немски език. Голяма заслуга за завръщането му в родината има големият композитор Тончо Русев, който го забелязва през 1994-та година, когато певецът печели Голямата награда на „Златният Орфей“. В тандем с известния поет Евтим Евтимов те създават много незабравими песни и хитове. Албумът „Горчиво вино“ има рекордния тираж от над 200 000 броя. Всичките 30 албума в кариерата на популярния ни певец се радват на успешен прием, вкл. и най-новите - „Лесен за обичане“ и „Писмо до Дядо Коледа“. Изпълнителят има една дъщеря, която преди четири години го зарадва с две внучета – близнаците Веселин и Цветелина.
- Веско, този месец ти направи три последователни концерта в препълнената Зала 1 на НДК, по повод излизането на новия ти коледен албум „Писмо до Дядо Коледа“. Как се приема той от твоите почитатели и колко автографа върху него раздаде след концертите в НДК?
- Когато тези концерти вече са зад гърба ми, някак си се говори по-лесно, защото всичко беше направено в едни по-кратки срокове, което ни костваше доста усилия, но се получи перфектно. В края на септември завърших коледния си албум и с „Жокер медия“ веднага започнахме упорита работа по сценичното му представяне. Всичко ми се струваше толкова трудно за реализация, но успяхме да направим четири предпремиерни концерта в няколко града на България и по този начин малко успокоихме напрежението. Концертните се получиха страхотно - с огромно количество хора, прекрасни емоции и най-вече бяха посветени на любимата ми тема - Коледа. Еуфорията в Зала 1 на НДК беше огромна – слязох от сцената в 21, 15 и останах с хората, които ме чакаха до полунощ – разговаряхме, снимахме се, разписах много дискове, както и новия ми календар. Навсякъде, където имам спектакли – дали в по-малките градове, или в София, билетът за тях е една покана за хората, които мислят като мен. На концертите се събираме единомишленици, които възприемаме по един и същи начин красотата на любовта и коледните празници - хора, които вярваме в тези ценности и ги носим в себе си.
- А имаше ли дами с летни жълти рокли на концертите ти в НДК, въпреки студеното време?
- Нормално е жълтите рокли да отсъстват през зимни месеци, но все пак имаше няколко момичета с такива рокли, но не е така, както през лятото. Особено в Горна Оряховица имаше поне 600 жени с летни жълти рокли! Тази песен още е във възходяща позиция и се превърна в най-големия ми шлагер, всички я знаят - и деца и възрастни, така че нямаше как и на коледните концерти да се лишим от нея.
- За теб лично, какво е най-важно на Бъдни вечер и Рождество Христово и как традиционно посрещате празниците в твоето семейство?
- Най-важното е всичките ми близки и роднини да са здрави и за празниците да дойдат моите деца – дъщеря ми, зет ми и внуците, както всяка година. От 22-ри до 25-ти декември те са при нас, а след това са при другите баба и дядо. За мен това е най-хубавото време - да дойдат усмихнати и да са имали достатъчно поводи да са такива през годината. Обичам да я има тази суетня около подготовката за празниците, както и хубавата миризма на храна и семеен уют. Незаменимо е това да се разхождам с децата и внуците, да се радваме заедно на елхата и подаръците. Доскоро аз се правех на Дядо Коледа, но тази година ще бъде един приятел, защото ме е страх, че мене вече ще ме познаят. Предната година, въпреки очилата и брадата, Веско почти ме позна, а е важно да пазим тази магия колкото се може по-дълго за тях.
- А внуците написаха ли „Писмо до Дядо Коледа“, както се казва новият ти албум и какви подаръци са си поръчали от него?
- Да. Преди десетина дена внуците написаха писмата до Дядо Коледа и горе-долу с моята дъщеря успяхме да координираме нещата с подаръците, тъй като аз имах възможност да намеря това, което Веско и Цветелина най-много искат. Веско си пожела полицейска кола, или камион. Всяка година си поръчва това, само променя вида на автомобила – дали ще е пожарна, дали товарен камион, или влак... Сега иска да става полицай, затова и колата е полицейска. (Смее се.) Цвети пък е много спортна като натура и подаръкът й също ще е тематичен.
- Новият сингъл към коледния ти албум - „Моята снежинка“ вече е много харесван. Песента е посветена на дъщеря ти Йоана – как дойде идеята за нея и тя как реагира, когато я чу?
- Когато я създадохме преди една година и половина, Йоана много се развълнува и плака. „Моята снежинка“ дойде с идеята да се опитам чрез нея да докосна и родителите - да провокирам в тях спомени с децата им и празнуването на Коледа заедно. Написаното в текста й е самата истина и не е далече от начина, по който празнуват всички хора със своите деца. Песента много се хареса и реших, че сега трябва да има един нов клип, нищо че животът на коледните клипове е едва десетина дена, но въпреки това към него има огромен интерес и бързо набра скорост. За кратко време вече има над 100 000 гледания. Това е единствената коледна песен, която не беше правена тази година, всички останали в албума са правени сега - през късното лято. Убеден съм, че за коледните празници догодина „Моята снежинка“ ще е обичана и позната песен, като „Коледен сън“ и „Честита Нова година“, които успяха да пробият и да станат популярни.
- Видеото на песента носи много празнична и семейна атмосфера, защото в него освен Йоана, участват и внуците ти Веско и Цветелина. Как протекоха снимките?
- Още когато създадохме „Моята снежинка“ се разбрахме да снимаме клип. Трябваше да го направим през миналата година, но тогава внуците бяха още малки да се снимат, но знаеха, че към песента ще има клип и те ще участват в него, защото идеята беше да се покаже тази приемственост между поколенията. Учудващо е, че нямаше напрежение по време на снимките, защото за тях това беше нещо ново и нямаше как да им омръзне и да се разплачат. Много се радваха на машините за сняг и играеха около къщичката, беше им интересно и като цепех дървата, въпреки че имаше много повторения. Люси Иларионов е един много талантлив човек и направи прекрасен клип. С него завършихме още един видеоклип към песента „Обичам те до края на света“, от новия ми албум. Разчитам той също да се реализира като популярност, защото песента се харесва много от хората. Люси умее да предразполага, дори когато нямам настроение и нещо не върви, той успява да ме успокои и всичко да мине добре. Вече имам около 60 клипа с него и всяка година снимаме по 2-3 нови.
- Палави ли са внуците и какви бели правят?
- Много са палави, но Веско повече – наскоро беше ударил Цвети без да иска и една кръв като тръгна… Играли са си нещо, а често белите така стават, както при всички деца.
- Продължаваш ли да им разказваш приказки и как прекарваш времето си с тях?
- Напоследък тези моменти намаляха, защото времето все не ми стига. В последните месеци успявам да отида само за половин час и си играем с каквото има около тях. Старая се поне един-два пъти седмично да отида да ги видя, когато съм в София и да излезем на разходка, но това не е достатъчно. Много е хубаво с тях, просто не мога да направя така, че да имам повече време да сме заедно. Животът ми е свързан с много пътувания, затова чакам с нетърпение празниците, за да ги видя на спокойствие.
- В твоята автобиографична книга „От любов“ признаваш, че всеки ден с твоята половинка Веселина е радост и бързаш да се прибереш вкъщи. Така ли е и с днешна дата?
- Винаги е така! На мен ми е много хубаво, когато се прибирам вкъщи, но за съжаление много малко време прекарвам у дома, както и при внуците. Невероятно е усещането, като вкъщи те чакат и има кой да те обича в този свят… Това те кара да пренебрегваш всичко останало и да предпочетеш едно дълго нощно пътуване, за да успееш, макар и късно да се прибереш вкъщи.
- Ти си много романтичен. Какви изненади правиш на Веселина, за да й покажеш любовта си?
- Аз съм ѝ посветил няколко песни, които са правени специално за нея, но това е много лично. Човек не е романтичен за да го разказва, а за да направи специален повода, подаръка, годишнината, или всеки един ден с любимия човек. Важен е начинът, по който възприемаш света и съм щастлив, че все още мога да виждам във всяка възможност едно малко чудо!
- Освен „Моята снежинка“, коя друга песен от новия ти коледен албум „Писмо до Дядо Коледа“, е особено специална за теб?
- Няма нито една, която да не ми харесва, защото всички са направени с много любов. Песента „Пожелания“ отразява особено силно това, което е Коледа – очакването, трепета, надеждите... Друга песен, която ми е слабост, а много се харесва и от хората е „В полунощ“. Любима ми е също „Другата дума за щастие“. Още от дете Коледа за мен е най-хубавото време през годината, изразил съм го вече с трети коледен албум, дори може да съм световен шампион в това отношение - става въпрос за албуми с авторски песни, а не с кавъри, каквито се правят обикновено. Не искам да обиждам никого, но едва ли има толкова продуктивен изпълнител. Реално „Писмо до Дядо Коледа“, който се появи на първи ноември беше 31-вия ми албум, а в рамките на една година албумите ми са два – новият и „Лесен за обичане“, който излезе на Коледа миналата година.
- А какви нови неща да очакваме от теб през новата година?
- Имам една голяма хубава идея – през 2025-та да направим едно дълго турне с моите любовни балади. Видях какъв отзвук имаха тези песни през годината, защото винаги включвам 4, или 5 балади в концертите ми и усещането е незабравимо. Сега мисля акцента да е точно върху моите любовни балади. Първият концерт за годината ще бъде на осми март в клуб „Джой Стейшън“ - за всички жени!
- Миналата година получи голямо признание от „БГ радио“ и за първи път беше номиниран за „Певец на годината“. Дълги години трябваше да се бориш за това… Как се почувства?
- Радвам се, че съм номиниран от слушателите на „БГ радио“, въпреки че звученето ми в радиото не е много активно. Логично е да приема тази номинация като успех, защото излъчването ми наистина не е много голямо, спрямо другите изпълнители, които бяха в тези номинации и се пускат по 10 пъти на ден.
- Следиш ли новините и какво мислиш за побоя над известния коафьор Борислав Сапунджиев, известен преди като Урсула – явно в страната ни още сме много далеч от толерантността, за която толкова говорим?
- Не съм чул за това, просто покрай този концерт съм блокирал за всякаква информация, но каквото и да се е случило е лошо. Тъжно е, че постепенно губим всичко човешко и светът стана много сив, материален и груб.
- Ти си тренирал активно футбол. Гледа ли филма за Гунди и какво е личното ти отношение към легендарния ни нападател?
- Гледах го. Георги Аспарухов беше футболист, с който започна моето детство и ранното ми юношество. Знам, на каква любов се радваше от целия народ и колко го уважаваха дори противниците му. Баща ми и целият ни род са левскари – вдигахме се заедно и ходехме по стадионите да гледаме „Левски“ и Гунди, макар че играеха грубо срещу него и често беше контузен. Като тръгнеше мълва, че той ще играе някъде и всички си купуваха билети. Така беше и във Велико Търново срещу „Етър“ - целият стадион беше пълен, но като се разбра, че „Левски“ няма да пусне Гунди и на полувремето остана наполовина празен… Имаше огромно уважение и любов към него от всички.
- Защо днес няма такива футболисти?
- Защото такъв е животът ни – има ли герои около нас, има ли идоли?!
- Малко се знае, че в репертоара си ти имаш и песен за приятелството, която ти е подарена лично от големия Бисер Киров. Каква е нейната история и мъчно ли ти е, че негови песни, както и на други големи изпълнители, вече почти не звучат в ефира?
- Няма как да звучат, защото това е тенденция - бавно и методично нещата, в които има морал, възпитание и правилно произнасяне на българския език да са със затихващи функции… Бисер Киров ми подари тази песен един месец преди да си отиде, като ми написа есемес, че ми я подарява, а след време аз да я предам на друг мой приятел. Беше неповторим!
- А как си обясняваш това, че твоите песни също звучат рядко по радиата, въпреки че хората ги обичат и пълниш концертните зали в цяла България?
- Необяснимо е, че не звуча по радиата – казвам си, че сигурно на някои хора там не им допада такъв тип репертоар, но на мен ми стигат хората, които идват на концертите ми.
- Кои са най-вдъхновяващите думи, които си чувал от твои почитатели?
- Много неща съм чувал за мен, които ме вълнуват и ме разплакват, като например това, което една моя почитателка ми написа -„сега осъзнах, че Веселин Маринов е певецът на нашия живот!“