Заплашен с „ядрен удар“, премиерът на Унгария преклони глава пред силните в ЕС
Евролидерите успяха да убият с един куршум два заека
Лидерите на страните-членки на ЕС успяха на срещата си в Брюксел миналия четвъртък да убият с един куршум два заека. Взетото от тях решение на приключилия по нощите извънреден съвет светна зелен светофар пред помощта на Украйна за 50 млрд. евро и в същото време нанесе тежък удар върху политически кариера на премиера на Унгария Виктор Орбан. Който седмици наред се съпротивляваше с нокти и зъби срещу даването на многото пари на Киев и упоритостта му го бе превърнала във враг №1 по върховете на общоевропейската власт в Брюксел.
Що се отнася до първия „заек“, то гласуването на 50-те милиарда евро е безспорен успех за ЕС и преди всичко за неговото сегашно ръководство, тъй като идва в момент, когато Украйна направо издъхва без обещаните u от САЩ 60 милиарда долара, ама блокирани от Конгреса във Вашингтон. Успех е и защото провал сега в Брюксел, където 27-те вече бяха спрени от унгарската бариера по време на Европейския съвет в средата на декември 2023 г., би изпратил пораженски сигнали до Москва, що се отнася до решимостта на съюзниците на Киев да го подкрепят. Преодолявайки въпросната бариера и демонстрирайки отново единство, ЕС показа на Кремъл, че независимо от капризите на американската вътрешна политика, от текущите трудности на руско-украинския фронт и вътрешните си ежби, европейската линия на подкрепа за Украйна остава твърда.
За капак в Брюксел миналата седмица 27-те се споразумяха и по тринадесетия пакет от санкции срещу Москва, който ще бъде приет на 24 февруари по повод втората годишнина от нахлуването на Русия в Украйна. Но европейското споразумение от четвъртък също така е сигнал за Вашингтон в началото на изборната година отвъд океана, над която витае безмилостно сянката на Доналд Тръмп. Защото общият размер на европейската помощ за Украйна вече май надвишава американската и с гласувания в четвъртък транш бившият и може би бъдещ президент се лишава от аргумента, че Европа изоставала от САЩ по въпроса за щедростта към Киев. Следователно „зеленият светофар“ от четвъртък е малко или много удар по Тръмп, който със сигурност занапред ще започне да се въздържа от унизителни нападки срещу Европа, ако не иска критиките му да се окажат пагубен за него бумеранг.
Колкото до втория заек, ударен в четвъртък с единствения куршум на ЕС, то въпреки че Орбан се опита да омаловажи поражението си с някакво извоювано от него имагинерно преразглеждане на помощта за Украйна на всеки две години, ако не политически труп, той вече е политически инвалид. При това не само за Европа, а дори в собствената му страна, където по-откровените анализатори вещаят постепенен, но траен спад на доверието в него. Няма начин - отметването от твърдо демонстрирани позиции навсякъде се е наказвало със загърбване от фенове и поддръжници. Които в „унгарския случай“ малко се интересуват от истината, че Орбан се огъна под огромния натиск най-вече на моторите на оста Берлин-Париж, на която се крепи ЕС - германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон.
Още преди Съвета в Брюксел медиите из Стария континент писаха, че ако унгарският премиер продължи да се „опъва“ на помощта за Украйна, то срещу него щяла да бъде използвана „атомна опция“, изразяваща се в прилагането на член 7 от договора за ЕС. А той предвижда при определени обстоятелства отнемане на правото на вот, спиране на всякакви помощи в случая за унгарската икономика, пълно игнориране на страната и нейните управници от общите институции, тотална изолация и т. н.
Според изтеклата от среднощните кулоари на палатите на европейската власт в Брюксел информация, заплахата за „ядрен удар“ е била развъртяна с пълна сила пред обсадения Орбан. И след като е бил унизяван и заплашван с какво ли не, той само дето не е бил ошамарен от Урсула фон дер Лайен, Шарл Мишел, Еманюел Макрон, Олаф Шолц и от присъединилата се към „щурмовата група“ премиерка на Италия Джорджа Мелони. Междувременно унгарецът е предаден от всички, които преди поне малко са го подкрепяли, начело с премиера на Словакия Роберт Фицо. Вече пък е безгласна буква и симпатизиращият му бивш полски премиер Матеуш Моравецки, чийто приемник във Варшава Доналд Туск открито обяви Орбан за „големия проблем, уморяващ ЕС“. И премиерът на Унгария клекна, сдаде мача, като в замяна на дадения от него глас „за“ на парите за Киев получи само леденото пренебрежение на Фон дер Лайен. Която на репортерски въпрос дали след подкрепата на Унгария на общия вот ще бъдат „размразени“ полагащи се на Будапеща към 20 млрд. евро, отговори с краткото: „Не!“.
Така че миналия четвъртък в Брюксел рухна илюзията на име Виктор Орбан, на която мнозина политици най-вече от дясната част на политическия спектър в Европа се уповаваха в мераците си да бъде разгромено сегашното статукво в ЕС и в платната на съюза да задухат националните, суверенните, народните ветрове на коренните интереси на страните-членки.
Оказа се, че това е невъзможно, упражнението на унгарския премиер го доказа, тъй като силните държави в съюза, разбирай Германия, Франция и твърдо присъединилата се към тях напоследък Италия, ще работят за единството на ЕС, защото поне в момента то е в техен интерес. И всички останали страни членки ще зависят от благоволението им, а както казваше по времето на „кака Меркел“ един наш политик, малко хашлашки, ама съвсем на сериозно, ако в ЕС не риташ срещу ръжена, ако слушкаш - ще папкаш! Подиграваха му се, разбира се, но той се оказа абсолютно прозорлив и сигурно за това все още е на седлото на коня на властта. И яко го пришпорва, въпреки сътресенията от дупките по пътя му.
Интересен е отговорът на въпроса какво би станало ако Виктор Орбан беше упражнил правото си на вето срещу многото пари за Украйна? Казано накратко Европейският съюз би забуксувал, центробежните сили в него биха се развихрили, а унгарският премиер би се окичил с ореола на победител, на велик политик, на герой. Но в сегашната изключително тревожна международна обстановка - тази на надвисналия над всички ни дамоклиев меч на войната, това би било пирова победа. Защото от нея нямаше да има никой полза, тъй като тя щеше да вещае разпад, егоистично дърпане на чергата и в края на краищата още по-голяма беднотия, плюс разруха. Особено за по-малките държави в съюза, начело с Унгария, където привържениците на Орбан може би щяха да ликуват, но опонентите му със сигурност щяха да стягат редици и да нарастват.
Още повече, че седмица след драмата миналия четвъртък премиерът бе отново зашлевен - той обяви след инфарктния съвет, че в замяна на „отстъпката му“ Джорджа Мелони била обещала да включи неговата партия „Фидес“ в ръководената от нея група на консерваторите в Европарламента. Но впоследствие се разбра, че работата се била разсъхнала, тъй като в името на преизбирането на Фон дер Лайен начело на ЕК след общоевропейския вот през юни, консерваторите смятали да се обединят с хората на Европейската народна партия. Те обаче не искали и да чуят за Орбан...