СЗО го постави в Топ 10 на най-опасните патогени
Рядък, но изключително опасен, увреждащ мозъка вирус, за който все още няма лечение, предизвика паника в южната част на Индия през последната седмица, след като уби 11 души. Над тридесет са поставени под карантина или се борят за живота си в местни болници. Сред жертвите на патогена, наречен Нипа, е и медицинска сестра. Още пет смъртни случая се проверяват за възможна връзка с вируса.
Властите в страната са принудени да се борят едновременно за овладяването на епидемията и нарастващия страх сред гражданите, подхранван от слухове и фалшиви новини в социалните медии.
Въпреки първоначалните уверения, че заразата е успешно ограничена, тя продължи да се разпространява и предизвика безпокойство в епицентъра на епидемията – крайбрежния град Кожикоде, в щата Керала, където хора с различни симптоми щурмуваха болниците, за да се уверят, че нямат Нипа. Властите се принудиха да търсят помощта на частни болници, което даде основание на някои медии да обявят, че Керала е в състояние на паника. Описват се дори случаи, в които медицински персонал отказва да се грижи за болни пациенти, а шофьори на линейки - да карат трупове на починали в крематориума, поради страх от заразяване.
Случаят на 31-годишната медицинска сестра Лини Путусери, която се е заразила, грижейки се за пациент с Нипа и по-късно почина, разтърси страната. Младата майка не е успяла дори да се види за последно със съпруга си. Малко преди да си отиде, тя му пише бележка от изолатора в държавната болница, молейки го да се грижи за двете им деца и да ги вземе със себе си в Бахрейн, където работи. “Мисля, че ми остава още малко. Може би няма да успея да те видя отново. Съжалявам! Грижи се за децата, не ги оставяй сами, както баща ми правеше навремето”, пише Лини.
Първите жертви на Нипа бяха докладвани на 19 май от семейство в Кожикоде, след като двама братя на възраст между 20 и 30 години и 50-годишната им леля починали от вируса. 56-годишният баща е в болница в критично състояние. В имота са открити загинали и всичките зайци, отглеждани за храна от семейството.
В петък Индийската медицинска асоциация предупреди, че въпреки широкото отразяване в медии и социални мрежи, голяма част от информацията за Нипа е преувеличена или направо невярна.
До момента е известно, че Нипа се предава на хората от животни, като прасета и прилепи, както и от човек на човек, посредством заразени течности. Виновни за епидемията в Индия са именно плодовите прилепи.
Вирусът е в списъка с 10-те приоритетни заболявания, които СЗО определи като потенциални причинители на бъдещи епидемии. Toй е идентифициран за пръв път преди две десетилетия. Оттогава над 300 човека са диагностицирани като носители, а повече от 100 са починали.
Проф. Ива Христова:
Няма опасност да дойде у нас
Нипа се отличава със 70% смъртност при хората, което е изключително висока смъртност, сравнима с тази на Ебола. Все още няма разработена ваксина срещу вируса, няма и специфично лечение, а само подържаща терапия. Това обясни пред “Труд” проф. Ива Христова, зам.-директор на Центъра по заразни и паразитни болести. “Вирусът засяга животни и хора. В случая с Индия гостоприемникът е установен, това е плодовият прилеп. За първи път е идентифициран в Малайзия през 1998 г. Разпространява се с региона на югоизточна Азия - Сингапур, Бангладеж, Индия, Тайланд. При първата епидемия преди две десетилетия се оказа, че свинете са междинен гостоприемник, но при следващите няма установен такъв. През 2004 г. имаше голяма епидемия в Бангладеш и тогава се доказа, че вирусът се разпространява чрез заразен от приносителя палмов сок. Патогенът може да се предава от човек на човек, особено в болнични условия”, посочи проф Ива Христова. По думите й, в някои случай заболяването може да протече и безсимптомно, но при една част от болните се проявява с респираторна инфекция и при една малка част - енцефалит. “Именно при тези тежки форми смъртността достига 70%”, обясни епидемиологът. За сравнение, Испанският грип има смъртност от порядъка на 15%.
Според проф. Христова, няма опасност вирусът да предизвика епидемии извън специфичния си ареал, например в страни като България, тъй като разпространението му зависи от приносителя - прилепите. “Възможно е да стигне и до други места, разпространявайки се от човек на човек, но това не може да предизвика голяма епидемия”, поясни тя.
По думите й, подобни вируси в нашата страна могат да се появят само инцидентно, например да бъдат внесени от хора, които са били там на почивка или по работа.