Кампанията за отминалите избори очаквано навлезе и в съдебната система в светлината на предстоящите назначения на нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС). Често изхождайки от своя дневен ред, политически фактори вземат становища – кое от кое по-екстравагантни, но и очевидно конюнктурно мотивирани. Конституционното право, което смело може да се нарече „най-политическото право“, не може да стои встрани от тези въпроси и да остави нещата на политическата целесъобразност. Особено когато се касае до неговия централен предмет – обществените отношения, свързани с упражняването на публичната власт. Все пак, Конституцията като акт, регулиращ властта и механизмите за осъществяването ѝ, създава предвидимост, легалност и легитимност, изключвайки волунтаризма и политическите претенции за истина от последна инстанция. С други думи модерният български конституционализъм и върховенството на правото не допускат претенции на когото и да било за произвол като средновековното право на първа брачна нощ, а публична власт следва да се формира и упражнява единствено съобразно Конституцията. Какво казва Основният закон по този въпрос? Може ли ВСС да вземе такива важни и съдбовни за съдебната система решения? А и трябва ли?
Юридическите аргументи
Държавните органи реализират публична власт. Техните правомощия, наричани още компетентност, се различават съществено от субективните права на останалите правни субекти. Правомощията на органите са едновременно техни права и задължения. Докато един гражданин може да се възползва или не от правото си да изразява религиозните си възгледи, то прокурорът не би могъл да откаже да внесе обвинителен акт с аргумент, че Венера е в осмия си дом или че ретроградният Меркурий не предвещава осъдителна присъда. В теорията без особени възражения се поддържа разбирането, че държавните органи не могат да откажат да упражняват предоставените им правомощия[Стойчев, Стефан, Конституционно право, София, 2002 г., стр. 284-285.]. Така Народното събрание „не може да откаже да законодателства, а съдът не може да откаже правосъдие и т.н.“[Пак там.].
Тезата защо ВСС няма легитимно право да упражнява правомощията да предложи на президента да назначи главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС беше изведена в публичното пространство с откровен политически привкус и бе аргументирана с това, че ВСС е с изтекъл мандат. „ВСС не е легитимен да взема подобни решения, тъй като няма пълномощия“, твърдят застъпниците с подобно разбиране. Това виждане е погрешно.
Въпросът за това какво се случва, ако мандатът на конституционен орган е приключил, но органът, осъществяващ конститутивни функции по отношение на него, не е избрал нов състав, беше отнесен към Конституционния съд във връзка с приключилия от „незапомнени“ времена мандат на инспекторите в Инспектората на Висшия съдебен съвет. Обсъждайки внимателно проблема, Конституционният съд достигна до Решение № 12 от 27 септември 2022 г., в което след сериозни дискусии прие, че е конституционно недопустимо да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав. Според Конституционния съд с изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектор.
Актът на Конституционния съд решава частен случай в рамките на големия проблем пред конституционния ред в държавата с дълбоката политическа криза, довела до невъзможността за формиране на състава на редица висши държавни органи. И по мое мнение, КС абсолютно еднозначно извежда един общ конституционноправен принцип, който по аналогия вече се прилага и по отношение на ВСС от повече от година за всички останали правомощия на кадровия орган. Затова и е крайно неясно защо според застъпниците на тезата за „нелегитимния ВСС“ той може да упражнява всички останали свои конституционни правомощия, но не и тези по избор на т.нар. „трима големи“ в съдебната власт. Подобна теза е лишена освен от житейска и от правна логика, тъй като няма публичен орган в държавата, от чийто кръг от правомощия да се изключват определени функции само защото това не се вписва в политическия дневен ред. Затова и решението на КС е от голямо значение не само за доктрината, но и практически решава някои дълбоки проблеми на властта. И означава само едно – че българската конституционна система чрез това решение на КС е „имунизирала“ редица държавни органи от възможността „вирусът“ на политическата криза да се прехвърли върху тях и да има „пандемичен ефект“ върху българската държавност.
Поради това настоящият състав на Висшия съдебен съвет, като легитимен конституционно установен висш държавен орган, който реализира в пълнота всички свои конституционни правомощия, не само може, но и е правно задължен да предложи на президента на Република България да назначи главен прокурор и председател на ВАС, при наличието на законовите предпоставки за това. Изтеклият мандат на кадровия орган не е пречка за това.
Политическите аргументи
И все пак, за да бъде пълна картината, следва да бъде обърнато внимание на политическите критики относно процедурата за избор на главен прокурор и председател на ВАС. Те се вписват в контекста на цялостното намаляване на доверието в българските институции от страна на гражданите и усещането за липса на справедливост. Оставяме настрана персоналните политически атаки към фигурата на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, както и призивите от сорта на това да се блокира процедурата (все едно се блокира „Орлов мост“). Чуват се и възгласи в духа на Лев Толстой, че „там, където има закон, има несправедливост“ (макар и както се досещаме неакадемично концептуализирани) с твърдения за изначална нелегитимност на всяка една процедура. Към тях обаче е по-добре да се отнасяме с разбиране и снизхождение. Заслужава внимание тезата, че един нов ВСС, който би трябвало да предложи „тримата големи“, ще бъде натоварен с по-голямо доверие, заради което процедурата трябва да се спре по политическа целесъобразност.
Призивите за това нов състав на Висшия съдебен съвет да предложи главен прокурор и председател на Върховния административен съд са политическа авантюра, която може тежко да делегитимира цялата съдебна власт от гледна точка на конституционните основания на пълномощията ѝ. Замислете се. Висшият съдебен съвет – органът, назначаващ всички съдии, прокурори и следователи, е с изтекъл от над две години мандат, като част от състава му дори не е запълнен. Наред с това главният прокурор, а предстои и председателят на Върховния административен съд, също не са в конституционен мандат. Като добавим пълномощията на Инспектората на ВСС, актуални към момента на последната победа на националния отбор по футбол (или може би не чак толкова назад във времето), ще получим картината на една съдебна власт, чиято легитимност е разклатена и в допълнение включва и липса на конституционно установен мандат на председателя на висшия държавен орган в системата на административното правораздаване. Проблемът може да бъде решен с избор на нов ВСС, но къде са политическите гаранции, че това ще се случи в обозримо бъдеще? Поне на пръв поглед такива няма, тъй като нямаме налице нито стартирала процедура, нито дори заявка, че такива ще бъде открита.
Заслужава да се припомни, че мнозинството за формиране на правителство (каквото не може да бъде избрано след поредица от парламентарни избори) съгласно Конституцията е обикновено, т.е. повече от половината от присъстващите народни представители. За избор на членове на Висшия съдебен съвет то е квалифицирано – две трети от депутатите, като задълбочаващата се парламентарна криза не дава отговор на въпроса как ще се формира подобно мнозинство. От друга страна – съдебната власт е независима и следователно избирането на нов ВСС изначално трябва да бъде отделено политически и концептуално от формирането на парламентарно мнозинство. В противен случай се създава лошо впечатление. Поради това бъдещото несигурно събитие, каквото е избирането на нов състав на ВСС, не е аргументирано основание за отлагане на процедурите по избор дори по целесъобразност.
За Прокуратурата на Република България избирането на нов главен прокурор ще означава окончателно излизане от институционалната криза, породена от опитите (в т.ч. посредством противоконституционните изменения в Основния закон от декември 2023 г.) за засягане на нейната независимост и поставянето ѝ под партийно-политическо влияние. Стабилизирането на прокуратурата е процес, който вече е в ход и ще бъде окончателно завършен с назначаването от президента на нов главен прокурор. Това не само ще даде на магистратите в системата нужното спокойствие и предвидимост, за да работят, но и може да даде цялостен тласък за засилване на работата по приоритетни направления, да обезпечи методическа помощ, както и да започне големите разговори по наболели въпроси, които оставени нерешени за системата с година, вече започват да се роят под напора не все по-новите престъпни механизми.
От lex.bg
Николай Николаев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има докторска степен и е преподавател по конституционно право.
През 2019 г. Николай Николаев става магистрат след конкурс, като след задължителното обучение в Националния институт по правосъдие започва работа като младши прокурор в Софийската районна прокуратура.
От март 2024 г. е говорител на Софийската районна прокуратура.