За да саботират ски туризма, зелените вече десетилетие блокират създаването и разширяването на изкуствени езера в планините – използващи се за изкуствен сняг и гасене на планински пожари
Пожарът в Кресненското дефиле засегна 16 000 декара, като към момента още не е загасен. Подножието на Пирин в общините Симитли и Кресна е залесено от смесена гора, като по-голямата част е иглолистна – над 10 000 декара. Огнената стихия вече предизвика евакуация на село Ощава.
Защитена зона „Кресна“ е обявена през 2008 г. като своеобразен буфер на резерват „Тисата“. Той е създаден с цел опазването на най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна не само в България, но и в цяла Европа.
Наблюдавайки щетите от пожара, еколозите от коалиция „За да остане природа в България“ отново се опитват да печелят политически дивиденти и да притискат институциите за държавни пари. Лесовъдът Тома Белев, нашумял наскоро със спечелената през 2007 г. поръчка за 2,1 млн. лв. за очертаване на зоните по НАТУРА 2000, довели до скандала в Калиакра, коментира:
„И в предишния, и в настоящият финансови периоди настоявахме и предлагахме с европейски средства от ПРСР или от ОПОС да се закупят въртолети за борба с пожарите. И тогава, и сега, властите не ни чуват и се храчат парите за наземни временни мерки. В планинските и хълмисти райони на България средствата за борба с пожарите от въздуха са най-смислено разходваните средства (оригиналните правопис и пунктуация са запазени).“
Твърдението на Белев обаче, противоречи на дългогодишните успешни усилия на коалиция „За да остане природа в България“ да блокира противопожарните мерки в природен парк Витоша и национален парк Пирин, особено по отношение на разширяване на изкуствените езера в планините. Същите езера през зимните месеци се използват за производството на технологичен сняг за ски спортове в двата курорта, срещу които Зелените водят 10-годишна война. Резултатът е, че към днешна дата, при пожар във високите части на Витоша и Пирин, гасенето ще бъде изключително затруднено, поради липса на вода – без значение дали то се извършва с наземни или въздушни средства.
Не по-различна е ситуацията и в Рила, където надеждата за разрешаване на проблема е още по-илюзорна. Плановете за управление на парковете Пирин и Витоша са създавани от Зелените с ясната цел да се саботира каквото и да било развитие на дейности в планината, но поне са юридически издържани. При воля на държавата (каквато очевидно липсва), институциите могат да създадат водоеми или да разширят стари водоеми. Планът за управление на парк Рила не просто блокира всякакво развитие на дейности в планината, но и създава юридически хаос. Дори утре институциите да решат да създадат изкуствени водоеми за гасене на горски пожари в Рила, вероятно ще трябва да съберат половината юристи в България, за да измислят как да го направят – и пак не е сигурно, че ще може.
Междувременно, опасността от пожари в Рила, Пирин и Витоша се повишава паралелно с повишаването на интереса на българи и чужденци към пешеходния планински туризъм през лятото. Макар точна статистика за туристите в парковете през лятото да не съществува (поне на хартия, в плановете за управление, Зелените са забранили и организирания пешеходен туризъм), от статистиката на областно ниво може да се предположи, че през последните години летният планински туризъм е нараснал с между 200% и 300%. Тоест, опасността от предизвикани по невнимание от туристи пожари също се е увеличила между 2 и 3 пъти.
Правителствата на България упорито не разбират, че екологията и лесовъдството са отговорни професионални и научни сфери, в които най-лошият възможен сценарий не е „наши“ хора да откраднат парите и някой триглав кълвач да умре. Делегирането на екологичните въпроси и сляпото доверяване на групата псевдо-еколози създава и ще продължи да създава все по-тежки екологични катастрофи.
И ако, опазил Бог, Рила, Витоша или Пирин пламне, тогава еднаква вина трябва да се търси както в корумпираните и некомпетентни псевдо-еколози, така и в държавниците, които вече 20 години са им делегирали пълната власт по екологичните и лесовъдски въпроси.
Ще трябват 50 години, за да се възстанови гората
Това е екологична катастрофа, категорични са в оценката си експерти, коментирайки пожара в Кресненското дефиле. Това е най-големият пожар на територията на Югозападното държавно предприятие и един от най-големите в страната.
Тези територии, които се намират на Източния склон на дефилето, са опустошени от огнената стихия. Огънят унищожи и животински видове.
Щетите засега се пресмятат за над 15 милиона лева. Специалисти смятат, че ще са нужни около 50 години, за да бъде възстановена гората, такава каквато е била допреди 5-6 дни…