Вицепрезидентът на Руската търговско-промишлена палата Владимир Падалко пред „Труд“: Българският и руският бизнес възраждат отношенията си

Забравихме вкуса на българската чушка

- Г-н Падалко, какъв е поводът за Вашата визита в София?

- В началото на годината направихме малко промени в нашата съвместна Българо-руска търговско-промишлена палата, учредена от националните палати на Русия и България. В това съвместно предприятие обновихме членската база, променихме малко структурата и разгледахме динамиката на нашите взаимоотношения и външнотърговските операции. Установихме, че за последните 5 години в тази динамика няма почти никакви промени във външнотърговските ни отношения. Структурата на износа е една и съща с тази отпреди 5 години. Общо взето износът от Русия за България на 80% представлява петрол и газ. За всичко останало остават само 20%.

Малкият и среден бизнес отсъстват и поради това се разбрахме с българските си колеги да променим тази ситуация. Можем да кажем, че българският и руският бизнес възраждат отношенията си.

- Тук сте с бизнес делегация от Русия. В каква сфера е зает този бизнес?

- Тази визита е специално ориентирана към промишлеността и строителството. За нас бе важно да имаме специализирана делегация, която предварително е установила контакти с България. Доведохме 20 руски компании, които вече имат партньори тук, с които са проведени преговори и бяха обсъдени конкретни проекти.

- Може ли да изброите някои от тях?

- На форума в София бяха подписани 9 документа. Девет от 20 компании намериха тук устойчиви партньори. Едно от споразуменията е между Българско-руската търговска палата и Международната кредитна банка, с което се обезпечава финансиране на компаниите, които са част от палатата. Бих искал да изтъкна и споразумението за създаване на фабрика за производство на капсули за кафе в Калужска област на Русия. Седем протокола засягат съвместно производство и строителство в България. Останалите 7 документа са за селскостопанско машиностроене, трактори, строителство на жилища и в сферата на торовете.

- В сряда руското МВнР реагира остро на приет от българския парламент документ, в който Русия е посочена като заплаха за нашата национална сигурност.

- По линия на бизнеса не виждаме никакви заплахи един за друг. Такива няма, напротив, имаме голям интерес към съвместна работа. Като бизнесмен няма да коментирам политически неуредици, но на форума в София бяха представители на министерството на икономиката на България, както и посланикът на Русия Анатолий Макаров. А това е сигнал към бизнеса, че икономическият блок ще ни поддържа да развиваме нашите проекти. Можем да кажем, че българският и руският бизнес възраждат отношенията си.

- А как се отразиха взаимните санкции на нашите двустранни отношения?

- Знаете, че Русия ограничи с контрасанкции редица български зеленчуци и плодове на руския пазар. Но вече се адаптирахме към тази ситуация, и руският, и българският бизнес. Намираме пътища, съобразени със санкциите. Действително преките доставки са забранени, но транспортът, туризмът, високите технологии извън петролно-газовия сектор, не са забранявани от никого, така че има множество направления, в които можем да работим заедно.

- В четвъртък руският президент Владимир Путин заяви, че целта на новите американски санкции е да изтласкат Русия от енергийните пазари на ЕС. Смятате ли, че това е възможно?

- Действията на нашите американски партньори говорят именно за това. Но въглеводородите американско производство са много скъпи и в крайна сметка това ще бъде за сметка на потребителя. И то при положение, че на пазара има руски нефт и газ на съвършено различни цени. Няма никаква икономическа целесъобразност, това е чиста политика. Така че ние не се боим от това пазарът да определя кой какво и на каква цена ще купи.

- Проектът за газопровод „Турски поток“ е на път. Каква е вероятността България да получава газ през него?

- Проектът има две разклонения. В момента се строи Русия-Турция. Второто разклонение - ще има ли такова или няма да има, ще видим в бъдеще. Засега работим по задълженията с Турция и там ще бъде доставян газ в тези обеми, които са нужни на турската страна.

- А какви продукти от България недостигат в Русия? Руснаците отвикнаха ли вече от българската продукция?

- Да вземем например български бизнесмен, който ни предлага биоторове, които повишават количеството на реколтата - с удоволствие. Имаме ръст на жилищното строителство и поради това са ни нужни асансьори. Друг бизнесмен ни предлага асансьори, българско производство. Разбира се, че сме забравили, че някога у вас са се произвеждали асансьори, но този бизнес може да се реанимира.

Иначе у нас в магазина няма нито българско сирене, нито хубаво вино, нито български чушки. От тях остана само марката. Пише българска чушка, но това е само бренда, вкусовите качества ги забравихме.

- А откъде внасяте чушки? От Турция?

- От Турция и от други места.

- Има критики към руската икономика, че е ориентирана предимно към износ на въглеводороди.

- За мен това е философски въпрос. Ако в страната има много полезни изкопаеми, това е благо. Трябва правилно да се разпореждаш с тях. Ако в България имаше много петрол, газ, метали, щеше ли това да е добре за страната? Навярно да. Развиваме се устойчиво през последните 17 години. Има още много време - в бъдеще нещата ще продължават да се развиват. След като за това се говори, значи хората разбират, че има проблем и знаят как да го разрешат. В течение на времето нещата ще се оправят.

- Дълги години сте работил в Китай.

- С Китай имаме най-голям стокооборот и смятам, че близките години ще го увеличим неколкократно. Имаме огромна граница и нашите региони изграждат програми за сътрудничество. Например на Китай му е необходима соя, отглежда се у нас и след това се изнася за там. На нас ни трябват да кажем плодове. Действаме по същия начин, включително с помощта на съвместно производство. Проблемът е, че има отлично взаимодействие между нашите големи компании, но не между малкия и средния бизнес. Иначе отношенията между Русия и Китай са стъпили върху стабилна основа, от която никой няма нужда да се бои.

Нашият гост

Владимир Падалко е роден на 15 януари 1960 г. Завършва специалност Международни икономически отношения в Киев и в Пекин. Работи като представител на Руската търговско-промишлена палата (РТПП) в Шанхай, а след това е регионален представител за Източна Азия, базиран в Пекин. От април 2016 г. заема пост вицепрезидент на РТПП.

Тази седмица Владимир Падалко бе в София за Българо-руски инвестиционен форум, организиран от търговско-промишлените палати на Русия и България.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Георги Николов

Този уебсайт използва "бисквитки"