Биатлонът е сред най-комерсиалните престижни зимни спортове, което прави успехите в него много трудни. Не за норвежци, французи и германци, а за тези, които нямат на разположение стотици чифтове ски, подвижни лаборатории в помощ на ваксмайсторите и още куп технологични приспособления, които правят състезателя по-бърз и точен.
Може би това е основната разлика между сребърния медал на Владимир Илиев от световното първенство в Йостерсунд (Швеция) и най-големия успех в историята на биатлона у нас - олимпийската титла на Екатерина Дафовска, все още единствената от зимни игри. Преди 21 години в Нагано 23-годишното момиче от Чепеларе се оказа на върха в един не чак толкова комерсиализиран и доста „по-демократичен” спорт. При това начело на изключително силен български дамски отбор, който можеше да вземе още един медал от същото състезание, но Павлина Филипова остана четвърта.
Днес до почетната стълбичка се стига значително по-трудно. И отново няма как да постигнеш всичко сам. Възходът на мъжкия ни биатлон започна преди няколко години със значително подобрените резултати на Красимир Анев. А в края на кариерата си той се оказа така необходимата конкуренция, която роди качеството. Отношенията между него и Владимир Илиев не са особено приятелски - случваше се Анев да откаже да поздрави съотборника си, когато той се представеше по-добре. Но понякога точно такава атмосфера ражда големите постижения.
Не, че Илиев има нужда от кой знае колко, за да избухне. Трябва само да му влязат изстрелите. От години той е сред най-бързите в Световната купа при мъжете. Ските му вървят, независимо, че може би отстъпват по качество и подготовка на тези на Мартен Фуркад и Йоханес Тингес Бьо. Проблемът му е в стрелбата. Прекалено често асът на „Аякс” (Троян) пропилява мястото си на подиума с пропуснати мишени. По-рядко от веднъж годишно прави състезание с чиста стрелба и е сред биатлонистите с най-много навъртян километраж в наказателния ринг.
„Винаги съм бил бърз на ските, но много години поред стрелбата не ми се удаваше - призна Влади след финала на паметното състезание в Йостерсунд, когато се добра до второто място. - В спринта и преследването бях малко нервен, а сега стартирах без особени очаквания и постигнах такъв резултат! Вървях към този медал 15 години и искам да го посветя на всички треньори, които са работили с мен, а също и на моето семейство. В България много хора гледат биатлон, но ние скоро не бяхме ги радвали с кой знае какви успехи. Надявам се този успех да вдигне популярността на спорта още повече.”
При това дори в онзи ден не всичко бе перфектно - един от куршумите излезе от целта. Но сякаш бе ирония на съдбата, че най-добрия си резултат до момента Илиев постигна в индивидуалния старт на 20 км с четири стрелби, където точността има най-голямо влияние. Иначе стихията му е в спринта, но там максимумът досега е 5-ото място от Световната купа в Поклюка (Словения) преди три сезона. Отново с една грешка в стрелбата.
Световното сребро може да се окаже преломният момент в кариерата на Илиев и да се превърна в ключ към по-стабилно представяне на големите състезания.
„Световните купи не ми се получават от доста години, отдавам го на това, че имам голямо желание да покажа за какво съм подготвен - признава Влади. - В последните шест-седем години на големите състезания показвам, че съм готов. На всяко едно световно първенство бях готов за медал и оставах на един изстрел от медала. На олимпийските игри също бях много близко, но просто не ми се получи.”
Може би тъкмо спокойствието от вече спечеления медал ще позволи на Илиев да покаже най-доброто от себе си в предстоящите състезания. Също и задължителната тежка подготовка през лятото - на високопланинската база Белмекен, този път по-продължителна от обикновено. А през годината Влади улучи още веднъж - красивата националка Милена Тодорова. Може би това попадение е по-ценно и от световен медал...
Отново “сребърен” Спортист на годината
Изминалата година не донесе на българския спорт нито един световен шампион в олимпийска дисциплина и така за пръв път след 2016-а Спортистът на годината печели престижното звание със състезание, в което не е първи. Тогава среброто се оказа пак достатъчно, но от олимпиада - на лекоатлетката Мирела Демирева. Предната година пък Габриела Петрова бе избрана заради четвърто място в света и второ в Европа в тройния скок.
През 2017-а тенисистът Григор Димитров заслужи признанието с титлата в АТП финалите в Лондон, трофеи в още три турнира (включително в София и „Мастърса” в Синсинати), както и 3-о място в ранглистата на АТП. А миналата година Тайбе Юсеин бе безспорната №1 със световна и европейска титли в борбата.
За него
Не се щади, но и му трябва малко търпение
Изключително трудолюбив е. Не се щади и винаги се раздава за отбора. Дори се е налагало да бяга болен, само и само да помогне на другите. Дълго чакан успех. На две световни първенства все беше 7-и или 8-и, дори миналата година бях позагубила надежда, че ще стигне до медал. Непредсказуем е. Пожелавам му този късмет да го съпътства и в следващите важни стартове, а пък ние ще имаме търпението да го изчакаме. Но и самият той трябва да се въоръжи с доза търпение.
Екатерина Дафовска, олимпийска шампионка и президент на федерацията
Упорит и отдаден на отбора
Много е затворен като човек. В същото време е изключително целеустремен, упорит и отговорен - все качества ключови за постигането на резултати. Отборен играч е. Само заради съотборниците си е готов да участва. Никога не поставя себе си на първо място, раздава се за другите. Пожелавам му този медал да е само началото към още по-големи успехи.
Надежда Алексиева 4-та от олимпиадата Албервил '92
Не отстъпва на световните лидери
Владимир е фанатик на тема „спорт” - много е упорит и трудолюбив. Функционално е изключително силен и неслучайно в спринта не отстъпва на лидерите в световния биатлон. От години вървеше към този медал. А когато го взе си казах: „Най-накрая”! Досега можеше и 3, и 4 пъти да стане шампион, но все един изстрел го делеше от подиума. Този успех е и за целия български биатлон. Не можем да се сравняваме с големите отбори, които се движат с камиони от специалисти и подвижни лаборатории. Но точно в онзи момент на световното всички бяха на ниво, включително и ваксмайсторите ни. Надявам се да продължим с изненадите.
Николай Захаров, старши треньор