Актьорът Владимир Пенев е сред тазгодишните носители на отличието “Златно перо”, което се връчва вече 24 години в навечерието на Деня на българската просвета и култура 24 май. Призовете в сферата на театъра, литературата, музиката, изобразителното изкуство и журналистиката ще бъдат раздадени от 16 часа днес на тържествена церемония под куполите на “Ларгото” центъра на в София.
Годината, в която навърши 60, изглежда е много добра за Владимир Пенев. Той отпразнува рождения си ден с постановката “Бащата” в Народния театър, която се превърна в събитието на сезона на театралната сцена. Тя събра няколко номинации за “Икар” , а след два дни ще се бори и за “Аскеер” за главна мъжка роля на Пенев, и за режисура.
Сюжетът от френския драматург Флориан Зелер потапя главния герой Андре, болен от Алцхаймер в един свят с разклоняващи се самоличности. Макар в каста да влизат имена като Юлиан Вергов и Теодора Духовникова, който е гледал “Бащата” знае, че те са по-скоро фон на един солов спектакъл, в който Пенев разгръща всичките си таланти. Той толкова се вживява в образа, тоест във всичките си образи в постановката, че за да е по-автентично пуска голямата брада, с която го виждаме напоследък.
През тази година той получи още едно отличие - “Св. Св Кирил и Методий” - огърлие от президента Румен Радев.
През последните години Пенев преживява нещо като възраждане не само на сцената, но и в живота. Той рязко свали 20 килограма, смени имиджа с на моменти дори прекалено младежки като визия и поведение, и успя да спечели симпатиите и на по-младата публика.
В момента зрителите го виждат всяка вечер с докторска престилка в сериала “Откраднат живот”, където от есента влезе в ролята на новия шеф на болница “Св. Кирил”.
Ако и до днес чувате някой да го нарича Попето, то е заради ролята му на полицай в “Под прикритие”, която му донесе огромна популярност. Комисар Попов беше от добрите в сериала, принципен и неуморим борец за справедливост, което го направи един от най-симпатичните образи. Сред другите му по-запомнящи се роли в последните година са в сериала “Четвъртата власт”, Love.net и “Привличане”.
Владо Пенев е роден в София, на която от миналата година вече е почетен гражданин, в семейството на Никола Пенев, журналист от вестник “Земеделско знаме”. Той умира, когато Владо е само на четири месеца и по-късно израства между четири жени - майка си, баба си, сестра си и леля си.
Средното си образование Пенев получава в 8 СОУ “Васил Левски”. От 1982 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф. Николай Люцканов във ВИТИЗ.
Разказва, че освен там, кандидатства и с история в Софийския университет. След като го приемат и в двата университета, избира къде да учи по нестандартен начин - измерва крачките от дома си до двете учебни заведения и установява, че по-краткото разстояние е до ВИТИЗ. И се записва там.
От 1985 до 1992 г. е в състава на Младежкия театър, след това е в трупата на Народния театър. От 2003 г. играе в състава на Малък градски театър “Зад канала”.
Измежду многобройните му награди са “Златна маска” на Международния театрален фестивал “Охридско лято”, “Икар” и “Аскеер” за ролята си в “Мъртвешки танц” (2007), “Аскеер” през 1996 г. за ролята на мъжа от “Нирвана” и “Икар” за главна мъжка роля за “Скъперникът” през 2014 г.
Пенев се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали от края на 80-те години. Първият филм, за който дава гласа си, е румънски. Участва и в синхронния дублаж на “Мисис Даутфайър”, който е първият, направен специално за телевизията. По-известен е с работата си по американски сериали като “Досиетата Х”, “Монк”, “Двама мъже и половина” , “От местопрестъплението: Ню Йорк”, “Отчаяни съпруги”. През 2013 г. получава наградата Дубларт за цялостен принос.
Дори и да сте гледали само едно негово интервю, не може да не е споменал неговата вечна спътница Марта Вачкова. Историята им започва като младежка любов, а след това дълги години са неразделни приятели. Напоследък се говори, че са подновили връзката си и живеят заедно в Етрополския Балкан.
Любовта им пламнала из кулоарите на ВИТИЗ и едва не минали под венчило. Към него се опитвал да тласне младите и самият Григор Вачков, който много харесвал избраника на дъщеря си. Бащата на Марта виждал идеалния зет в лицето на Пенев.
“Баща ми го обожаваше, душата си даваше за него. Владо казваше, че първият му мъжки контакт със зрял човек, който го е допуснал до себе си, е с баща ми”, разкрива Марта.
Тогава обаче двамата се разделят и Пенев се запознава на снимачната площадка с бъдещата си съпруга Мария. Ражда им се дъщеря през 1990 г,, но по-късно двамата се развеждат след 10 години брак.
Министърът с колелото
Малко след като идва голямата популярност покрай „Под прикритие“ Владо Пенев е назначен за служебен министър на културата в правителство на Марин Райков. Мандатът му мина без скандали и той стана известен като министърът с колелото, защото отказа да ползва служебна кола и се придвижваше до жълтите павета с костюм и на две гуми.
За него
Повлия ми да стана актьор
През 1999 година, когато още се чудех дали искам да бъда актьор нямаше интернет, нямаше толкова сериали и кино и единственият начин да опознаеш актьора беше като ходиш на театър. Избрах си 4-5 постановки, на които да отида не само като зрител. В две от тях Владо Пенев изпълняваше главната роля, запомних го и ми направи огромно впечатление. В голяма степен именно той натежа в решението ми да стана актьор.
Дарин Ангелов
Той е центърът на компанията
Владо е най-светлата част от моя живот, най-хубавото нещо, което ми се случи. Той не иска хората да знаят кога е в беда или в тежък период, изживява си всичко вътрешно. Владо е винаги лъчезарен и е центъра на компанията, забавлява всички. Мъжко момче е. Той за миг не помни лошото и обидата, и не остава в него.
Марта Вачкова
На сцената е гениален
Владо Пенев е изключително зареждащ човек, позитивен, както сега е модерно да се казва. Умее да обяснява нещата с много въображение. Аз имам две представления, в който участвам под неговата режисура и смея да твърдя, че той е гениален български актьор. Той е топ гъзар не само като начин на обличане, като поведение и актьор – цялостната му личност е такава, на един топ гъзар. Благодарен съм, че ми е приятел и че допуска аз да съм му приятел.
Юлиан Вергов