За 9 години са дарени десетки медицински апаратури, оборудване, транспортни средства за близо 1 млн. лв. в помощ на хиляди бебета и деца
Българите сме много силни, но индивидуализмът ни пречи
На 28 септември пред Катедралата във Варна предстои поредното издание на благотворителната кампания „Аз вярвам и помагам“. От 9 години чрез нея са събрани тонове капачки и солидни парични дарения, с които са закупени техника и оборудване за детски клиники във Варна, за Центъра за спешна медицинска помощ и Районния център по трансфузионна хематология. За първи път тази година кампанията се фокусира върху национална цел – да насърчи доброволното кръводаряване. За мисията да работиш безвъзмездно в полза на обществото, за предизвикателствата и за това нормално ли е човешки животи да се спасяват с дарения на капачки, разговаряме със създателя на кампанията Владислав Николов.
- На 28 септември от 9 до 14 часа пред Катедралния храм „Свето Успение Богородично“ във Варна предстои ново издание на кампанията за събиране на капачки и монети от 1 ст. до 2 лв. Коя поред е тя и на каква кауза е посветена, г-н Николов?
- Това е 12-ото поред благотворително събитие. Освен капачки и стотинки, събираме и парични дарения, по традиция ще има и благотворителен базар. Надяваме се до 28 септември да е готова втората детска линейка, специализирана за бебета, която е закупена с усилията на всички дарители. Новата кауза, за която работим, е национална и е насочена към осигуряване на мобилни пунктове за кръводаряване. Първият в страната работи от година във Варна. Следващият ще е за област Пловдив и ще обслужва както града, така и Смолян, Пазарджик, Кърджали и много други населени места, осигурявайки така нужните на хиляди пациенти кръв и кръвни продукти.
- Какво Ви провокира да разширите кръга на дарителските инициативи, които досега бяха насочени само към болници, лекуващи бебета и деца?
- Самият аз съм кръводарител. Знам колко тежко и нелепо е близки на нуждаещи се от кръвопреливане пациенти да звънят и да молят за две банки, сякаш стресът от ситуацията не е достатъчен. Конкретният повод да приемем тази кауза бе тежък случай с родилка от Търговище миналата година. Жената получи животозастрашаващия ДИК-синдром, лекарите трудно я стабилизираха, транспортирана бе във Варна, където техни колеги спасиха живота й. Но имаше нужда от големи количества кръв. Роднините й се обърнаха към „Аз вярвам и помагам“, за да стигне апелът им за помощ до повече хора. Тогава навлязох в детайли и разбрах колко голям е проблемът с безвъзмездното кръводаряване навсякъде в страната. Това роди идеята да помагаме и за популяризиране на кръводаряването чрез мобилните пунктове, които достигат и до малките населени места. У нас стават все повече катастрофи и различни тежки инциденти, а дарителите намаляват. От една страна това се дължи на факта, че хората пият все повече лекарства. От друга, много малко млади хора са наясно колко важно е безвъзмездното кръводаряване. Затова, освен каузата за осигуряване на мобилни пунктове, имам амбицията на направим информационна кампания в училищата. И когато навършат пълнолетие, младежите доброволно да даряват кръв като първи символичен жест за принадлежност към обществото.
- В кампаниите помагат много доброволци. Млади хора включват ли се?
- Да, макар че голяма част от младежите още не приемат доброволчеството като част от житейския си път. Голямата ни сила са децата между 10 и 16 г. Щастлив съм, че и много родители дават добър пример – идват с малки деца, дори с бебета, за да помагат в кампаниите. Чест и почитания към тях, че възпитават така децата си.
- Догодина „Аз вярвам и помагам“ ще навърши 10 години. Кое Ви провокира да започнете и защо се спряхте на капачките? Не са ли те твърде евтини, когато се предадат за рециклиране?
- Идеята беше да изберем нещо, което в ежедневието си хората лесно и достъпно да могат да съхранят, за да участват в благотворителност. Преди това аз и моите съмишленици сме участвали в кампании за събиране на хартия, но това е трудоемко и нерентабилно. Капачките наистина са с малка себестойност, но без усилия могат да се приберат, съхранят и предадат. Равносметката до момента е предадени за рециклиране над 320 тона. Очакваме на 28 септември количеството да се увеличи с поне още 20 тона, въпреки че вече капачките се отделят по-трудно от шишетата. Днес те вече са предимно символ, защото имаме продукти с кауза – вода, детски солети, боза, юфка, пица и др., които отвориха ново голямо поле за благотворителност. От всеки продаден такъв продукт производителят заделя част от прихода за кампанията. Много компании ни подкрепиха в тази инициатива, даряват се десетки хиляди левове.
- Колко партньори имате?
- На пазара вече се продават двайсетина продукти с кауза, но има и фирми, които правят директно парични дарения. Помагат ни и много физически лица. Сред тях са десетки младоженци, дори родители, които даряват събраните суми за подаръци за рождени дни или кръщенета на децата си. Това е голям жест, за който искрено благодаря.
- Каква е равносметката от кампаниите за тези 9 години?
- Първото дарение направихме на 14 юли 2016 г. в АГ-болницата във Варна с аспирационна система за торакален дренаж за 1800 лв. В края на тази година ще достигнем близо 1 млн. лв. за целия период. Само през миналата година сме дарили 410 000 лв. С тях бяха закупени първата детска линейка във Варна за Центъра за спешна медицинска помощ и първият в страната мобилен пункт за кръводаряване за Районния център по трансфузионна хематология. Тази година дарихме оборудване за 150 000 лв. на отделението по детската хирургия в МБАЛ „Св. Анна“.
- Какъв екип стои зад целия този труд и той напълно безвъзмезден ли е?
- От създаването на кампанията не е похарчена и стотинка от дарения за издръжка. Работим безвъзмездно в свободното си време. Екипът ни е многоцветен. В него има хора с различни професии - търговски представител, счетоводители, оптометристи, маникюристка. Моята лудост всички я знаят, аз искам да преобърна света, за да помагам, но е чудо, че тези хора вече 10 години ми вярват и работим заедно в полза на обществото. Поклон и на многото доброволци, които се включват в кампаниите! Без тях нищо нямаше да може да се случи.
- Многократно през годините сте сезирал за опити на измамници да печелят на гърба на кампанията. Секнаха ли тези прояви?
- Не. Често в навечерието на обявена кампания хора обикалят по търговските обекти, където се събират капачки и ги вземат от името на „Аз вярвам и помагам“. Прибират и монети, предназначени за кампанията. Преди дни получих поредния сигнал. Искам отново да предупредя: Ние нямаме екипи, транспортни средства, складови бази и не събираме капачки и монети освен по време на кампаниите пред Катедралата, където граждани, представители на фирми и институции сами ги носят. Не предавайте капачки и стотинки на такива емисари! Същото важи и за парични дарения, които ние събираме само в обявената във фейсбук страницата ни банкова сметка на „Аз вярвам и помагам“.
- Обществото ни днес е много разединено, политическите партии са в конфликти помежду си, някои са и в разпад. Скандалите валят, кризите се задълбочават. На този фон всяка следваща кампания на „Аз вярвам и помагам” бележи ръст. Благотворителността и милосърдието ли са лековете, които могат да обединят хората и в най-безнадеждната ситуация?
- Убеден съм в това, макар че дори и в благотворителността се разделяме. Вероятно това се дължи на факта, че дълги години сме били лъгани. Аз също съм участвал в кампании, в които е имало възможност някой да присвои пари. Направихме така, че при нас всичко е прозрачно и видимо. Затова „Аз вярвам и помагам“ се превърна в обединител. Голямо удоволствие ми прави да видя пред Катедралата всякакви хора – от дядовци, които са преживели Втората световна война и имат малки пенсии, до заможни хора със скъпи коли. Всички те носят капачки и предават монети. Идват и представители на политически партии опоненти, които в този ден са заедно в името на една полезна кауза. Чувствам се горд, че с усилията на всички тези хора „Аз вярвам и помагам“ е най-големият дарител на МБАЛ „Св. Анна“.
- Нормално ли е обаче в днешни дни в държава от ЕС хората да събират капачки, за да се осигури модерно лечение на бебета и деца и болниците да разчитат именно на такива жестове?
- Не е приятно. Би ми се искало да сме просто дарители, които лекичко да подпомагат здравните заведения. Да сме нещо като цвете в градината, а не да правим цялата градина. Не е нормално с дарения да се осигури първата във Варна специализирана детска неонатална линейка с транспортен кувьоз за 60 000 лв. Това се случва, защото проспахме дълги години. Много хора участваха в структурите на прехода и се облагодетелстваха лично, а за обществото не се мислеше. Моята роля е да се опитам да мотивирам хората, че картината може да се промени, защото промяната към добро зависи преди всичко от всеки от нас. Ако видим, че някой си хвърля фаса или боклука на улицата, или паркира на тротоара и пречи на комшийката с детска количка да премине, не бива да подминаваме, а да му направим забележка. Ние сме тези, които трябва да променят нещата, а не да чакаме държавата като абстрактна сила да регулира поведението ни. Нашата вяра и самоинициатива могат да променят живота ни и този на децата ни към добро.
- Оптимист ли сте, че това ще се случи?
- Да. Вярвам, че в живота има равновесие и след лошото идва хубаво. Ако днес е мрачно, ще дойде и слънчев ден, стига всеки от нас да е ангажиран. Българите сме много силни, но сме индивидуалисти и това ни пречи. Трябва да станем отбор. За това работя.
- Имало ли е момент, в който сте били на ръба да се откажете?
Разбира се. Егоизмът е присъщ на човека. Всеки иска спокойствие и винаги е по-лесно да ръкопляскаш на друг, който прави нещо хубаво. Но в такива моменти се сещам за децата, които се мъчат и страдат, за хилядите хора в беда. Тогава пренебрегвам „аз“ и си казвам, че сме „ние“. Защото в утрешния ден на улицата кой ще ми помогне? Обществото трябва да е полезно на себе си.
- Мотото на кампанията е „Продължаваме обединени!“ и хората наистина ви следват. Опитват ли се политически партии да ви вербуват?
Нормално е. Огромна отговорност е да оглавяваш безвъзмездно такава благотворителна кампания и хората да ти вярват, за което им благодаря. Немалко пъти са ми предлагали да се кандидатирам за кмет, за народен представител. Уважавам всеки, отправил такава оферта, но вярвам, че „Аз вярвам и помагам“ е много по-силна от всяка политическа организация. Затова нямам интерес към подобни предложения.
- Покрай кампаниите всеки път вадите необичайни находки от чувалите с капачки. Кои са най-необичайните?
Ще започна със смешните – използвани тестове за бременност, дамски превръзки, бебешки пелени, обелки от домати и банани. Чест и почитания на доброволците, които издържат на всичко това. Но има и опасни находки. Намираме ножчета – макетни, домакински, дори сатъри, също отвертки и използвани спринцовки. След като приемем торбите и чувалите с капачки, те отиват на една голяма транспортна площадка, където се сортират, преди да бъдат предадени за рециклиране. Невинаги тези опасни предмети се виждат и това е застрашава здравето и живота на хората, които работят на терен.
- Това на немарливост ли се дължи?
Най-вероятно, но има и злонамерени хора, които нарочно оставят такива предмети в чувалите. Моля ги от сърце, ако не харесват кампанията, да не участват и да не пречат.
- Тази година бяхте удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна“. С нея получихте и парична премия от 4500 лв., които веднага дарихте на каузата „Аз вярвам и помагам“. За пример ли го направихте?
- До този момент оценявах свършеното по спасените с дарените апаратури животи и по обажданията на щастливи родители. Но званието „Почетен гражданин на Варна“ за мен бе огромна чест. Това е най-висшата форма на оценка от обществото. Наградата споделям с всеки един участник в кампанията. За мен парите нямат стойност, ако не бъдат използвани по смислен начин. Затова час след като получих премията, я преведох по сметката на „Аз вярвам и помагам“. На мен тази сума не ми е нужна. Работя и изхранвам семейството си. Децата ми са здрави и щастливи. Тези пари са на обществото. Най-важното за мен е, че хората, които се зарадваха на наградата, припознаха в нея и себе си. Убеден съм, че всеки един от тях би сторил същото като мен.
Нашият гост
Владислав Николов е от Варна. Магистър е по "Строително предприемачество". Работи като търговски представител, има две малки деца. През 2015 г. създава първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносените бебета „Аз вярвам и помагам“. Началото поставя заедно с половинката си Антония Антонова и Георги Райнов, Рая Николова, Павлина Симеонова, Снежана Данова и Димитър Каров. От самото начало до днес безвъзмездно му помагат адвокат Васил Гошев и счетоводителят Ваня Добрева. За благотворителната си дейност тази година Владислав Николов бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна“.