Малцина вероятно помнят жестоката история на семейство Анчови от софийския квартал Чепинци, станали жертви на грабеж, придружен от нечовешки гаври. Две десетилетия жертвите на сатрапите от престъпната банда, изнасилили дъщерите пред очите на родителите им, чакаха окончателното съдебно решение. Дали почувстваха справедливост и усетиха, че правосъдието у нас помага и е в полза на жертвите на престъпленията? Не, категорично!
Една от причините за тягостното забавяне на окончателния край на казуса бе и лошия късмет делото да се падне при една от иконите на политизираните съдии у нас – Мирослава Тодорова, бивш председател на Съюза на съдиите в България. Днес Тодорова е горда, отдавна осъди България пред „правилния“ съд в Страсбург. Горда е и със своята наследница – съдийка Владислава Цариградска (наречена „г-жа Владка“ от Мартин Божанов - Нотариуса), правораздавала в Луковит, а от скоро в Плевен. И видимо кандидатка за слава или както наскоро я обяви един от феновете й – телевизионен водещ с картонче от „Държавна сигурност“ – „истинска звезда“.
Тези дни се разбра, че „звездата“ Цариградска е недоволна, че бе позабравена, два месеца след като обиколи няколко институции, където участва в предварително режисирани политически постановки и „удобни“ журналистически студиа. Заради това „звездната съдийка“ решила да пише десетки страници, които пратила на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. За това се разбра, „случайно“ от медии, собственост или свързани със скрития кукловод, както на ССБ, а така също и на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ - Иво Прокопиев, публикували писмото ѝ.
Самото писание на „звездата“ на политизирания Съюз на съдиите в България буквално лъщи от самозабравяне. Цариградска иска ВСС да й осигури хонорарите на висококвалифицирани адвокати, даже може още сега да се посочат имената им (същите, които пишат законопроектите за „реформа“ на правосъдието, които лансират политиците от ПП-ДБ) по купищата преписки и дела, образувани по нейни жалби, сигнали и т.н. В писмото си до ВСС Цариградска навързва всевъзможни твърдения, внушения и откровени манипулации, общото между които е прокарването на тезата, че у нас прокуратурата всъщност не е нищо повече от престъпна група. Досега подобни твърдения обикновено отправяха маргинални протестъри или лидери на екзотични партии, но сега вече написаното е дело на действащ съдия, който правораздава. И вместо да й бъде потърсена отговорност за грубо погазване на Етичния кодекс на магистратите, Цариградска претендира и иска Съдийската колегия да й гарантира вечен имунитет. (Добре, че в правомощията на кадровия орган не влизаше и канонизирането, защото „звездата“ щеше да поиска да бъде обявена и за „светец“.)
Дотук обаче с абсурдите, макар ситуацията наистина да минава всякакви граници на разумното. Поведението на Цариградска изобщо не е смешно, нито става въпрос за частен казус. Това е част от кампания, в която не само Цариградска, а шепата самозабравили се съдии от ССБ, целят тоталната разруха на прокуратурата, а оттам и на възможността на държавата да отстоява законността и защитата на интересите на обикновения човек спрямо корпоративен и всевъзможен друг лобистки натиск и диктат.
Какво цели писмото на Цариградска?
1. Разкритията за корупция в митниците и неадекватното поведение на бившия главен секретар на МВР, показаха истинското лице на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Никой не е очаквал, че брилянтното разследване на ДАНС и КПК ще достигне до подобни разкрития, докосвайки се до най-високите нива в политиката – Асен Василев, Бойко Рашков, Живко Коцев.
2. Не само българското общество, но и всички международни партньори на страната публично разбраха какво се крие зад мантрите на Христо Иванов за реформа в правосъдието и заканите на Кирил Петков и Атанас Атанасов „да сложим наши хора“ в службите – само и единствено корупция. В брой, със скъп часовник и пудел за разкош.
3. Заради 1 и 2, ПП-ДБ спешно имат нуждата от отклоняване на вниманието от разкритията в митниците. Най-удобно това може да стане, като на обществото отново се натрапят твърденията за връзки на действащи прокурори и съдии с Нотариуса, Еврото и т.н. Точно това се опитва да направи Цариградска.
4. Писмото й обаче има и други цели, освен сатанизирането на прокуратурата – защита на лобисткия проект на съдебен закон, прокаран скоростно от бившето ръководство на Министерство на правосъдието в лицето на Атанас Славов и заместниците му Емил Дечев и Юлия Ковачева. Точно заради това, макар на пръв поглед да е лишено от здравомислеща логика, Цариградска отправя клеветническото твърдение, че щом служебен правосъден министър е доскорошния заместник на главния прокурор, то животът и сигурността й са застрашени. Мария Павлова за втори път е служебен правосъден министър. Три пъти е била и заместник-министър на правосъдието в различни служебни правителства. Павлова е дългогодишен следовател, която е нападната вероломно от самозабравили се съдии, просто защото се страхуват, че лобисткият им законопроект за разправа с неудобните прокурори и следователи може да не бъде прокаран през служебното правителство.
5. „Владка“ Цариградска иска държавна репресия срещу всеки, който е дръзнал не просто да я критикува за политическото й и неетично поведение на магистрат, а дори и за това, че не е съгласен с позицията й като политизиран магистрат. Къде се е чуло и видяло в цивилизования свят – съдия да иска държавата да му осигурява адвокатска защита, да иска извънредни и персонални органи на власт, с които „звездата“ лично да си комуникира?! Какво, Цариградска и останалите членове на върхушката на ССБ, да не би да искат не просто да отсъждат, но и вече да обвиняват? Кой и защо точно я заплашва? Анонимни мейли получават хиляди служители на държавни институции, анонимни заплахи има почти ежедневно срещу съдебни палати, училища, молове и авто и ж.п. гари, до степен, че властите изобщо не им обръщат внимание, още по-малко потърпевшите правят пропаганда от това. Цариградска пропуска да уточни, че и към днешна дата се ползва с полицейска охрана.
6. Дали пък „звездата“ не се притеснява и от онези факти, които избягва да коментира. Никой не избира роднините си, нито може да носи отговорност за вината им, ако такава бъде доказана. Но фактите са такива – деверът на Цариградска е Ивайло Бировски, чиято последна присъда по наказателно дело е влязла в сила преди броени дни. Факт е, че брат му и съпруг на Цариградска – Марио Бировски, по прякор „Марио Бокса“, е добре известен в родния Плевен за участието си в престъпни групи, свързани с местния мафиот Камен Балбузанов – Куката. Това са факти и съдия Цариградска – Бировска няма как да ги отрече, нито да забрани тяхното разпространение, поне докато у нас не се е установила диктатура на болшевишките политизирани съдии от ССБ.
Повече от необходимо е обаче – Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет да пресече опитите за натиск и рекет, на който за пореден път са подложени от ССБ. Защото, рано или късно тази безпардонна арогантност ще доведе до невиждани щети върху правосъдието у нас. А хората все по-малко ще вярват на съдиите, особено когато ползват своята професионална същност за политически цели, обслужване на задкулисни и лобистки интереси и превръщането си в медийни „звезди“.