Владимир Николов, бившият капитан на българския национален отбор по волейбол, разказа любопитни моменти от живота си. Той е любител на видеоигрите. "В нашата природа е да играем. От малки играехме с приятели и си носехме компютрите. Събирахме се в нечий апартамент и правехме мрежа. Давахме възможност и на другите деца в квартала да играят, срещу съответната такса", сподели дългогодишният волейболист за предаването "Панорама".
В биографичната си книга "Високо", столичанинът разказва: "На 14-годишна възраст аз бях най-ниският в отбора и може би тогава е било моето "ниско". Бях посредствен разпределител и често пъти - даже резерва. Чувствах се като аутсайдер. Пораснах 10 сантиметра. Всички тренираха на мрежата, а аз тренирах на желязото, което държеше мрежата, защото нямаше място за мен в игрището, тоест аз тренирах извън игрището и това в продължение на година. След това пораснах и почнаха да ме броят за жив".
"В началото на 90-те години, времената бяха трудни и в общи линии волейболът ме спаси от улицата. Бях зает с волейбол и училище и нямах време за различни изкушения", добави бившият български национал.
Президентът на ВК Левски сподели, че най-щастливият му момент е раждането на децата му. Със съпругата си Мая имат четири деца. Две от тях - Александър и Симеон вървят по стъпките на баща си. Александър играе в Италия, а Симеон - в САЩ.
"Спортът дава едно чувство на принадлежност, което е свързано с чувство на гордост", каза Николов.
Той добави, че последният път, когато е плакал, е, когато Карлос Насар печели олимпийската титла в Париж. "Настръхнах и се разплаках от удоволствие да наблюдавам това момче. Почувствах се горд, че съм българин", сподели Николов, който определя себе си като модерен патриот.
"Патриотизъм е да обичаш своите повече от другите. Апостолът го е казал, дела трябват, не думи", добави още той.