Не посягайте на националния ни празник – Трети март, за който нашите предци са платили огромни жертви
Българите показаха, че като интелект, политическа зрялост и чувство за национална отговорност са несравними с нивото на примитивните ни и продажни политици
Въпреки указанията /знаем откъде/ за максимално скромно отбелязване на Трети март, огромна маса българи, стекли се на Шипка, Стара Загора и десетки градове, смазващо показаха, че не само в социологическите проучвания, но и на дело доказаха и категорично заявиха на управляващите: Не посягайте на националния ни празник – Трети март, за който нашите предци са платили огромни жертви! Това е първият извод, който следва да направим от тържествата.
На второ място, за да изпълнят разпореждането, дадено им отвън, управляващи и платени русофоби скалъпват тезата, че Трети март разделял българския народ. Пълен абсурд! Разделение сред едно общество има само, когато различните му части, приблизително равностойни по броя на поддръжниците си, отстояват различни позиции. Когато обаче съотношението не е 50 на 50 или поне 45 на 55 примерно, а над 70 процента са категорично за Трети март и само под два процента искат да го заменят с Деня на независимостта, за какво разделение може да става дума въобще!?
Трети март за пореден път разкри огромната пропаст, зейнала между управляващи и управлявани. За сетен път българите показаха, че като интелект, политическа зрялост и чувство за национална отговорност са несравними с нивото на примитивните ни и продажни политици.
Колкото и да е смущаващо, длъжни сме в третия си извод да признаем как отново българската общественост стана свидетел на впечатляващото посредствено ниво на политическата ни прослойка. Особено силно се открои историческата ѝ неграмотност. А историческите познания са задължителни за всеки, който влиза в политиката. Няма например никаква логика по време на официалните изяви, традиционните вечерни проверки или изразени мнения на политици да се споменава етническият състав на една имперска армия. Естествено и нормално е тя да включва всички етноси, влизащи в империята. А тъй като е невъзможно в една многонационална държава да се посочат всички населяващи я народи, чиито бойци са част от армията на империята, по-добре да не се споменава нито един етнос. Още повече, всеизвестно е, че имената, изписани на паметниците на загиналите войни, свидетелстват, че руската армия е най-многонационалната въоръжена сила в Европа.
Не само неточно, но и скандално е да се споменават румънците и сърбите сред освободителите на България. Вярно е – 35 хиляди румънски войни участват в обсадата на Плевен. Но тяхното участие е щедро възнаградено. Румъния получава хилядолетната изконна българска земя – Северна Добруджа.
Още по-скандално е в списъка на нашите освободители да се включват и сърбите. Потресаващо историческо невежество! Историческите свидетелства са смазващи. Сърбия се включва във войната едва след падането на Плевен, в края на 1877 година. По най-бързия начин успява да се справи с малките турски гарнизони в западните български земи и да замени турското робство в българските области Ниш, Враня, Пирот и Лесковец с ново още по-свирепо сръбско. А световно известно е, че най-голямото българско въстание по време на робството е Нишкото от 1841 година с над 20 хиляди въстаници. Само три години по-късно един от идеолозите на крайния сръбски национализъм Илия Гарашанин обявява в книгата си „Начертанието”, че Балканите са „отредени” от Бог за великия сръбски народ. За други етноси място няма. Веднага след тази изключително агресивна доктрина по всички западни български земи плъзва многобройна сръбска агентура, която с подкупи, шантаж и насилие убеждава българите да станат „прави” сърби. Срещу тази масирана сръбска националистическа вълна изключително остро реагират ръководителите на национално-освободителното движение Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев.
В края на войната сърбите фактически владеят четирите български области, но претендират за още българки земи, които да включват Видин, Белоградчик, Берковица, Годеч, Драгоман. За реализация на тези абсурдни амбиции те въоръжават няколко български села и внушават на българите да се съпротивляват на руските войни с искане за влизане в състава на малката сръбска държавичка.
За съжаление първият българин, който обяви сърбите като наш освободител бе най-известният русофоб и за още по-голямо съжаление български президент Росен Плевнелиев.
Е, при изнесените неоспорими факти, според които сръбските националисти „преместват” границата между българи и сърби, утвърдена през турското робство – река Българска Морава на 150 км на изток, сменяйки името й на Велика Морава, посърбявайки брутално няколкостотин хилядното население с хилядолетно българско национално самосъзнание, как господа, неграмотни български политици, да обявим един агресор за наш освободител?