Влошават се очакванията за българската икономика

Високата инфлация ще стимулира държавни служители да поискат индексиране на заплатите

Правителството възнамерява да увеличи държавния дълг с над 2/3 и въпреки това ръстът на БВП ще е скромен

Политиката за противодействие на инфлацията е със спорен ефект

Наскоро Министерството на финансите, Българската народна банка и Световната банка актуализираха прогнозите си за развитието на българската икономика. В момента е мисията на Международния валутен фонд, след която вероятно ще бъде направена ревизия на прогнозата им (настоящата е от октомври 2021 г. и предвижда през 2022 г. реален икономически растеж от 4,4% и средногодишна инфлация от 1,9%). През май се очаква прогнозата на Европейската комисия - според зимната ѝ версия, подготвена преди началото на военните действия в Украйна, реалният растеж е 3,7%, а инфлацията - 6,3%.
Общата тенденция на актуалните прогнози е за влошаване на очакванията - растежът на икономиката вероятно ще бъде по-бавен, а темпът на инфлация - по-висок. Във връзка с това възникват и неблагоприятни социални ефекти - намаляване на покупателна способност и затруднения при осигуряването на средствата за посрещането на базовите човешки нужди за нарастваща част от населението. Така според БНБ реалният растеж през 2022 г. ще бъде едва 2,1%, а инфлацията в края на годината ще бъде 9,6%.

Прогнозата на МФ

Министерството на финансите публикува Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2023-2025 г. Тя би могла да послужи като обосновка на очакваната в средата на годината актуализация на бюджета за 2022 г.

В досегашната прогноза МФ беше настроено най-оптимистично спрямо останалите институции, като очакваше растеж на икономиката от 4,8% в реално изражение. Тя беше обоснована с евентуално усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, които би следвало да дадат силен тласък върху инвестиционната активност в страната.

Политическата несигурност към момента е не е толкова значим фактор, както през 2021 г. Само че междувременно възникнаха други пречки пред инвестициите. Ускоряването на инфлацията и проблемите с доставките на суровини и продукти за междинно потребление създават несигурност и затрудняват бизнес планирането дори в краткосрочен период. Към тях трябва да се добавят войната в Украйна и санкциите спрямо руската икономика.

Българското правителство вече изрази готовност за пълен отказ от внос на природен газ от Русия. Споразумението за доставка изтича в края на годината. Изграждането на интерконектора с Гърция е планирано да приключи в средата на годината и след това той да позволява вноса от алтернативен на Русия доставчик - Азербайджан. Също така се обсъждат варианти за доставка от терминалите за втечнен природен газ в Гърция. Всъщност все още липсва информация дали е обезпечен достатъчен капацитет за цялостното заместване на руския газ. Неясно остава дали ще могат да бъдат осигурени необходимите количества за вътрешното потребление и при каква цена е възможно да се случи това.

МФ значително понижи очакването си за икономическия растеж (2,6%) и рязко повиши прогнозата си за инфлацията (10,4%). Всъщност дори този сценарий може да се окаже твърде оптимистичен. Важен елемент в новата прогноза е, че въпреки по-ниския реален растеж брутният вътрешен продукт по текущи цени се очаква да достигне 147,4 млрд. лв. тоест с почти 4,4 млрд. лв. повече отколкото през предходната прогноза. Това е важно от гледна точка на държавния бюджет, тъй като по-високият номинален размер на потреблението и доходите означава увеличаване на данъчните приходи.

Разходната част на бюджета също се очаква да се разшири. Вече е прието увеличение на заплатите на медицинските специалисти, за което в досегашния бюджет не са предвидени средства. Налице са искания за по-високи заплати на полицаите. Покачващата се инфлация и предизвиканата от нея загуба на покупателна способност ще стимулира и други служители на бюджетна издръжка да поискат индексиране на заплатите. Освен това ще трябва да бъдат покрити и разходите за бежанците от Украйна, за които беше прието и здравно осигуряване от държавния бюджет, а предстои вземането на решение за включването на децата в образователната система.

Значителен разход, който не е предвиден в настоящия бюджет, е заплащането за извършените през миналата година дейности на пътностроителните фирми, което за момента е предвидено в размер около 600 млн. лв., но вероятно ще трябва да бъде изпълнено изцяло до края на годината (общо около 1,2 млрд. лв.).

Въпреки тези аргументи обаче в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2023-2025 г. и приходната, и разходната част на сектор „Държавно управление” (т. е. отчитането на държавния бюджет на начислена основа) дори са намалени спрямо данните в действащия бюджет за 2022 г. По този начин дефицитът се свива незначително и остава 7,8 млрд. лв., но вече е 5,3% от очаквания БВП.

Освен това изглежда, че МФ изпитва проблеми при управлението на ликвидността (т. е. разполагаемите си средства). Според данни на БНБ към 8 април средствата по депозита на правителството и други депозанти при управление „Емисионно” са били 4,76 млрд. лв. Същевременно средствата на Сребърния фонд са били около 3,65 млрд. лв. (според данни на МФ към края на март). Освен това по тази сметка се отчитат и други фондове, които са с целево предназначение (фонд „Козлодуй”, учителски пенсионен фонд и др.). На 11 април беше реализирана емисия на държавни ценни книжа с номинална стойност 500 млн. лв. и така средствата във фискалния резерв бяха увеличени. Остава въпросът обаче дали извършените разходи през седмицата до 8 април (основно за пенсии) не са били за сметка на фондове, които не би следвало да са на разположение на правителството за общи нужди. Дали по този начин не се повтаря една порочна практика отпреди приблизително 9 години, в резултат от която в крайна сметка беше одържавен и похарчен резервът на Националната здравноосигурителна каса. Това са въпроси, на които е добре да отговори МФ.

Управлението на държавния дълг също трябва да се коригира. Скорошният неуспех на 10,5-годишна емисия показа, че инвеститорите не са склонни да влагат в толкова дългосрочен инструмент, при положение че в момента лихвените равнища се покачват поради нарастващата инфлация и промяната в политиката на централните банки. Добре би било да се помисли за възстановяване на емисиите на краткосрочни ценни книжа (с падеж до 1 година), тъй като те биха били по-привлекателен инструмент (рискът от спад на цените им е по-малък) и цената на финансиране би била по-ниска. Разбира се, това ще наложи увеличаване на максималния размер на емисиите през годината, но в крайна сметка е важно с колко ще се увеличи общият размер на дълга.

В това отношение бюджетната прогноза показва, че правителството предвижда в края на 2025 г. държавният дълг да достигне 55,7 млрд. лв. при 33,3 млрд. лв. в края на 2021 г. Следователно за периода на управление на настоящото правителство то възнамерява да увеличи държавния дълг с 22,4 млрд. лв. или с над 2/3 спрямо първоначалното му равнище и въпреки това икономическият растеж ще е скромен.

Световната банка

Световната банка също очаква растеж от 2,6%, но при по-различна структура на икономиката. Поради това очакваният темп на инфлация е 9,3%. Според СБ са налице рискове прогнозата за икономическия растеж да бъде ревизирана още надолу. Те могат да се реализират, ако войната продължи по-дълго или възникне нова вълна на COVID-19 при ниския дял на ваксинираните лица. Освен това сериозното забавяне на одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост и на оперативните програми за следващия период (2021-2027 г.) застрашават плановете на правителството за значително увеличаване на публичните инвестиции през 2022, което също допринася за по-неблагоприятните прогнози на растежа.

Според СБ бюджетът за 2022 г. показва отказ от консервативната политика, която беше типична през последните две десетилетия. Бюджетният дефицит вероятно ще надхвърли планирания от 4,1% от брутния вътрешен продукт, тъй като той се базира твърде оптимистична прогноза за реален икономически растеж от 4,8%. За това ще допринесе и програмата за приютяване на украински бежанци за сметка на държавния бюджет. Повече от 58 хил. граждани на Украйна са останали на българска територия към края на март, като 40 хил. от тях разчитат на държавна помощ за покриване на разходите им за настаняване в хотели.

Освен това през лятото се очаква актуализация на бюджета, която допълнително да увеличи бюджетните разходи. От друга страна политическата криза, която доминираше през почти цялата 2021 г., за момента е преодоляна чрез съставянето на коалиционно правителство от 4 субекта. От настоящото управление се очаква да предприеме структурни реформи в няколко области, включително правосъдието и борбата с корупцията.

Правителството и инфлацията

Всъщност политиката на правителството за противодействие на инфлацията е със спорен ефект. Увеличаването на текущите разходи и на бюджетния дефицит имат ясен проинфлационен ефект.

От друга страна беше иницииран мораториум върху цената на електроенергията за битови нужди, което имаше възпиращ ефект върху потребителските цени през първите месеци на годината. Подобни действия обаче не бяха предприети за природния газ и други енергоносители. Освен това така повишаването на цените само се отлага във времето.

От началото на октомври част от разходите на бизнеса за ток се възстановяват от държавния бюджет. Проблемът е, че при това не се изисква получателите на тази помощ да поемат ангажимент да не повишават цените за вътрешния пазар. Така някои фирми успяха да прехвърлят нарасналите си производствени разходи към своите клиенти чрез съответстващо увеличение на цените си, а същевременно получават и компенсации заради цената на тока. Производителите за външния пазар могат да изнасят при по-ниски цени, отколкото биха го правили без помощта, и по този начин се субсидират фактически чуждестранните потребители за сметка на българския бюджет.

Поради тези аргументи е необходимо да бъде направена подробна оценка на въздействието на тази мярка и евентуално да бъдат предприети действия за повишаване на ефективността є. Възможно е да се окаже, че всъщност спестените разходи за клиентите на получателите на тези помощи са значително по-малки отколкото са изразходените средства. Проблемът е, че цените вече са повишени, а движението им в обратна посока обикновено е много по-трудно.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Димитър Чобанов, финансист

Този уебсайт използва "бисквитки"