Заместник-председателят на ВМРО Искрен Веселинов реагира остро в своя профил във „Фейсбук“ и посочи като несъстоятелни доводите на по-голямата част от съдиите, като подчертава уважението си към институциите и независимостта на българския съд, съобщиха от партията:
Ако беше влязъл в сила текстът, за много от „вечните длъжници“ принудени да се крият от атаките на банки и колектори в чужбина или в „сивия сектор“, част от срокът вече щеше да е изтекъл, подчертава в позицията си Веселинов, който е и човекът, преборил се за тези промени в Закона за задълженията и договорите в края на 2020 г.
Той посочва също така, че това решение не отменя напълно „абсолютната давност“.
Жалко наистина, но все пак и за тези хора създадохме надежда за нормален живот, макар че към досегашното си тегло ще трябва да прибавят още 10 години...
Припомняме, че по инициатива на Искрен Веселинов като председател на групата народни представители от ВМРО в 44-ото НС беше изготвен и т.нар. Закон за частния фалит, който има за цел освен премахването на фигурата на вечния длъжник, но и попълването на законодателния вакуум. България към момента остава единствената страна в Европейския съюз без правна уредба в тази сфера. Това е причината и ВМРО да продължава своята битка за правата на длъжниците, независимо, че не е част от 45-ото НС.
Ето и пълния текст на позицията:
Конституционният съд по искане на Висшия адвокатски съвет прие срамно и лобистко решение в полза на банките, фирмите за кредити и колекторите на дългове. Лобизмът беше видим още с искането на ВАдвС, защото той е с ограничени правомощия за сезиране – само, когато се касае за права на граждани. Ясно е, че случаят не е такъв и „потърпевшите“ са юридически лица, но все пак КС допусна разглеждане на делото по същество, което беше първият знак, че могъщото банково лоби не спи.
Мотивите за днешното решение обаче за мен са повече от тенденциозни и нямат нищо общо с правото и Конституцията. Да започнем с това, че въпреки тезата, на която стъпва КС, „абсолютната давност“ не отнема никому нищо – вземането си остава валидно и няма пречка длъжникът да се издължи въпреки нея. Изцяло прерогатив на законодателя е да реши до кога кредиторът може да се ползва от силата на държавната принуда, защото разчистването на гражданския оборот от несъбираеми кредити е също легитимна държавническа цел. Абсурдни са разсъжденията кой бил ощетен от това, че не попада в обхвата на абсолютната давност или че имало различни решения за различните хипотези с длъжниците. Те явно целят да замажат липсата на фундаментална теза. Няма как да го направят и при цялото ми уважение към легитимните държавни институции този път Конституционният съд реши в полза на парите, а не на хората или дори на Конституцията. Чест прави на двама от съдиите – Филип Димитров и Гроздан Илиев, които с особените си мнения разгромяват становището на мнозинството.
За съжаление решението все пак е тъжен факт, с който трябва да се съобразяваме.
Искам да успокоя десетките граждани, които ми писаха през последното денонощие, подведени от някои медийни заглавия – основният текст на закона остава. Абсолютна десетгодишна давност ще има, но тя започва да тече за всички от 02.06. т.г. Отменен е единствено параграфът за заварените случаи, който предвиждаше за старите дългове срокът да тече от първото действие по изпълнението, от влизане в сила на акта за установяване на вземането или от изискуемостта. Ако беше влязъл в сила текстът, за много от „вечните длъжници“ принудени да се крият от атаките на банки и колектори в чужбина или в „сивия сектор“, част от срока вече щеше да е изтекла. Жалко наистина, но все пак и за тези хора създадохме надежда за нормален живот, макар че към досегашното си тегло ще трябва да прибавят още 10 години...
Борбата обаче продължава – в сегашния или в бъдещ парламент ще настояваме за приемане на „Закон за частния фалит“, който да гарантира нормалното и достойно съществуване на добросъвестните длъжници и ще ги защити от терора на банки и колекторски фирми. Мисля, че това е доста по-важно от всички глупости, с които се занимават депутатите през последната седмица.