Поводът е предстоящите догодина чествания на 100 г. от края на Първата световна война
Евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки и председателят на групата „Патриоти за София“ Карлос Контрера внесоха предложение до Столичния общински съвет в София да се именува улица на 28-ия президент на САЩ Томас Удроу Уилсън, съобщават от партията.
Патриотите от ВМРО в писмото си посочват, че президентът Уилсън е приятел на България и дават пример, че именно той е човекът, дал категоричен отпор на желанието на Антаната за окупация и разделяне на страната ни. При мирните преговори през 1919 г. Уилсън отстоява тезата за оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, лансиран в Ньой.
Пълният текст на на предложението на Джамбазки и Контрера:
Уважаеми г-н Герджиков,
Обръщаме се към Вас във връзка с правомощието на Столичен общински съвет да определя поставянето паметници и други възпоменателни знаци на територията на Столична община и именуването на улици и площади.
Предвид горепосочената нормативно уредена възможност, предоставена на СОС, отправяме към Вас предложение за определяне на пространство и започване на процедура по поставяне на паметник и именуване на улица на двадесет и осмия президент на САЩ – Удроу Уилсън на територията на столицата.
Причините, поради които правя искане за именуване на улица именно на бившия президент на САЩ Удроу Уилсън, са следните:
През 2019 г. предстои отбелязване на стогодишнината от края на Първата световна война. Президентът Уилсън е един от историческа личност от първото десетилетие на XX в., която е неразривно свързана и с българската история от този период. Президентският му мандат, който съвпада с период, наситен с множество преломни моменти и трудни решения, които държавниците в света трябва да вземат, а именно Първата световна война и произхождащите от нейния край последствия, касаещи съдбата и на Европа, а и на България, разбира се.
Томас Удроу Уилсън е бележита личност за световната история. Освен президент той е бил и доктор по история и политически науки, човек, отдаден на академичната професия. След края на войната подема инициативи, които са с общочовешко значение за опазване на мира и за създаване на организация, в която да се решават бъдещите неразбирателства между народите с цел предотвратяване на нов световен конфликт, който е пагубен за човечеството. След произнесената на 8 януари 1918 г. реч за известните „Четиринадесет точки на Уилсън”, той отваря вратите за създаването на организация, която до ден днешен се бори за световен човешки мир, а именно ООН, тогава наречена Общество на народите. С това си действие той записва името си в световната история като един от борците, за които решаването на конфликти на международната сцена трябва да се извърша по пътя на дипломацията посредством медиацията на организации, които обединяват държавите по света, а не чрез военни конфликти, които се превръщат в геноцид за човечеството.
Причината, според която смятаме, че Удроу Уилсън заслужава признанието улица на територията на Столична община да бъде кръстена на него, е не само поради горепосочените, подети от него инициативи, които са световно значими. За нас българите от изключително значение е фактът, че неговите позиции и действия по време на преговорите след Първата световна война създават предпоставка той да бъде назован в историографията като „неочакван приятел на България”.
Въпреки че България се явява противник на Антантата, към която е страна и САЩ, президентът Уилсън се застъпва за българския народ. Неговите съюзници от войната по време на преговорите започват да изявяват териториални претенции към загубилата българска държава и заявяват стремежите си за поделянето ѝ на три части. Желанието на Антантата е да ликвидира България като самостоятелна държава като подчинят територията й на Гърция, Сърбия и Румъния и разпокъсат народа в три отделни държави. В определен период е лансирана и идеята за окупация на България от военни сили на Антантата. Тези идеи срещат категоричния отпор на президента Уилсън и на водената от него делегация. Прокламираните от него принципи за самоопределение на нациите и активната му дипломатическа роля по преговорите, уреждащи междудържавните отношения след Първата световна война, са един от факторите, които пресичат опитите България да бъде окупирана и териториите ѝ - поделени между съседните държави. Благодарение на твърдостта и умелите действия на държавника Уилсън, които достигат до крайности (заплаха за напускане на преговорите от страна на САЩ), той успява да запази целостта и самостоятелното съществуване на вековната ни държава.
Водени от гореизложените мотиви, смятаме, че Удроу Уилсън е заслужил честта на територията на Столична община да бъде именувана улица, както и да бъде изграден паметник в негова чест, тъй като благодарение на твърдите си действия по време на Ньойските преговори е запазил суверенитета и териториалната цялост на България и е предотвратил събития, които биха били национална катастрофа.
Предлагаме с оглед честванията на сто години от края на Първата световна война действията от страна на Столична община да започнат сега, за да бъдат съчетани и с подготовката и организацията на българската държава за отбелязване на кръглата годишнина от края на войната.
Уважаеми г-н Герджиков, в качеството Ви на Председател на Столичен общински съвет, молим:
1) Във връзка с правомощието Ви на осн. Чл. 19, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на СОС, при определяне на дневния ред на СОС да внесете за разглеждане горепосоченото предложение;
2) След разглеждане на предложението, СОС да се произнесете с решение на осн. чл. 21, ал. 1, т. 18 от Закона за местното управление и местната администрация във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община, в което да бъде решено да бъде именувана улица на Удроу Уилсън и да се изгради паметник в непосредствена близост.