6 млрд. лв. загубила държавата от контрабанда на бензин и дизел за 5 г.
Кои са най-често използваните схеми за източване на ДДС при вноса на горива за българския пазар? Защо мерките на държавата не дават ефект? Защо този сектор за милиарди левове от икономиката ни е оставен встрани от приоритетите на официалната власт? На тези и още много въпроси „Труд“ дава отговор в новата си поредица „Пробойните в пазара на горива“.
В следващите няколко дни на читателите на вестника ще бъде представено разследване, което показва как контрабандата сериозно изкривява пазара на горива. От това страдат всички - легалните доставчици; държавата, която търпи колосални загуби, и крайният потребител, въведен в заблуда, че когато купува на малко по-ниска цена, получава качествено гориво.
В първата част от специалната поредица на светло са извадени най-разпространените порочни практики, които буквално съсипват сектора и оставят огромна дупка в бюджета. Показано е как държавата за пореден път бяга от решаването на този проблем, вместо най-сетне да потърси решение. А както ще видите в тази първа част, то съвсем не е сложно. Става въпрос за промяна на едва няколко текста, които са подзаконови.
Официалното оправдание за липсата им в този списък е, че горивата са акцизна стока и се наблюдават от митниците. Фактите обаче показват, че те наистина само се наблюдават и често не се контролира какви количества и с какво качество се внасят.
Данни на финансовото министерство показват, че само през 2015 г. събраният ДДС от горива се е стопил близо пет пъти - от 1,4 млрд. лв. на 293 млн. лв. (виж таблицата), а потреблението на бензин, дизел и пропан-бутан се е увеличило с 241 млн. литра. Това означава, че разликата от 1,2 млрд. лв. е потънала в джобовете на фирми, специализирани в ДДС измамите.
За да се промени това положение, е нужно само премахването на една алинея в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След това финансовият министър може само със заповед да вкара и горивата в този списък на стоки с висок фискален риск. Така ще има двоен контрол - митнически и данъчен, ще се събират обезпечения за дължимия ДДС при влизането на петролните продукти в Република България и със сигурност в хазната ще влизат повече приходи.
„Близо 6 млрд. лв. е загубила държавата от контрабандата на горива само през последните пет години, в които управляваха три правителства, а за близо 30% от потребяваното гориво не се внасят данъци”, заяви пред „Труд” Емил Димитров-Ревизоро, който бе член на временната анкетна комисия, изясняваща фактите за конкуренцията и изкривяването на пазара на горива в 43-тото НС.
Той цитира доклад на финансовото министерство от 2015 г., според който средногодишното потребление в България на дизел е 3,4 млрд. литра, платените налози са за 2,2 млрд. литра, а загубите за хазната от нерегламентираните доставки и продажби на течни горива се оценяват на 1,2 млрд. лв.
„Данните са актуални и сега, защото проблемът не е от вчера. Паралелно вървят и най-различни схеми за източване на ДДС, а системата между НАП и митниците не работи ефективно”, обясни Ревизоро.
Димитров е категоричен, че контрабандата и кражбите на ДДС при горивата могат да се спрат, но никой не го прави. И това ясно личи от данните на Министерството на финансите и Агенция „Митници”.
От 2006 г. досега акцизите на бензина и дизела са увеличени съответно със 180 лв. и с 216 лв. за 1000 литра, или общо с 396 лв., като в същото време разликите в потреблението на горива през годините са малки. По всяка финансова логика, след като е увеличен акцизът, а потреблението остава еднакво, би следвало държавата да събира и повече пари в хазната. Но вместо това приходите по това перо започват да намаляват.
Например през 2008 г. събраният акциз от горива е в размер на 2 млрд. лв., а в годините до 2014-а намалява и е между 1,7 и 1,9 млрд. лв. Леко повишение има едва през 2015 г., но и то не компенсира разликата от увеличения акциз, защото дизелът, от който се събират над 72% от акциза, е само с 5 млн. литра повече в сравнение с 2008 г.
В. „Труд” поиска справка и от Агенция „Митници” какви контрабандни количества горива са заловени през последните 10 години и на каква стойност се изчислява загубеният от държавата акциз. Оттам ни предоставиха данни само за последните шест години - от 2011 до 2016 г. От справката става ясно, че най-много заловено незаконно внесено гориво е имало през 2011 г., а страната ни е загубила от него 1 млн. лв. акциз.
През останалите пет години родните митничари са успели да хващат средно по 400 000 литра нелегално гориво (което е около 13 автоцистерни по 30 000 литра). Данните показват още, че всички усилия на Агенция „Митници” в борбата с контрабандата на горива през 2015 и 2016 г. се равняват на 618 000 лева.
Така при контрабанда за 1 млрд. лв. митниците събират средно едва по 300 000 лв. акциз на година (или по 821 лв. на ден).
В същото време само за една година разходите за заплати и осигуровки във ведомството, което издържа 3300 служители, са увеличени с 5 млн. лв. до 68 млн. лв. за 2017 г.
Втора част от поредицата ПРОБОЙНИТЕ В ПАЗАРА НА ГОРИВА „Нелегалното гориво влиза в България през 8 пристанища“ четете утре
СХЕМИ ЗА ИЗТОЧВАНЕ НА ДДС
С продажба на фактури от бензиностанции без ПОС терминал
Срещу услугата собственикът на бензиностанцията получава половината от върнатия ДДС, т.е. 10%. В повечето случаи данъчните не хващат измамата, защото не правят проверки на кого са издадени фактурите. Липсата на ПОС терминал пък не позволява да се засече дали точно тази фирма е зареждала гориво на бензиностанцията или гражданинът Х. Ако има ПОС, тогава плащането минава през банка и веднага осветява колко ДДС трябва да се плати.
Схемата се прилага в по-малки населени места, където рядко купувачи изискват фактура, и това позволява на търговеца да сваля цените на горивата, като краде от държавата.
Това обаче не е радостна вест за крайния потребител, защото същите тези малки бензиностанции участват и в други схеми, при които продават некачествено дизелово гориво с повишено съдържание на сяра, което не отговаря на изискванията на ЕС за качеството на горивата. А това според експерти в бранша може сериозно да повреди двигателя на автомобила.
С вътреобщностно придобиване* от данъчен склад в страна членка на ЕС
От НАП разкриха пред „Труд”, че в една от най-често използваните схеми за укриване на ДДС от търговия с горива участват регистрирани у нас данъчни складове за съхранение на горива, т.нар. вложители - фирми наематели, които срещу определена такса държат в тях горива под режим на отложено плащане на акциз, както и буферни фирми.
В повечето случаи фирмата вложител получава гориво от данъчен склад в Гърция или Румъния до данъчен склад в България, с който е в договорни отношения. Когато освобождава стоката за потребление на българския пазар, плаща дължимия акциз, а горивото се продава на буферна фирма, която го препродава на бензиностанция в страната. За да се избегне внасянето на дължимия ДДС, фирмата вложител осчетоводява фиктивни покупки на стоки и услуги на почти същата стойност, на която е продала горивото. Фактурите се вземат от фирми, които попадат в графата „липсващ търговец” - фирма, която съществува, докато върви измамата, и след това се закрива или продава на някой без никаква собственост и доходи.
* Вътреобщностното придобиване най-общо може да бъде приравнено на досегашния режим „внос” от държави членки на Европейския съюз.
С фиктивен износ към страни от ЕС
Подставени фирми осчетоводяват фиктивни доставки за страни от ЕС, най-често за Румъния и Гърция. В същото време гориво, преработено в наши рафинерии, се продава без касови бележки и фактури на вътрешния пазар в България, а по документи горивото се води изнесено за страни извън ЕС. По-често обаче под формата на обществени поръчки некачественото гориво стига до обекти, които никой не контролира - училища, болници, детски градини и т.н.
С прехвърляне на фирма на клошар
Друга схема е, когато фирми вложители в продължение на няколко месеца имат активна търговска дейност, натрупват несъбираеми задължения към държавата за стотици хиляди левове и накрая прекратяват дейността си или прехвърлят собствеността на клошар. След това същите хора правят нова фирма, която действа за известен период по същата схема и отново бива прехвърлена.
Решение
Нови депутати пишат доклада на комисията за горивата
Документът трябваше да е готов още на 15 януари
Въпреки че трябваше още на 15 януари да излезе докладът от дейността на временната анкетна комисия за изясняване на фактите за конкуренцията и изкривяването на пазара на горива в 43-тото НС, такъв все още няма и няма изгледи това да се случи скоро.
Комисията бе създадена в края на октомври. Повечето й заседания бяха проведени при закрити врата, където представители на петролния бранш, митниците, НАП, ГДБОП и ДАНС изнесоха данни за състоянието на пазара на горива, контрабандата, както и схеми на ДДС измами.
Депутатите решили да прехвърлят отговорността на следващия парламент, призна пред „Труд” председателят на комисията Валентин Николов.
Едва след изборите новоизбрани депутати ще влязат в тази комисия. Има вариант те да изготвят доклад на базата на събраните данни и факти, но има вероятност те да поискат ново изслушване на всички участници.
От НАП признаха:
И данъчни складове въртят измами
В много случаи измамите с горива през последните години са ставали през акцизни данъчни складове и фирми вложители в тях (виж схемите за източване на ДДС).
По данни на Агенция „Митници” в България има регистрирани 118 такива склада и до момента няма нито един отказ за издаване на лиценз.
От Националната агенция за приходите са установили, че най-често вложителите въртят ДДС схемите със знанието на складодържателя.
След промените в закона за ДДС от август 2016 г. досега фирмите вложителки са намалели с 600. Преди седем месеца бе въведено изискването търговци, които извършват доставки на горива, въвеждат такива от страни от ЕС или освобождават течни горива за потребление, да предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или банкова гаранция за срок от една година.
От НАП признават, че през първата година на въвеждане на мерки, ограничаващи контрабандата, ефектът е видим, но след това измамниците много бързо измислят нова схема.