За петте войни, които сме водили, сме оставили над 2000 полета на мъртвите зад граница
В хилядите войни, които е водило човечеството, загиналите войници вероятно са стотици милиони. Още в древността е мислено как да бъде увековечена паметта им. Особено при победоносни за една държава войни. Но някакво общо правило не е имало. Войниците са били погребвани в общи гробове – така наречените “братски могили” – издигани и върху които е поставян паметник. Така става със загиналите при Маратон гръцки войници, сражавали се срещу персите на Ксеркс, и при Херонея (около сто години по-късно), но това са изключения. Войниците са заравяни на бойното поле, а някои просто са ги оставяли да гният. Така, около 60 години след битката при Ахелой, когато един византийски летописец минава оттам, казва, “още се белеят костите на загиналите” (около 80 000 ромеи).
Грижа за отделните войници започва да се полага едва през втората половина на ХІХ век и то пак не редовно. Но постепенно, европейските нации поне, решават че грижата за загиналите свои войници е белег на цивилизованост. До израз на степен тайничко си мислят, че войниците ще се чувстват по-добре още докато са живи на бойния фронт, когато знаят че ще имат гроб. Тоест близките им ще дойдат, ще поплачат и ще прелеят гроба им. Затова се взимат мерки войниците да бъдат погребвани с означаване на името на всеки от тях, офицерите да бъдат погребвани на по-престижно място. За такова решават дворовете на църквите и те са погребвани там. Преломен момент е Първата световна война. В нея загиват 19 милиона войници от различните страни на фронта. И само 670 000 от тях нямат гроб. Това са главно моряци, които са потънали заедно с корабите си, или войници разкъсани на парчета от вражески снаряди. Воюващите страни вземат почти едни и същи мерки, съгласувайки ги помежду си, основани на принципа “мъртвият не ни враг” и го разширяват като казват “и ние уважаваме неговата смелост да загина за каузата на своето отечество”. Затова още през 1917 г., (по време на войната) във военните гробища са поставяни със същите уважения и почести (надгробен паметник, цветенца) като висш белег на цивилизованост на една страна и паднали вражески войници. Пример в това отношение е Великобритания, която във военните си гробища край Солун, заедно с хилядите английски войници е погребала и 226 българи от Девета плевенска дивизия, ранени, паднали в плен и починали в английските военно-полеви болници. И англичаните са ги наредели в своите гробища.
С известна нескромност, но аз ги открих тези гробове и сега всяка година на 6 май офицерите от щабовете на НАТО в Солун и Лариса, две дузини офицери с колеги от други страни, полагат венци, както на българските войници (както аз направих първи), така и на техните достойни съперници англичаните. Ние сме върнали жеста по отношение на света във военните ни гробища в Тутракан и Добрич. В Добрич в едно гробище са със съответните кръстове и знамена представителите на осем нации, воювали през 1916 г. край града. Това са руснаци, сърби, хървати, турци, българи, немци, румънци, унгарци. При Тутракан е същото и на съответните езици е изписана една и съща фраза: “те загинаха за каузата на своето отечество”, без да се говори кой крив и кой - прав.
След войната се взема решение и се приема една конвенция, разширена и допълнена през 1948 г., Женевската конвенция за водене на война. Която има раздел “военни гробища и паметници”, където се казва, че всяка държава, която има загинали свои войници на чужда територия, независимо от каузата на войната, (дали е справедлива или не) има право на военно гробище и паметник в него на своите паднали. Като разходите обаче са за сметка на страната, която е загубила войниците си. По причина, че в петте войни които водим, сраженията са предимно на територии, които днес са чужда собственост. Военните гробища на България, които са около 2000, са се намирали на територията на Румъния, Сърбия, Македония, Гърция и Турция. На българска територия имаме само няколко военни гробища – вече споменатите в Тутракан и Добрич, край Гюешево и Явуново и т.н. В Македония имаме 505 военни гробища, в Гърция няколко десетки, както и в Сърбия и Турция.
Но всички те са сполетени от една и съща беда – унищожени са от нашите съседи в Гърция и Турция, освен английските военни гробища край Солун. Нашите военни гробища са системно затривани от лицето на земята от нашите съседи по време на противопоставянето през Студената война. Югославия още през 1966 г. взема решение да унищожи българските военни гробища в Македония и го е направила. Оцелели са няколко в Сърбия, където българското малцинство е признато – това са военният мемориал в Ниш, в местността Ледената стена, край село Вълковия, Царибродско, и части от големия военен мемориал край градските гробища в Цариброд. Тук има една любопитна подробност: огромната чешма-паметник е запазена изцяло, но е премахнат надписа “Българио, за тебе те умряха”. Има запазени снимки и той може да се възстанови светкавично при добро желание на местните власти.
Какво представляват нашите гробища в Македония, където очевидно те са най-много, защото всички войни които водим, се развиват най-яростно на македонска територия. Гробищата могат да се разделят на офицерски в дворовете на църквите, и войнишки, които обикновено са част от селските гробища. Такова е гробището в Ново село, където на 6 май българският и македонският президент тържествено ще честват Деня на българската армия. Това гробище не беше вдигнато във въздуха с взрив както през фаталната 1966-та година, поради това че в него има и два гроба на сръбски войници, които сме погребали там като православни християни. И в регистрите на общината е било записано като сръбско военно гробище, а всъщност там са погребани 71 български войници, загинали в Балканските и Първата световна войни в този край. Поразителното е, че тези 71 загинали войници са буквално от всички краища на родината – от Северна Добруджа и Западните покрайнини до Беломорска Тракия и 23-ма от Македония, двама от които са от Ново село, където е гробището.
Това е първото гробище, което възстанових и мисля, че вече е достатъчно известно желанието ми, когато умра и бъда кремиран, половината от праха ми да бъде хвърлен там. Много зор видях, докато успея да изтръгна от македонските власти разрешение гробището да бъде възстановено.
Имаме обаче и военни гробища, които макар и да не са обявени за сръбски, не са докоснати много и лесно могат да се възстановят. Причините за това са различни. В друго военно гробище, което възстанових край село Дреново, е имало навремето военно-полева болница и погребаните 195 войници са починали от раните си. Намира се в средата на високодобивно лозе и редовете гробове пречат на собственика. Когото попитах защо не си направи паралелни на неговите, за да му върви по-успешно лозето, той ми каза: дядо ми ме е заклел никога да не пипам българското военно гробище. Питам го защо. Защото разказва ми той, когато дядото бил 16-годишен, хванал някаква инфекция, родните и местните знахари го отписали, но годеницата му го качила в една кола и го закарала в българската военно-полева болница. И там българският лекар, бил такъв един с брадичка, с очила, излекувал бъдещия дядо за три дни. И ние сме живи благодарение на този български военен лекар, разказва той. С негово съдействие възстановихме гробището и стана много хубаво.
В други случаи от християнски страх не са ги пипали. Има и такива случаи, в които надписите български също помагат – четат, че човекът е от Македония и запазват паметника. Какъв е случаят с паметника на генерал Климент Джеров, който е роден в Охрид.
Грижата за военните ни паметници трябва да продължи. Макар че тя не се води по държавна линия, редица ентусиасти възстановяват паметници и гробища – аз само съм възстановил 10; пловдивски бизнесмен е възстановил вече 2, а военно министерство от 1990-та година насам само едно - в Прилеп една плоча в германското военно гробище. Съюзниците ни германци са погребвали починалите в местна полева болница български войници и офицери. Също така трябва да се грижим и за паметниците на други народи, които са се сражавали на наша територия, макар и противници, като англичани, французи и сърби, които са били погребани в България по различни причини.