Кое е по-добро – три или пет военни училища? Или укрепване на НВУ „Васил Левски“?
През 2002 г. тогавашните управляващи решиха да спасят военните училища и направиха Национален военен университет (НВУ) „Васил Левски“. Така на едно място под формата на факултети се събраха учебните заведения във Велико Търново, Долна Митрополия и Шумен, които подготвят офицери за пехотата, авиацията, артилерията и ПВО. Военните моряци, с различни и то доста убедителни аргументи, си запазиха училището във Варна.
Първият факт, който буди размисъл, е, че през 1990 г. в България има 30 висши учебни заведения, като пет от тях са военни. Днес, обаче съотношението е 51 към 3. На пръв поглед няма логика. Но резултатът е обективен, от гледна точка на факта, че през последните 2-3 десетилетия у нас експерименти се правеха най-вече на гърба на армията, от което военното образвание нямаше как да избяга. В един момент дори бе обявен нулев прием за курсанти. Много бяха офицерите, нямаше длъжности за завършващите. Сега е обратното. Дефицитът на офицерски кадри расте, но пък броят на кандидатите за курсанти не вдъхва голям оптимизъм.
Днес военното ни образование отново е на кръстопът. Дали от три военните училища да станат пет, или да не се допуска подобен ход? От години не само генерали и офицери – действащи и от запаса, но министри, депутати, кметове и общественици, дават надежди за възстановяване на Висшето военновъздушно училище. От време на време ентусиазмът стига връхната си точка, но винаги се намира някой или някакво обстоятелство, което да свали ентусиастите на земята. Дори кандидати за депутати включват тази идея в предизборните си кампании, а като влязат в Народното събрание започват да питат съответния министър на отбраната кога в Долна Митрополия ще има отново училище, а не факултет. Така се стигна до втората половина на този април, когато министърът на отбраната Красимир Каракачанов на нарочно проведена среща с политици и експерти заяви, че има политически консенсус за възстановяване на Военновъздушното училище. Остана експертите да доведат процеса докрай.
Въпрос на време бе да си кажат думата ракетчиците и артилеристите. Роди се инициативен комитет, който си поставя за цел да възстанови военната емблема на Шумен. И припомни неоспоримата истина, че Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана (ВВУАПВО) беше водеща висша военна образователна институция в периода 1948-2002 г. Категоричен е в извода си, че „след 2002 г., когато рангът на висшето военно училище бе редуциран до факултет, настъпиха промени, които се отразиха негативно върху подготовката на офицери за нуждите на българската армия.“ Смята, че с възстановяването на военното училище ще се отговори на нарастващата потребност от военни кадри за артилерийските формирования, военноинженерни специалисти по артилерийското въоръжение и боеприпасите, ПВО и КИС (Комуникационни и информационни системи).
Дали пет или три военни училища ще решат проблема с недостигащите офицерски кадри, е въпрос на задълбочени анализи и прогнози. По-важно е да си отговорим защо НВУ е важен като военно училище и тези, които носят отговорност, да направят необходимото за неговото укрепване.
През 2012-2014 г., припомня началникът на университета бригаден генерал Пламен Богданов, имаше масов отлив на офицери и сержанти. Причините са свързани най-вече с промени на социални закони. Те обаче, според него, се задълбочиха, защото отдавна военната професия е на пазара на труда. Още повече, че родените в годините на най-ниската раждаемост– 1996-1997 г., завършват сега военното училище. Т.е., подчертава генералът, берем плодовете на демографската криза преди доста години. Въпреки всичко през последните години МО увеличава заявката за броя на курсантите. През миналата година випускът е бил 53 курсанти, а трябвало да бъдат приети 270 първокурсници. На 100 процента не е постигната тази цел, но се правят много усилия, включително изнесени изпити в различни градове.
Така, ако през 2013 г. в НВУ е имало 440 курсанти, сега са около 700. Освен това НВУ, има отговорности и за обучението на кадети в Професионалния сержантски колеж. Там се подготвят войници, за да могат да се развиват във всички сержантски звания. Всичко това обаче изисква много ресурси и много борби за тяхното осигуряване. Точно на този повик трябва да отговорят политиците. Да се надяваме, че беше чут и от членовете на Комисията по отбрана, която, може би и заради това, проведе в началото на юни изнесено заседание в района на военния университет. И че методът „проба-грешка“ ще си остане в историята.
A Военномедицинският университет?
От структурата на ВМА отпада Военномедицинският университет. Това става ясно от подготвените изменения и допълнения на правителственото постановление за приемане на Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. Впрочем, тази идея така и не беше осъществена. Записана бе в постановление на Министерски съвет от 2016 г. Целта бе подготовка на военни лекари за Въоръжените сили, чийто недостиг стигаше до 170.
Обясняваше се, че подобни университети има в съседните ни Румъния, Сърбия, Гърция и Турция.
Министерството на отбраната обаче, бързо се отказа и намери друга форма за подготовка на военни лекари. Така за първи път в България Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна, съвместно с Военномедицинска академия – София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ предложиха възможност за обучение по специалност „Военен лекар“. Бързо поправена грешка или по-доброто решение, предстои да разберем след 4-5 години.