Джо Байдън и Камала Харис не знаят къде се намират
Рецепта за опасност, каквато не сме виждали от осем десетилетия
Поколения наред сме израснали с военните и политически пожари в Близкия изток. Откакто се помня, тази зона е опасна, размирна и регулярно се възпалява. Но година насам, по-точно от влизането на Хамас в Израел, живеем в друга ситуация. Този Близък изток не е онзи, който познаваме. Преди имаше хронични проблеми, съчетани със ситуационни възпаления. Днес имаме постоянно действащо напрежение, което само се засилва, а не спада. Образно казано не говорим за вълнение в морето, говорим за цунами.
Наскоро Бенямин Нетаняху говори за войната на седем фронта. Възможно е дори с това име да остане в историята настоящата криза. В момента Израел наистина воюва на седем фронта. Газа, където кризата изглежда пред успокояване, най-малкото заради фактическото зануляване на Хамас там. Западния бряг, където Иран продължава да вкарва оръжие и да подстрекава напрежение. Йемен, с който Израел си разменя ракетни удари. Ирак и Сирия, с чиито милиции се налага Израел да се сблъсква - както чрез ракетни удари, но и не само. Ливан, където провокациите на Хизбула взеха връх и Израел се наложи да изнесе на света показно по разузнавателна работа покрай пейджърната операция. Отделно Израел влезе и физически в Ливан, нещо, което някои от нас очакваха от около месец. И, разбира се, фронтът с Иран, който е най-голям и опасен. В някаква степен нямаме война на Израел на седем фронта със седем държави, както изглежда. Имаме една война, която чука на вратата. Войната с Иран и всичките ѝ проксита.
Причините за тази ситуация са много и разнородни. Но, както съм имал и друг път повод да кажа, от моята камбанария това в Близкия изток се случва, поради същата причина, която доведе до руската агресия в Украйна. Става дума за простия факт, че администрацията на Белия дом е слаба и дезориентирана. Джо Байдън и Камала Харис не знаят къде се намират и нямат никаква представа как да се справят с агресивното поведение на тираниите по света. Руската тирания резонира във военна агресия срещу Украйна, иранската тирания пък стимулира тероризъм и агресия из целия Близък изток. Ако администрацията в Белия дом знаеше какви ги върши, нищо от това не би било възможно. Първо, руснаците нямаше да посмеят да нападнат Украйна. При Тръмп те не смееха да мръднат и си скърцаха със зъби, но си стояха у дома. Просто, защото знаят, че Тръмп е сериозен играч и не могат да предвидят колко агресивен би бол отговорът му, ако Русия си позволи да си развява коня.
Този страх, който Москва имаше към Тръмп бе заменен с присмехът, който се поражда по адрес на Байдън. Неслучайно Путин неколкократно каза, че за него е по-добре сегашната администрация да продължи да управлява в Белия дом. Той не може да излезе на глава с Тръмп и не смее да го провокира. Второ, Иран беше под много тежки санкции по времето на Тръмп. Петролът им беше токсичен, а кешът почти изчезна. С идването на Байдън и Харис, Белия дом вдигна санкциите и развърза сто милиарда долара замразени активи, а Иран се върна на световната икономическа карта. Резултатът? Парите на Иран тръгнаха из целия Близък изток да финансират тероризъм. Хамас, Хизбула, милициите в Сирия и Ирак, Йемен и кой ли още не стана фактор с парите и оръжията на Иран. Хутите в Йемен обстрелват търговски кораби в Червено море и затрудняват цялата световна търговия, която разчита на Суецкия канал. Иран залива с кървави пари не само Близкия изток, но и изпраща дроновете си да помагат да Русия, която затъна в Украйна и войната там се превърна в тежка рана за цяла Европа и света.
Нищо от това нямаше да се случи при силна администрация във Вашингтон. Днес Белият дом е като в небрано лозе. Страх ги е да използват сила, което кара насилниците да се държат арогантно, защото няма кой да им държи сметка. Отказват да прилагат икономически натиск, оставиха света да пламне, защото са плахи и гледат да търсят симулационни решения, но и ефективни такива. След фиаското в Афганистан, където Джо Байдън и Камала Харис подариха въоръжение за милиарди на талибаните и унижиха Америка по невиждан начин, на Русия, Иран, Северна Корея и другите авторитаризми им стана ясно, че ще могат да продължат да правят каквото си искат. Най-малкото, защото Америка вместо да ги санкционира или изплаши, тя идва като възрастна учителка да ги мъмри и да ги помоли да не правят вече така.
В момента, както казва влиятелният арабист и добър приятел проф. Владимир Чуков, силите, ангажирани с драмата в региона се опитват да въвлекат света в ситуацията. Иран от една страна е оформил коалиция от проксита, които изпълняват командите на Техеран и сеят терор. От друга страна Израел се опитва да получи по-категорична подкрепа от страна на САЩ, чиято роля в момента изглежда повече церемониална, отколкото ефективна. Щатите присъстват в региона, но са плахи и изглеждат нерешителни. Байдън и Харис ги е страх да не разсърдят анти-еврейските лобита, които избуяха в Демократическата партия и затова ходят на пръсти при положение, че една категоричност пт тяхна страна е много повече от необходима. Дори е вече закъсняла. От друга страна Саудитска Арабия, Йордания, Египет и други важни играчи от арабския свят са на кръстопът. Не могат да помагат (явно) на Израел, но и нямат никакъв интерес фанатиците от Техеран да надделеят. Русия стои плътно зад Иран и потрива доволно кунки, надявайки се тамошната ситуация да отвлече вниманието на свободния свят от случващото се в Украйна. Китай, типично в техен стил, играят на всички терени едновременно и чакат да видят накъде ще задуха вятъра. Пакистан и Афганистан имат сложни отношения с Иран, но не могат да бъдат привлечени към каузата на Израел в никакъв случай. Турция се опитва да реди собствен пасианс и да излезе самостоятелен фактор на влияние в региона.
Въобще, такава малка черга, а толкова мераклии да я дърпат към себе си. Всичко това е рецепта за опасност, каквато не сме виждали от осем десетилетия. Светът почти забрави що е то глобална война. Лошото е, че мнозина сериозно се опитват да ни припомнят. И после някой у нас може да попита защо е важно кой ще влезе в Белия дом. Вижте света днес, спомнете си го по времето на Тръмп и ще получите отговор.