„Промяната“ продължава да проявява инат, рядко срещан и в животинското царство
„Хората винаги са лоши, докато не бъдат принудени да вършат добро чрез необходимост“.
(Н. Макиавели)
Да не повярваш! През тази седмица сякаш плахо се разшава някакво неподправено желание клетата ни татковина най-сетне да се сдобие с редовно правителство, па каквото и ще да е. Десет пъти! Десет пъти не успяха да изберат председател на пустата му камарила, защото, видиш ли, можел да стане служебен премиер по силата на малоумните промени в законодателството, които същите тези депутати сами си приеха. Междувременно всички се надвикваха колко хубаво, колко важно и колко неотложно е да има кабинет на полза роду, а всъщност всеки дращеше невиждани в своята дребнавост сметчици. И ползата роду беше последният аргумент в тези сметчици. Защото, ако наистина всички депутати от всички групи в парламента мислеха това, което казваха, че мислят, щяха да решат въпроса до обяд на първия ден след изборите.
Вчера най-сетне се заговори сериозно за връчване на мандат. Президентът и Борисов дадоха открит урок по вежливост:
– Ама, кажете, г-н Борисов, кога ще ви е удобно да ви поднеса мандата?
– Ама, моля ви се, г-н Президент, аз още в понеделник съм готов да го взема, ако го поднесете!
И настана смут. От „Демократична България“ вчера сутринта проплакаха, че още не са получили покана за разговори с ГЕРБ, въпреки ярко демонстрираната готовност да теглят една майна на „Промяната“ в името на народа и на участието в новото правителство.
От своя страна „Промяната“ продължава да проявява инат, рядко срещан и в животинското царство. Даже и Валаамовата ослица беше облякла ината си в доброта и покорство, да не говорим, че целта на нейния инат беше много по-благородна. Кирил Петков каза, че в никакви преговори „Промяната“ няма да участва, докато не бъде подписана декларацията за санитарния кордон около Делян Пеевски. Припомням, че това е документ, който се очаква да подпишат всички и който се основава най-вече на твърдението, че трябва „конструкцията около Делян Пеевски, спрямо която има обосновани съмнения за корумпирана и насилствена намеса в демократичните процеси в България, да бъде осъзнато поставена в изолация, за да се възстанови нормалният ход на българската политика“.
Не знам, тези рицари на законността и блюстители на съдебните реформи (и комай на нищо друго) не споделят класическото положение, че всеки е невинен до доказване на обратното? Ако имат доказателства, че Пеевски корумпира и изнасилва демократичните процеси в България, да го дадат на прокуратурата, иначе твърденията им заприличват доста на клевета. Не съм фен на Пеевски, напротив – имам доста резерви, за които ще говорим скоро, но нали правдата е за всички?
Пък и Кирил Петков, вместо да стяга кордони, да гледа да не влезе в затвора за ареста на Борисов (пак по недоказани обвинения), че май натам вървят нещата, колкото и да се мъчат да го бранят с треперещи гласчета любимите ми медии. Кои са любимите ми медии ли? Ма, моля ви се! Техният списък неизменно се оглавява от „Дойче веле“ и „Дневник“, а когато „Дневник“ препечатва „Дойче веле“ в защита на Кирчо, можете да си представите колко близо до оргазма е изтънчената ми душа!
Така или иначе, „Промяната“ няма да преговаря за правителство, докато декларацията за кордона не подпишат всички, повечето от които вече – сигурен съм в това! – не помнят къде са я забутали, а и не искат да си спомнят.
Ами другите? От „Демокрация, права и свободи“ (това останките от Ахмед Доган ли бяха?) и „Има такъв народ“ воглаве с ентъртейнъра Станислав Трифонов са готови да преговарят с Борисов, дори нетърпеливо пристъпят от краче на краче, ама – нà! – и те още не били получили покана от ГЕРБ. Те и БСП. И МЕЧ.
– Спокойно, малките ми! – чувам го Борисов да казва с топъл глас. – Днес преговорният ми екип – Желязков, Дончев, Митов, Назарян, – ще изпрати официални писма на партиите, които казват, че биха говорили по тази тема. Спокойно!
Да-а-а… Сякаш наистина вече в медиите се прокрадва някакво неподправено желание за съставяне на кабинет, което нас, простите граждани, които нямаме (уж) откъде другаде да се информираме, освен от нескопосаните медии, определено ни радва и ни изпълва с коледно очакване – дзън, дзън, дзън!
Но аз от самото начало исках да говорим за нещо друго – коледните радости на простия гражданин кучета ги яли. Това, на което е заприличал българският политически живот, ни кара дълбоко да преосмислим някои наши убеждения. И с мен е така.
Винаги съм бил на мнение, че политиката е раздвояване, сблъсък между (поне) две страни и ако човек иска да участва в нея, добре е да се вгледа в себе си, да види къде е душата му, къде е сърцето му, къде са интересите му и да избере. Десните – надясно, левите – наляво, националистите – накъдето им видят очите, глобалистите в обратната посока. Знаем, че националистите могат да са както леви, така и десни. Глобалистите също, макар че вероятно по пиар съображения, поведението им при всички положения изглежда ляво. Лява изглежда и атмосферата в транснационалните корпорации, дето уж трябва да са квинтесенцията на капитализма и частната собственост, та може би заради това. Впрочем не видът собственост определя дадена структура като лява или дясна. Когато на мястото на чорбаджията се намести някакъв безличен борд от аватари, които кой знае кого представляват, тогава всяка дясност е обречена. Но и за това не сме седнали да говорим.
Говорим за това, че като че ли дойде време, когато се налага да приемем идеята за общ фронт по конкретен важен въпрос като например този ще има България най-сетне някакво правителство, съставено по логиката на последните парламентарни избори, или ще продължи да се движи от някакви служебни конструкции, за които никой не е гласувал. Щом сме решили да бъдем преди всичко демократи (нали не сте забравили, че аз за себе си такова нещо не съм решавал?), то трябва да дадем шанс на демокрацията да се прояви, а не да се премята като малко пате в дълбока кална локва, без да е в състояние да направи и крачка напред. Ортега-и-Гасет още преди век е бил на мнение, че е време да се откажем от политиката в нейния класически демократичен вид с ляво, център и дясно, но май, дърпан от немирния си гений, е поизбързал. „Да си от левицата – Пише Ортега-и-Гасет през далечната 1929, – също както и да си от десницата, е един от безкрайните начини, които човек може да избере, за да се прояви като глупак…“. Христо Иванов трябва да е много горд, защото още тогава ум като Ортега-и-Гасетовия е застанал на мнението му, че „нема лево, нема десно“. Може да е било валидно тогава, мисля си, но само преди нещата на опрат да откровено богохулство, а днес вече са опрели. Когато се случи това, изборът е очевиден. През 1929 в Испания, пък и където и да било другаде в Европа, с изключение, разбира се, на Съветския съюз, на никой политически субект и през ум не е можело да му мине открито да се обяви като атеистически.
Винаги съм казвал, че човек не бива да прави компромиси с политическите си убеждения, защото те в крайна сметка идват от неговата философия и мироглед. Но днес, след тази паметна седмица, може би удари часът да се съгласим с испанеца. Вижте нашите партии. На практика те са еднакви (еврофедералистки), с изключение на „Възраждане“, която го играе евроскептична, но се съмнявам, че ако дойде на власт, ще покаже среден пръст на европейските фондове и на останалите благини, за които другите вече продадоха душите си и то вероятно изгодно. Истинската политическа борба между тези партии е нелепа. Тя не би била за идеи, а за това на кого персонално ще се отчитат митниците, както досега се отчитаха (твърдят го свидетели) на Асен Василев.
Така че когато става въпрос дали да има правителство, е съвсем естествено играчите да направят временен картел или ООД, за да има, защото ако няма, и тях няма да ги има. Знам, знам че се възмущавах от сглобката и тя напълно оправда възмущението ми, но нека сега се сглобят с омерзение и да мръднем малко напред. Не ми се вярваше, че ще го кажа, но ето – казвам го. Да забравят различията си и да се концентрират върху това, което е общо между тях. Звучи чудесно, нали? Звучи мъдро и смирено. Звучи отговорно.
Но същевременно звучи страшно! Звучи антихристовско. Да неглижираме различията и да се съсредоточим върху общото – това е идеологическият фундамент на икуменизма, срещу който ритаме напоследък със слабите си крачета. Това може да стане само за кратко и по строго ограничен въпрос. Иначе е пагубно. Иначе си отиват и любимият ви плурализъм, и любимото ви разделение на властите, и любимият ви контрол между институциите. Накратко – отива си либералната парламентарна многопартийна демокрация, за да остане тоталитаризмът, който вече се представя под нейното име. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.