Знанието не е само факти и мъртва материя, а е жив процес
Да, аз също съм убедена, че след известно време ние заедно със света ще забравим страховете си от Ковид-19. Доскоро мислех, че това време аха-аха ще настъпи, но сега вече не съм толкова оптимистично настроена. Защото никой не може да каже дали след настоящата вълна няма да дойде следваща. Но каквато и да е упоритостта на вируса, той ще отмине, както е ставало с всички епидемии в дългата история на човечеството. Разликата между старите епидемии и днешната е в нашата реакция. В миналото хората са смятали, че епидемиите са Божие наказание за греховете на хората, затова след всяка от тях са се замисляли как трябва да живеят и са се опитвали да се върнат към морала. До следващата епидемия. Днес вярата, че науката и медицината ни защитават от всички нещастия е толкова голяма, че в началото никой не искаше да повярва, че един вирус може да разтърси света: Та как така, нали сме господари на природата?
Е, оказа се, че и най-модерната медицина не може да се пребори с всичко. Особено като имаме предвид, че у нас и в повечето развити държави болниците вече са част от пазарната икономика и от тях се очаква първо да печелят, а след това да се борят за здравето на всички хора, а не само на платежоспособните. Пазарният императив в развития свят се оказа ахилесовата ни пета в сравнение с класическия подход към медицината, който все още господства в Азия. Затова там почти преодоляха вируса, а ние още се борим с него.
Заради всичко това се надявам, че светът след Ковид-19 ще бъде по-мъдър, по-чувствителен към обикновените хора, че ще станем по-съпричастни към страданието на другите и ще се опитаме да се сдобрим с природата. А най-вече ми се иска по-често да оставяме настрана техниката и да се върнем към прякото общуване между хората. Ние в образователната система се убедихме, че компютрите и телефоните не могат да заменят общуването преподавател/студент (учител/ученик), че знанието не е само факти и мъртва материя, а е жив процес на размяна на знания. Тази моя надежда е съпроводена с вярата в едно по-добро, сиреч по-човешко бъдеще.
От “Трета възраст”, със съкращения