Хората са винаги едни и същи - искат пари, леки жени, лек живот и леки данъци
Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.
- Въпросът за властта ли е най-важен за една партия, г-н Буров?
- Земеделският съюз се създаде в 1899 година, разцъфтя в 1900 - 1915 година и залиня от 1919 година, когато дойде на власт. Всяка партия, която дойде на власт, господин Памукчиев, две печели, четири губи.
Печели пари, печели влияние, но губи авторитет, губи любовта на народа, губи следващите избори, губи и обаянието си. Защото като дойде на власт, показва какво може и какво не може да направи. А като направи 99 добри дела, те не се виждат. Едно да не направи, му теглят ритника: „Ето на. Видяхте ли, вашта мамица, едно приказвате, друго вършите.“
Нито една партия и България, която е била на власт поне веднъж, не се е отървала от тази критика. Особено на опозицията. Тъй като българската опозиция винаги е била безпощадна и неуморима да търси кусурите на противниците си, тя не се е спирала пред нищо, за да уязви противника си и да му докаже две неща.
- Кои са те?
- Първото е, че за нищо не я бива тази управляваща партия. А второто, че ако дойде тя на власт, ще оправи всичко.
- Може ли да го оправи?
- Естествено, че не може. Как? С какво? С какви средства ще го оправи, когато всичко в края на краищата се свежда само до едно нещо - до пари. А всяка партия, която е на власт, гледа първо да напълни гушката си, второ, джобовете на приятелите си и да остави празна каса на наследника си.
- Но това сте направили и вие, на 21 юни 1931 година. Сговорът оставя празна каса.
- Тогава бе стопанска криза и всяка каса бе празна.
- Но вашата е била ометена до левче, както казва Петко Стайнов, който е бил тогава министър на железниците.
- Той да си свива куйрука и да мълчи, за да не си отварям устата за него.
В света на политиката има едно възприето правило, както в света на светците - да не се гледа назад, да се гледа само напред. Да не се показват кирливите ризи на хората от една партия, да се показват само хубавите, прани ризи. За кой светец сте чели вие, господин Памукчиев, че е бил развратник, садукей, курвар, пияница, мръсник, подлец? Само за свети апостол Павел се казва, че той е гонел християните, че е бил римски офицер, ликтор, палач... Но станал ренегат. Това е най-чиста проба ренегат. Изменник на своите. Пришелец при идващите на власт.
На мене ли тия? На дядо ви Буров ли тези библейски евангелски номера? На мене те не минават. Аз знам силата на всяка наука и най-вече силата на науката демагогия. Случаят „Свети апостол Павел“ е върхът на християнската демагогия. Вървял си той: палачът, бесачът, стотникът Павел по пътя и чува глас свише, глас отгоре гласовете свише, отгоре, господин Памукчиев, винаги се чуват най-добре и те са респектиращи... (намига). „Павле, защо ме гониш, Павле?“ Така, мисля, беше. Така му извикал Господ. Той, Господ, си няма друга работа, ами ще гледа един палач и ще се занимава е него. (Дръж ми шапката). Глупости. Павел си е направил сметката: „А бе, какво ще стане с мене, ако продължавам да беся християните? Ще си остана един обикновен палач с малка пенсия и толкоз! Я да ида при тях, да стана апостол, че да вляза в историята.“
И отива при християните (и понеже всеки палач познава добре враговете си и тези, които гони), скоро изплува сред християните и става ревностен апостол.
Ще ви кажа, господин Памукчиев, че в Дирекцията на полицията три четвърти от агентите, които служеха там, бяха минали през левите партии, и през вашата, и през социалистическата, през демократическата... В Полицейската школа са предпочитали да приемат агенти, които са били комунисти, защото те бият най-много и гонят най-ревностно. Потурнаците, ренегатите са най-хищното и най-вулгарното племе на света. Затова и апостол Павел е станал толкова ревностен, та се е изравнил с вицеучителя, с подофицера в християнството - апостол Петър.
- Господин Буров, не е било точно така.
- А как?
- Хората се осъзнават, променят, превъзпитават...
- Това пък е най-голямата заблуда, господин Памукчиев. В Унгария през 1919 година избухна революция. Дойде на власт вашата комунистическа партия начело с унгарския евреин Бела Кун.
Умен човек - много умен дори. Предвидлив мъж. Разбира, че не ще успее, ако не спечели селото. И започна да раздава чифлиците на селяните. Там това е най-лесно. Там имаше огромни владения по сто хиляди декара и стотици хиляди безимотни селяни. Земята там е равна като тепсия, като длан. Режи. Давай парцели и по една пушка и казвай:
- Ето ти земята, човече. Иди сега я брани от барон Естерхази.
Барон Естерхази бе най-богатият човек в Унгария и имаше милион и половина декара.
Умно постъпиха Бела Кун и другарите му. Много умно. Това и болшевиките не бяха го направили още, но Бела Кун го направи.
Той организира със Самуел Тибори една огромна червена армия, която така разпердушини румънците, че мамицата им разгони.
Всички унгарски офицери от австро-унгарската армия влязоха в тази армия и се биха храбро.
Но стана контрареволюцията. Румъния влезе в Будапеща и всички тези офицери, с малки изключения, се писаха при адмирал Хорти, в бялата му армия.
99 на сто от офицерите станаха бели. От червени - бели.
Как ще ми обясните това вие, господин Памукчиев?
С превъзпитание? Със съзнание? Със заблуда? Не. Само с интерес. Човек винаги си знае интереса. И върви с този, който му гарантира земя, пари, успех, просперитет в кариерата.
Сметката е винаги точна.
Тя не лъже. Сметката на всяка една опозиция е също така винаги точна.
Опозицията винаги знае какво иска - власт, пари, лек живот. И говори за правда, тишина, спокойствие, гарантирана сигурност.
Една демагогия, която всички ние сме правили и ще се прави. Защото хората са винаги едни и същи - искат пари, жени, лек живот и леки данъци. Ако може без данъци - още по-добре.
(Следва утре)