Само 15% от осигурените получават пожизнена пенсия от частен фонд
Повечето искат бързо да изтеглят парите си, за да не се обезценят от инфлацията
457 лв. при разсрочено плащане
Получаването на втора пожизнена пенсия се оказва невъзможно за повечето осигурени, които вече са достигнали пенсионна възраст. Едва 15,5% от тях имат достатъчно натрупани пари в частните универсални пенсионни фондове, за да получават пожизнена пенсия, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). А средният размер на пожизнените пенсии без допълнителни условия е едва 91,24 лв.
Към края на юни хората, получаващи плащания от частните пенсионни фондове, са общо 22 211. От тях само 3453 души, или 15,5% от всички, получават пожизнени пенсии, показват данните на КФН. Останалите 18 758 души, или 85% от осигурените, достигнали пенсионна възраст, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени плащания. Те ще получават тези пари само в продължение на няколко месеца или години и след това на старини ще могат да разчитат само на държавната пенсия.
Причините за това са много, а сред тях са - ниските заплати, на които хората са били осигурявани; периодичните кризи, които свалят доходността от управление на парите на осигурените; бързото увеличение на заплатите и държавните пенсии спрямо доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете.
Основната причина, за това хората да не могат да получат пожизнена втора пенсия, е догонващият характер на българската икономика спрямо по-развитите страни от ЕС. През юни средната заплата е с 18% по-висока спрямо същия месец на миналата година. Пенсиите от държавното обществено осигуряване през миналата година бяха повишени с 12%, а през тази година с още 11%. Това е много по-голям ръст от доходността, която постигат частните пенсионни фондове при управление на парите на осигурените. Така през годините вноските на хората за втора пенсия реално изостават спрямо заплатите и държавните пенсии. И когато дойде време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са адекватни спрямо сегашните заплати. Този проблем в пенсионната система на страната ще съществува докато доходите в България изостават от средните за страните от ЕС и затова бързо растат.
През първата половина на годината от фондовете са изплатени 4,111 млн. лв. за пожизнени пенсии, 49,24 млн. лв. за разсрочено изплащане на суми на осигурените и 173 хил. лв. на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени плащания. Пожизнените пенсии са три вида - без допълнителни условия, с период на гарантирано изплащане и включващи разсрочено изплащане. Пожизнени пенсии без допълнителни условия взимат само 81 души, а средният размер на получаваната от тях пенсия след повече от 20 години трупане на пари в частните пенсионни фондове е 91,24 лв. При пенсиите с период на гарантирано изплащане, ако пенсионерът почине преди изтичането на този период, парите ще бъдат получавани от наследниците му. Тъй като има гаранции, че парите ще бъдат изплащани поне няколко години, размерът на тези пенсии е още по-малък - средно 81,18 лв. Такива пенсии взимат 423 души. При третия вид пенсии има период, през който пенсионерът получава по-големи суми на разсрочено плащане, а след това пожизнено взима значително по-малко. Средният размер на тези пенсии е 258 лв., като този вариант за получаване на парите са избрали 2949 души. Средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв., но повечето хора ще взимат тези пари по-малко от година. Едва 3% от хората с разсрочени плащания, ще ги получава повече от три години. Повечето хора с разсрочено плащане искат за вземат парите си за кратък период от време, за да не се обезценят, ако взимат по-малки суми по-продължително.
Данните на КФН показват, че преобладаващата част от хората взимат натрупаните средства по личните им партиди в универсалните пенсионни фондове на разсрочено плащане и няма да разчитат на пожизнена пенсия. След като парите от частния фонд свършат, те ще трябва да живеят само с парите от държавната пенсия. Но, ако са се пенсионирали през миналата година, тяхната държавна пенсия е намалена с около 10%, защото са осигурявани и в частен фонд, макар че натрупаните пари в него не стигат, за да ги получават пожизнено.
Средствата стигат за година с минимална пенсия
Всеки осигурен в универсален фонд има средно по 7083 лева
Най-много за седем години
Средният размер на средствата на осигурените в универсален фонд стигат, за да получават минималната държавна пенсия в продължение на година.
Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на юни е 7083 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. В тези данни влизат само хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска. Тоест изключени са хора, които са емигрирали и въобще не разчитат на българска пенсия, сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и продължително безработни. Тези 7083 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия от 580,57 лв. в продължение на малко повече от година. Средствата са достатъчни и за получаване на средния размер на разсрочените плащания от 457 лв. в продължение на 16 месеца, или пък за получаване на 197 лв. в продължение на три години. Ако човек има натрупани 7083 лв. в универсален фонд, пенсионира се днес и избере да получава минималната възможна сума при разсрочените плащания от 87 лв., ще може да я взима в продължение на по-малко от седем години. Минималният размер на разсрочените плащания е 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст към момента на отпускането им.
ОИСР иска да има ограничение
Поставят въпроса за прехвърляне на парите
Фондовете взимат такса за всеки лев
ОИСР предлага прехвърлянето на парите от частен универсален пенсионен фонд в държавното обществено осигуряване да става само веднъж.
В момента хората, които не са доволни от пенсионните фондове, могат да се откажат от частния си универсален пенсионен фонд и да прехвърлят парите си в бюджета на държавното обществено осигуряване. След това имат възможност отново да се прехвърлят в частен фонд. Така хората имат възможност да се прехвърлят много пъти. Като има ограничение отказването от частния фонд да стане най-късно до 5 години преди пенсиониране.
Неотдавна от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) направиха преглед на пенсионната система в България и отправиха препоръка тези правила да бъдат променени. Според ОИСР е добре прехвърлянето да става само веднъж, преди пенсиониране. Проблемът е, че така се ограничава свободата на хората да избират къде да бъдат осигурени. Ако препоръката на ОИСР бъде осъществена, ако човек е решил да се откаже от пенсионния си фонд, ще трябва да чака до пенсиониране и през цялото време от парите му частният фонд ще събира такси, които са в размер до 3,75% от всяка вноска. Предложението на ОИСР прехвърлянето на парите да може да става при пенсиониране е в полза на хората, защото при сегашното ограничение прехвърлянето да стане до 5 години преди пенсиониране много хора не биха могли да преценят кой вариант е по-добър за тях - да взимат и втора пенсия, но държавната им пенсия да бъде по-малка, или да взимат само една държавна пенсия. За хората, които се пенсионират през настоящата година, но са осигурени и в частен фонд, държавната пенсия се намалява с около 11 на сто. През годините този процент на намаление ще расте, като след 2050 г. ще се задържи на нива около 25 на сто.
Осигурените в частни дружества са 5 млн. души
Фондовете управляват над 24,58 млрд. лв.
За година парите нараснаха с 16,6%
Частните пенсионни фондове управляват над 24,58 млрд. лв.
Управляваните от частните пенсионни фондове активи към края на юни са на обща стойност над 24,58 млрд. лв. В сравнение с края на миналата година нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,22 на сто, а за година увеличението е с 16,63 на сто. Ръстът на управляваните от фондовете средства се дължи както на постигнатата от тях доходност от направените инвестиции, така и на допълнителните вноски, които всеки месец правят осигурените.
Увеличението на активите се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 17,60 на сто за година. Причината за това е, че там са осигурени най-много хора, а осигуряването в тях е задължително за работещите, родени след края на 1959 г. (ако не са избрали да прехвърлят осигуряването си изцяло към държавното обществено осигуряване). На следващите места по ръст на активите са професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за година от съответно с 12,97 на сто и 7,73 на сто.
Отчетеният ръст на активите на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за година е 7,47 на сто.
Общият брой на осигурените в четирите вида пенсионни фондове към края на юни е малко над 5 млн. души, като за година нараства с над 70 хил., или с 1,41 на сто. Най-голям дял от осигурените е концентриран в универсалните пенсионни фондове (УПФ) - 80,54 на сто. Хората, осигурени в доброволните (ДПФ) и професионалните пенсионни фондове (ППФ), заемат съответно дял от 12,71 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми - 0,20 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първата половина на годината са общо 1,43 млрд. лв. и се увеличават с 14,69 на сто в сравнение със същия период на миналата година.
Разходите на държавното обществено осигуряване нараснаха с 1,7 млрд. лв.
Средната държавна пенсия надмина 1000 лв.
Увеличението е с 13,6% за година
Средната сума, която получава един човек с пенсия за стаж и възраст, надмина 1000 лв.
Средната пенсия, която получава човек с пенсия за стаж и възраст, надмина 1000 лв. и за юли е 1030,84 лв., обявиха от НОИ. В тази сума влизат не само пенсиите, а и всички добавки към тях, като например вдовишките добавки. Получаваните суми от един пенсионер за година са нараснали средно със 123,39 лв., или с 13,6%.
По принцип пенсиите за стаж и възраст са по-високи от останалите пенсии, като например инвалидни, социални и т. н. Затова общият размер на сумите, които получава един пенсионер, през юли е средно 933,94 лв. В сравнение с година по-рано средният размер на получаваните пари е нараснал със 108 лв. (13,1%), показват данните на НОИ.
Броят на пенсионерите за юли тази година е 2 045 966, което е с 15 717 (+0,8%) повече в сравнение със същия месец на миналата година.
Пенсиите имат най-голям дял в общия размер на разходите на държавното обществено осигуряване. За първите седем месеца на годината разходите за пенсии са в размер на 12,1 млрд. лв., което е 56,1% изпълнение на плана за цялата година. Разходите за пенсии са с 1,4 млрд. лв., или с 13,1%, повече спрямо същия период на миналата година.
Към края на юли общият размер на разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) възлиза на 13,755 млрд. лв., което е 56,5% от плана за годината. Направените разходи са с 1,7 млрд. лв. повече в сравнение с първите седем месеца на миналата година. Същевременно общият размер на приходи в бюджета на ДОО е 7,4 млрд. лв., което представлява 57,5% изпълнение на плана за годината. Събраните приходи са с 1 млрд. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. За да има пари за изплащане на пенсии, от централния бюджет, където влизат приходите от данъци, към бюджета на ДОО за седем месеца са превели 6,35 млрд. лв.