Въглищата отказват да умрат

Растеж се дължи на потреблението в страни, които не са част от „Клуба на богатите“

Ядрената енергия си остава единственият източник, който може да допринесе към декарбонизацията в значим мащаб

В рязък контраст с политическото говорене и призиви по темата, САЩ предвижда глобалното потребление на първична енергия да нарасне с близо 50% между 2018 и 2050 г., а съответните СО2 емисии с 20% (всички описани прогнози са за референтния сценарий*). Това са основните послания в публикуваната през септември 2019 г. ежегодна Международна прогноза за енергията (IEO2019) на Администрация за енергийна информация на САЩ (EIA).

По-голямата част от този растеж се дължи на потреблението в страни, които не са част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), тоест не са в „Клуба на богатите“ (България също не е член на ОИСР). В тези региони силният икономически растеж естествено води до търсене, а оттам и потребление, като най-ярък пример в случая е Азия (особено Китай, Индия и Индонезия). В Африка и Близкия изток пък бързото нарастване на населението и достъпът до вътрешни ресурси водят до ръст на потреблението на енергия съответно със 110% и 55% между 2018 и 2050 г.

Интересно е да се види какво прогнозира EIA по различните източници. Според тях през 2050 г.:

]
Ветрогенераторите и слънчевата енергия са алтернатива за твърдите горива, но засега е абсурдно да се мисли, че могат да ги заместят.

Възобновяемите енергийни източници (вода, слънце, вятър и биомаса) стават водещ източник на енергия в света, задминавайки дори нефта. Очаква се те да регистрират среден годишен ръст от 3,1% като слънцето и вятърът играят все по-значима роля и през 2050 г. ВЕИ дават почти 50% от глобалното потребление на електричество. Последното пък се очаква да нарасне със 79% като основен двигател се явява ръстът в потреблението на ток в домакинствата и търговския сектор.

Нефтът губи лидерската си позиция, но навлизането на електромобилите така и не успява да ограничи абсолютното му потребление. То продължава да расте с 0.6% годишно, което към 2050 г. се превръща в скок с 20%. Почти целият ръст се случва извън Клуба на богатите.

Газът скача още повече – с цели 40%. Освен в производството на електроенергия, увеличение се наблюдава и в индустриалния сектор. Почти целият ръст се осигурява от неконвенционални находища и търговия с втечнен природен газ.

Въглищата отказват да умрат. Напротив, дори и те регистрират ръст, макар и само с 0.4% годишно, който се случва преди всичко в Азия и Африка.

Ядрената енергия също остава, но постига относително малък ръст, който отново се асоциира основно с Азия.

В края на краищата, според EIA заветната цел за декарбонизация на световната икономика няма да бъде постигната – СО2 емисиите от изгаряне на горива ще продължат ръста си със средно 0.6% годишно до 2050 г., като това ще се случи основно в развиващия се свят. Дори и богатите страни от ОИСР обаче няма да намалят съществено емисиите си (-0.2% годишно). Въпреки целия обществено-политически натиск и обещания, ще се отдалечим още повече от въглеродно-неутралния мираж.

Не съм съвсем съгласен с някои от горните прогнози. Мисля, че сериозно надценяват ролята на ВЕИ и подценяват бъдещия ръст на енергийното потребление и СО2 емисиите, особено в Африка. Това обаче не е от съществено значение, защото основното послание се запазва:

Въглеродните емисии ще останат: Адаптирайте се!

Към днешна дата дискусиите и политиките за климата се съсредоточават върху спешното намаляване на емисиите. В последните 15 години в тази посока се наливат трилиони долари, но ефектът е незначителен. Наличните технологии – както за производство, така и за складиране и потребление на енергия – не могат да осигурят нужните резултати. Ядрената енергия си остава единственият източник, който може да допринесе към декарбонизацията в значим мащаб (макар че и тя не стига!), но дори и това не може да я възкреси в Западния свят. Конкретно в Европа се създава усещане за паника и се залита към социално-непоносими мерки, които няма да доведат до желаните резултати, но могат да разединят обществото, а и ЕС като цяло.

Крайно време е да осъзнаем, че въглеродната неутралност няма как да се случи в обозримо бъдеще и трябва да мислим и инвестираме много повече в адаптация. Холандия не само оцелява под морското ниво, но даже расте и се развива така вече 800 години след катастрофалните наводнения през 13 в. Наскоро, София стана първият град в България със собствена Стратегия за адаптация към климатичните промени и План за изпълнението й, неслучайно разработени от екипа на denkstatt. Трябва да продължим да растем и да се развиваме, защото колкото по-свободен и богат е светът, толкова по-лесно ще можем да се адаптираме към всяка промяна в обикалящата ни среда.

*Авторът е експерт по управление на околната среда и устойчиво развитие.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Боян Рашев*

Този уебсайт използва "бисквитки"