Колко редки са всъщност
Преди век ги смятат за полускъпоценни камъни, рекламата и търсенето ги оскъпяват
75% от американските булки с такъв пръстен
Диамантът е един от най-познатите скъпоценни камъни на нашата планета. За брачни халки или за други бижута, диамантите са изключително търсени в световен мащаб. Този така скъпоценен камък обаче не е никак рядък.
Причината диамантите да са така скъпи е основно в рекламни кампании, струващи понякога повече от самите камъни. Според проучване 75% от американските булки притежават годежен пръстен с диамант и постоянно този скъпоценен камък се налага все повече.
Първите познати диаманти, открити от човек, датират още отпреди 700-800 години в Индия при съществуващия и днес дравидийски народ. Иначе камъкът се споменава още преди 2500 години в антични приказки, включително и за Александър Велики. Авторът Плиний Старши също пише за съществуването на диамантите в неговата енциклопедия „Същинска история“. Източни търговци ги докарват в Европа, заедно с коприна, подправки и други екзотични стоки, като се използват като ценни разменни предмети. Но тези древни диаманти не били невероятните и прецизно оформени камъни, които познаваме днес. Те били мръсни, рядко изрязани или полирани правилно и доста често – потъмнели. Днешните диаманти са изрязвани и полирани чрез лазер в лабораторни условия.
Въпреки че са откривали диаманти в джунгли в Бразилия в началото на 19 в. и включително вече намерените в Индия, по това време цялата световна продукция за една година на скъпоценния камък е изключително малка. Всичко това се променя през 1869 г. Дотогава износът на Южна Африка е предимно вълна и захар. През 1866 г. млад фермер открива 22-каратов диамант (за сравнение почти половината на размера на диаманта „Хоуп“) в близост до река в Южна Африка. Три години по-късно един овчар открива 83-каратов диамант до Оранжева река отново в Южна Африка. Камъкът получава наименованието „Звездата на Южна Африка“ и започва бързо да събира популярност с помощта на британците. Малко след това се разкриват 4 мини и най-голямото находище на диаманти някога е открито – около 1 тон. Стойността на земите в региона, както и в останалите части на Африка, поради надеждата, че може да има още големи находки, нараства. Започва една истинска война за земи между европейските сили, най-вече Великобритания, и местното население.
За 4 месеца - от декември 1880 г. до март 1881 г. - започва първата война между англичаните и местните, като побеждават британците с по-големи загуби, отколкото предполагали – 408 души загинали. 18 години по-късно започва и втора война, като тогава жертвите са още повече.
Междувременно, с нарастването на откритите залежи от диаманти в цяла Южна Африка, британските собственици на мини започват да се притесняват, тъй като стойността на техния продукт зависи от рядкостта и търсенето. С прекалено голямото количество диаманти и притесненията на пазара от войните, търсенето намалява и заедно с него и стойността на камъка. В края на 1880 г. диамантите са смятани за полускъпоценни камъни, като например днешният топаз, и много от мините са пред риск от затваряне.
Докато пренасищането с диаманти принуждава малките мини да започнат да продават своите земи, по това време британецът Сесил Роудс започва да купува. Игнорирайки една от най-наложилите се по това време мини – Кимбърли – той прави покупката, която го праща моментално на върха. Известната и до днес мина „De Beers” била собственост на двама братя и Роудс я откупува от тях на разумна цена. През 1888 г. бизнесът с диаманти продължава да спада и остават много малко собственици на мини, включително Роудс и неговата мина „De Beers”. Останалите решават, че единственият начин индустрията да оцелее, е вместо да се състезават, да се обединят в една огромна минна компания. Намерението е да създадат монопол, събирайки цялата продукция, всички мини и земи в ръцете на една корпорация. Тази корпорация била именно „De Beers Consolidated Mines, Ltd”, ръководена от Сесил Роудс. От този момент компанията е почти единствения собственик на всяка една мина в Южна Африка. Роудс и „De Beers” създават различни филиали и търговски звена, за да изглежда, че това са отделни компании, управлявани независимо, но всъщност всички са дъщерни на основната. Днес този начин на работа би бил незаконен в повечето региони в света.
Това, което от „De Beers” правят, е да създадат една фиксирана цена на диаманта, с минимално вариране между дъщерните компании, като по този начин изглежда сякаш пазарът определя цената. Доставките и търсенето нямат никакво значение, тъй като „De Beers” вече контролира цялото снабдяване. През 1982 г. „The Atlantic“ определя „De Beers” като „най-успешния картел в модерната търговия“. До смъртта на Роудс през 1902 г., „De Beers” притежава 90% от световната продукция на диаманти, но след години безскрупулни бизнес практики, неговата компания е напът да бъде надхитрена. „Premier“ (по-късно наречена „Cullinan” - на името на града, в който се намира) е една от мините, които не са собственост на „De Beers”, а нейните притежатели не искат да се присъединят към картела. Затова те я продават на независими търговци, братята Опенхаймер. През 1905 г. най-големия необработен диамант (3106 карата), намиран някога, е именно в мината „Premier”. С това откритие братята Опенхаймер окончателно влизат в бизнеса. Единият от тях - Ърнест, знаел, че докато неговата англо-американска корпорация работи добре, никой няма да може да победи „De Beers” по това време. Затова той приема израза „ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях“ много сериозно. Използвайки придобитото си богатство, той купува достатъчно акции от „De Beers” и по този начин си осигурява място в ръководството на компанията. До 1926 г. той е вторият най-голям акционер след Соли Джоел. Двамата вече имат план къде Опенхаймер трябва да бъде председател и той преименува компанията на „Diamond corporation”, като е неин ръководител до 2011 г.
През 1938 г. диамантената индустрия отново претърпява спад, благодарение на новооткрити мини в Австралия, Сибир и Западна Африка, а голямата депресия намалява допълнително продажбите, поради ново насищане на пазара. Тогава Ърнест изпраща своя син в Ню Йорк, за да се срещне с рекламната компания N.W. Ayer. Те осъзнават, че пазарът на диаманти в Америка е изключително слаб и се налага да измислят начин да убедят американците да купуват техния продукт и така решават да го направят чрез най-безразсъдната човешка емоция – любовта. Използвайки вестници, списания, радиа, филми и дори часове в гимназиите, те създават илюзията, че диамантите са символ на любов и колкото по-голям и скъп е един диамант, толкова по-голяма е и любовта.
Изразът „диамантът е завинаги“ се появява в реклама на двама влюбени на техния меден месец, въпреки че истината е, че камъкът лесно може да бъде разбит, изгорен и превърнат във въглероден диоксид с помощта на обилно количество кислород. Тези реклами се появяват навсякъде, като обикновено включват и известна личност, която подпомага продажбите. Това се превръща в една от най-големите и масирани рекламни кампании някога. Успехът е налице – до 1944 г. продажбите на диаманти скачат с цели 55 % в САЩ. От тук нататък „De Beers” повтарят този начин на рекламиране по целия свят и имат нечуван успех. Например в Япония през 1967 г. диамантен годежен пръстен се е подарявал само от 5% от населението. За едно десетилетие, благодарение на силна маркетинг стратегия, повече от половината от всички годежни пръстени в Япония имали диаманти на тях, като това число расте стабилно от тогава.
Митове
Нито е най-скъп, нито най-блестящ
Диамантът не е най-блестящият скъпоценен камък.
Един от най-разпространените митове е, че диамантите са редки. Въпреки че е един от най-твърдите материали, откривани на Земята и е устойчив на надрасквания, камъкът няма други уникални свойства. Всички скъпоценни материали са редки. Всъщност, диамантите са едни от най-разпространените скъпоценности в света. Запитайте се колко хора познавате, които притежават диаманти и колко - други скъпоценности, като например рубини, сапфири или изумруди.
Друг разпространен мит е, че диамантът е най-стойностният скъпоценен камък. Всъщност е трудно да се каже кой всъщност е най-скъп, защото, за да се сравни стойността, трябва да се оцени камъкът според размера и качеството. Например един карат диамант струва около 4 300 $, за сравнение карат рубин е около 5 000 $, карат изумруд – близо 5 500 $, а карат сапфир може да достигне до над 10 000 $.
Популярно схващане е, че диамантът е най-блестящият скъпоценен камък. Коефициентът на пречупване на минерала определя неговия блясък – това означава колко точно светлина отразява към наблюдателя. Диамантът има висок коефициент от 2,41 и, ако е отрязан правилно, има потенциала да притежава изключителен блясък. Все пак този коефициент не може да се сравни с този на рутила, който е 2,90 и като не броим синтетичните минерали, има още поне 8, които имат по-висок коефициент от диаманта.