Тези дни списание „Форчън“ написа, че президентските избори през 2016 г. се характеризират с най-негативната кампания в историята на САЩ. А според списание „Политико“ САЩ са всъщност в „дълга гражданска война“. Поради това и двамата кандидати са с най-висок негативен имидж в тяхната история. Но и у нас май е същото.
Глуповатият Горбачов ни обещаваше край на „образа на врага“. Резултатът е, че живеем в свят, в който всичко става чрез образа на врага, гарниран с либерални кьорфишеци за толерантност и заклинания против „езика на омразата“. Свят, в който „дългата гражданска война“ за 27 години ни доведе до много по-големи материални и човешки загуби, отколкото Първата и Втората световна война заедно.
Българският преход към капитализъм осигури успех на купища маргинали и негодници, станали политици с техники на окалване не само на политически противници, а на цели социални групи, професионални общности и личности. Противопоставянето и негативната пропаганда са такива, че партиите не могат дори лицемерно да подпишат обща декларация за честни избори. Те са особено остри между кандидати и политически сили, които се борят за сходни групи избиратели или искат да привлекат допълнително колебаещи се от фрагментираното политическо пространство. Битката е между системните умерени леви и десни ГЕРБ и БСП, вътре между десните реформатори и гербери, между множеството леви, между националисти и леви.
Радев за разлика от Тръмп не нарича конкурентката си „гадна жена“, а тя за разлика от Хилъри не го нарича „руска марионетка“, но край тях се води война на живот и смърт. Цачева е замервана с бухалките, че е била член на БКП и партиен секретар, че студентската й книжка е фалшива, че мъжът й се облажил от позицията й. В интернет се върти клип, който я представя в пияно състояние, отнасяща се към българския народ като към овце. Подкрепата й от Местан е представяна така, сякаш тя е марионетка на Ердоган.
Радев търпи удари от Ненчев и Борисов, а в ролята му на кандидат за президент бе атакуван със снимки с жена и обвинения за назначена от него пиарка. Депутати го клеймят, че не бил напуснал МО, а се пенсионирал и взел пари за това. Вдясно го ругаят и представят като русофил и човек на Путин, а леви противници на БСП в социалните мрежи наред с „Атака“ говорят, че е „американски човек“, защото е учил в САЩ за „стратегически лидер“. Така се целят алтернативни избиратели, но е възможно да се получи и обратен ефект - заради атаките отляво да го харесат хора от десницата и заради атаките отдясно - хора от левицата.
Срещу останалите участници има по-малко компромати, защото не изглеждат опасни, а и някои имат главно за цел да изчистят името си, ако преди са били компрометирани - като Орешарски и Томов - или да играят спомагателна роля в атакуването на някой от двамата водещи кандидати или партии, за да могат да разчистят терена за неговия противник.
В САЩ Хилъри нарича Тръмп „руска марионетка“, а Тръмп обещава да я прати в затвора, като стане президент. У нас парламентът успя да навакса изоставането ни от американците в ползването на негативна пропаганда и ругатни на противника. От трибуната на Народното събрание бяха четени декларации и представители на ГЕРБ обявяваха БСП и техния кандидат за „демагози“ и автори на „пасквили“, а от БСП говореха как в ГЕРБ се тресат от страх, подготвят фалшификации на изборите, подписали са пагубното за България споразумение СЕТА и как те ще разкрият престъпленията им, като дойдат на власт, след което може и да ги пратят в затвора, както обещава да направи Тръмп с Хилъри.
Поради стремежа да се овладеят противоположни групи избиратели и да се угоди на външни „началници“ и при двамата основни кандидати възникват ситуации, в които са обвинявани за противоречия, които раждат компромати. Кандидатът на ГЕРБ Цачева говори за балансирано отношение към Русия, а Борисов иска нови санкции срещу нея. Нинова и Радев говорят в един тон срещу наплива от бежанци и споразумението СЕТА, но евродепутатите на БСП правят точно обратното. Както някога на Джордж Буш му извадиха компромат от студентските години за това, че карал кола пиян, и Нинова я погнаха за времената на зам.-министър и приватизиран обект.
Бойко Борисов, ако се беше записал някога не в академията на МВР, а във ВИТИЗ, щеше да бъде днес знаменит български артист, председател на Съюза на българските артисти, тъй като лесно и бързо се вживява във всяка роля и я сменя според аудиторията, която цели. Така иска да печели навсякъде - пред левите като говори добри думи за Живков, а пред десните, като разказва за своя дядо. Може, когато му търсят грехове за „Булгартабак“, да обяви, че от него нищо не зависи, някой друг го е направил, а той дори една чистачка не може да назначи; на другия ден да ни каже, че той дава парите на пенсионери и учители, строи магистрали и решава всичко в държавата. Сега е в ролята на пиар и участник в предизборната кампания, водещ борба на два фронта - вдясно срещу реформаторите и техния кандидат и вляво срещу БСП и Румен Радев, съчетавайки атаките срещу тях със заплахи към избирателите, че ако допуснат ГЕРБ да загуби, той ще подаде оставка, ще настъпи хаос и ще стане страшно „както при Орешарски“. А в днешната борба на имиджи по-лесно печели не честният политик, а добрият артист.
Възходът на черния пиар и негативната пропаганда и у нас е част от това, което днес се нарича постдемокрация и постполитика. В нея битката не е между идеи, а между имиджи. Трябва да се разколебаят тези, които не са твърди поддръжници на двете основни партии, а за повечето от останалите кандидати няма негативни кампании, поради което на първия тур може да гласуват и за тях. На втория стратезите на пиар компроматите се надяват избирателите да дадат глас за „по-малкото зло“ - против този, който е по-смачкан от пиар атаки.
Черният пиар създава скандали. Срещу тях се противодейства с шоу. И сега президентската кампания по екраните на телевизорите върви наред с „Биг Брадър“, Митьо Пищова, шоуто на Слави, а даже и с Хелоуин. И в „Биг Брадър“, и в президентските избори има скандали, очернят другия, гласуват за този, който „ни е по-симпатичен“. И разликата между тях като че ли изчезва в нашия голям свят на „Биг Брадър“. А войната си върви, въпреки че избираме президент, за да въплъщава единството. Но и досегашният ни войнствен президент е одобряван едва от 21% от българите, а за останалите няма нищо общо с единството. В свят ,пълен с образи на врага, няма единство.